Между редовете за референдума

Този пост трябваше да го напиша преди референдума, но принципно съм далеч от мисълта, че съм някакъв велик народен трибун или оригинален мислител, който с една своя дума да влияе на масите и да увлича хората след себе си, така че мнението ми да формира и част от общественото мнение.

И на трите въпроса от референдума на Слави отговорът ми е "Не". В по-малка или в по-голяма степен. Ако КС беше оставил и 6-те въпроса, и на тях отговорът ми щеше да е "Не", имам си своите причини да мисля така.

1.  Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
   Не, не го подкрепям, в блога си съм го казвал на няколко пъти защо (тук е най-подробно). Това, че така било във Франция и в Англия въобще не е аргумент за мен. Ако някой си мисли, че при едни мажоритарни избори Делян Пеевски или бат` Сали няма да са депутати само защото той не би гласувал за тях, да си помисли пак. Пеевски може и да не стане депутат от центъра на София, но в центъра на Пазарджик би станал от раз. А това, че във Франция в настоящия им парламент имало 12 партии и не знам колко си независими кандидати пък въобще не ме грее, ама грам. Качеството на работата на едно Народно събрание зависи от хората, а не от броят на партиите вътре в него. Още повече през 2009 г. също имаше възможност да се избират депутати мажоритарно - едно, че съотношението беше 26:5 за ГЕРБ и ДПС, второ, че едва ли някой от защитниците на мажоритарните избори би могъл да ми каже името на мажоритарния си депутат от онези избори (включително и Слави Трифонов и екипа му).
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
   Не, не го подкрепям. И това съм го казвал в блога си, но по-добре от мен го е казал Чудомир. Иначе вчера на изборите гласуването беше задължително, но избирателната активност си беше както обикновено, около 60% и около 3,6 млн избиратели. Както се казва, можете да закарате един кон до водата, но не можете да го накарате да пие. А и откъде-накъде ще ме карате задължително да гласувам на референдуми? Че аз може нищо да не разбирам от въпроса на референдума, що решихте, че трябва да си кажа мнението по него?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
   Тук ще се съглася с генерал Радев - 11 лв са много, но 1 лв е малко.

Този референдум обаче показа едно нещо - българинът много обича да отговаря, когато (ако) го пита нещо държавата, и обича да отговаря с "Да". Без да мисли! Българинът не обича да мисли какво би станало, ако ... Българинът е казал, че депутатите трябва да са мажоритарно избрани, а това, че така обслужва не своите, а корпоративните интереси, българинът не го интересува. 

Добре, че резултатите са на косъм от това да станат задължително и сега отиват в Народно събрание.

Варианти има много. Може да се въведе активна регистрация за изборите (отиваш и се регистрираш в общината като избирател), може на мажоритарни избори на втория тур да отиват първите трима или пък всеки, който е над 10% (или 12,5%). Тогава няма да има проблем с ниската избирателна активност, защото ще се регистрират 4,5 млн гласоподаватели (примерно) и до урните ще отида 4,2 млн (примерно) - това си е над 90%. Вместо да се развяват разни халваджийски тефтери проверката на гласоподавателя може да става с електронен четец, може много неща, но никой не ги поставя (и няма да ги постави) на въпрос.

То затова имаме такава хубава поговорка за колата и пътищата.