Това на снимките е медалът на моя прадядо.
Знам, че прадядо е бил на Чаталджа през Първата балканска, а после през Първата световна е изпуснал фронта при Добро поле (за второто не съм на 100% сигурен, така са ми разправяли). Веднъж вече блогнах малко история от него, днес е ред и на този медал.
Знам, че дядо Стоил е бил тръбач. Имаме в семейството някаква снимка някъде от фронтовете, черно-бяла, цялата рота снимана на нея, добре, че дядо е с тръбата, та да го знаем кой е.
За какво точно е получил този медал дядо Стоил, честно казано, не зная. Знам обаче, че с мечове или без, най-големия медал всъщност е това, че е оцелял. Иначе името му щеше да е на паметника на загиналите в центъра на селото, а мен можеше и да ме няма.
Избелял, опърпан, над 100-годишен, едно от малкото неща, останали от прадядо ми - днес е Архангелова задушница и си мисля за онези, които ги няма, за да ме има мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!