27 септември 2011

Facebook пехливани

Следейки реакцията в България на събитията в Катуница, както и на шествията и стълкновенията в големите градове на страната, не може да не се сети човек за онзи виц, в който милиционерът видял един пиян да лази на 4 крака под една улична лампа. "Какво правите?" - попитал той. "Търся едни 10 лв, преди малко ги загубих." "Къде по-точно ги загубихте?" - решил да помогне милиционерът. "Ей там, в тъмното..." - посочил пияният. "Е що тогава ги търсиш под лампата?". "Защото тука е светло." - гласял окончателният отговор.
Та и у нас с протестите против циганите е същата история - протестираме там, където е светло, тихо, топло и уютно.
Младите протестират в центровете на градовете, но не припарват до гетата - че на циганите прага им е по-нисък и при тях няма задръжки, ако трябва да претрепят някого. Още повече ако този някого е с кубинки и бръсната глава. 
Младите протестират срещу циганите, като мятат камъни и бутилки по полицията и чупят витрини. 
Младите запалиха празните къщи на цар Киро, но не го потърсиха в Самоков, където се крие, за да му набият шамарите с въпрос: "На кого викаш гяур бе, мангал миризлив?".
Младите не направиха нищо преди години, когато циганите за минути разпиляха едно българско кафене, като в мелето убиха и един професор (че много ги имаме). То тогава и Фейсбук нямаше, а реакцията на по-големите беше да пратят Краси Каракачанов да дрънка глупости за гимнастическите отряди на ВМРО. 
Младите го раздават големи пехливани като са в тълпа и когато трябва да се гонят 2-3 циганки от 10-15 скинарчета. Направо си е повод за гордост. 
Младите са спретнати и организирани в отрядите на Расате, особено когато около тях има журналисти и няма цигани.
Младите няма да се организират с мангалите: "Айде, мангали, излизаме едни срещу други еди - къде си, еди - кога си, честно - един срещу един. Такова оръжие е разрешено, това е позволено. Без ченгета, без журналисти - или вие, или ние". Иначе групи и последователи във фейсбука колкото щеш, и всички спират циганския терор над българите.
Младите едва ли ще прочетат статията на Иво Инджев (да не повярвам чак, че го хваля!) и едва ли ще разберат, че нещо им куца в пехливанлъка.
Всъщност, в цялата ситуация липсва една Ани Георгиева. Ще попитате - коя е тя?
Ами Ани Георгиева беше зам.-директорка в 10 ОУ (по мое време, сега е СОУ) преди 20 години. Тогава, през пролетта на 1991 г. аз бях в седми клас. Та един ден осмокласниците решиха да стачкуват след голямото междучасие. То беше едно време, в света на възрастните тогава имаше стачки, митинги, бдения, градове на истината и прочие дивотии (леле, като си спомня как ходех накачен със значки на БСП!). Та и нашите осмокласници, нали се махат след някой и друг месец, и те вече съвсем големи го раздаваха - събраха се под колоните на учителското крило и се почна едно викане, едно крещене, една еуфория - въобще, всичко беше в духа на израза "Вече сме демокрация и ще правя каквото си искам!". Та цялата тая работа продължи 5-10 минути след края на голямото междучасие, когато Ани Георгиева се появи и им каза приблизително следното: "Който иска да влиза в час, да влиза, който иска да си ходи, да си ходи!". Толкова със стачката, по-голямата част от стачкуващите влязоха в час.
Толкова за младите - фейсбук пехливани.

25 септември 2011

Необятна и трудна за разбиране

Досега, струва ми се, не съм поствал коментари по външнополитически теми, тъй като нямам кой знае колко време и умствен капацитет за анализ на ходовете на Брюксел, Москва и Вашингтон. Но снощи, четейки за новините от Катуница (виж предния пост) попаднах на една новина, която поради извънредните събития около цар Киро мина малко между капките.
А би трябвало да и се обърне повече внимание. 
Медведев номинира Путин за следващ президент на Русия.
Въпреки, че още преди 4 години, при малката рокада Путин - Медведев мнозинството анализатори тогава посочиха, че Путин просто заобикаля руската конституция (която в това отношение копира демократичните конституции в света и не разрешава повече от два последователни мандата на един президент), аз не вярвах, че ще стигне до тук. В крайна сметка дори като премиер - министър Путин беше човекът, който дърпаше конците в държавата, нищо не му пречеше да си остане на този пост колкото му душа иска - руснаците са свикнали да ги управлява батюшка - царь, така че дали ще е президент, дали ще е министър-председател, дали ще е на Далай Лама първия братовчед - не е ли все едно в случая? Това пролича още когато Елцин, ронейки сълзи, обяви оставката си на 31 Декември 1999 година (ако не ме лъже паметта) и назначи за вр.и.д. Путин.
Самите руснаци (от контактите ми с тях и от наблюдения на форуми в нета) обаче си го харесват Путин - все пак 50 000 000 гласа от 70 000 000 участвали в изборите през 2004 не са малко. Управлението на Путин от 2000 до 2008 година се характеризира с ударното възраждане на руски имперски дух - само като си спомня "инагурацията" на Путин през 2004 - тържество, вероятно равностойно по пищност и тържественост на коронацията на руския император (качеството на записа е отвратително, затова пускам само линк). Реномето на страната беше силно западнало по времето на Елцин (какъвто президентът, такава и страната - май), докато при Путин играта на демокрация има за цел да възроди величието на императорска Русия - онази, която владее 1/6 от света.
Е, днес (номинално) не е 1/6, по-малко е заради "независимостта" на бившите съветски републики, още по-бивши руски губернии. 
Е сега някой ще се запита кое не е наред, какво толкова ме вълнува?
Първо, начинът, по който се управлява Русия няма нищо общо с демокрацията. Достатъчно е да погледнете делото срещу Ходорковски/Лебедев. А за страна от Г-8 това си е направо притеснително, още повече че е достатъчно близко до България (по-точно България е в руската сфера на влияние, нищо че сме членове на ЕС). И ако някой иска да ми каже, че това е проблем на руснаците, а не на българите, нека първо прочете историята на Германия преди идването на нацистите на власт, а след това да провери чия собственост е рафинерията в Бургас и кой в крайна сметка е новият собственик на Булгартабак.
Второ - преди 2 години, в началото на 2009 г. г-н Путин показа на цяла Европа, че не е необходимо да се пускат ядрени бойни глави и да се изстрелват балистични ракети. В една евентуална бъдеща война само за 2 - 3 седмици европейската икономика ще бъде поставена в полубудно състояние с тенденция към пълно заспиване. А в същото време, независимо от технологичното превъзходство на Запада, едва ли западните армии ще успеят да си осигурят контрол върху газоподаването към Европа. 
Трето - нормалната практика в нормалните държави е след като си бил президент и ти изтече мандата - оттегляш се в пенсия, пишеш мемоари, четеш лекции, участваш в международни прояви и се срещаш с политиците от твоето време. Изключенията са характерни за страни като Полша (Валенса се върна в Солидарност, но без успех) и като България (и Желев, и Стоянов се върнаха в активната политика, а Първанов смята да го направи), където демокрацията, подобно на социализЪма е недоносче. Нито Шрьодер, нито Клинтън, нито Тачър и Блеър, нито Митеран и Ширак се върнаха в политиката след края на мандатите им. Просто защото хората там знаят, че всяко нещо е с времето си. 
Четвърто - прекалено комедийно е да направиш началника на кремълската администрация (президентската канцелария) министър-председател, после да се смениш с него, а след 4 години да рокирате отново.
Пето - не е нормално президентът на една страна да бъде обвързан с една политическа партия. В тази връзка смятам, че българската демокрация може и да не е достатъчно зряла, но българският народ има достатъчно здрав разум да пенсионира "партийните" си президенти - помните как Желев напусна със скандал национална конференция на СДС, помните как след него Петър Стоянов каза "Аз съм седесар!". Това и на двамата им струва скъпо. Виждате как и проекта на Първанов за АБВ отива в запаса преди да се е родил още.
Шесто - присъствието и въобще, обвързаността на президент с една политическа сила е характерно за Източна Европа и бившите страни с "народна" демокрация. Но президент да води партийната листа на парламентарни избори - простете, нещо се обърках. А като се зачете човек в новината от конгреса на "Единна Русия", много лесно се набива в очите една картина от миналото - просто трябва да постави КПСС и Сталин на определените места. Липсват само бурните овации, прекъсвани със звънец лично от Генералния секретар. 
Седмо - колкото и да лъска руския имперски имидж, колкото и да твърди, че пътят на Русия е неин собствен модел на управление, руският президент (който и да е той) все още се вози в западна лимузина. Руските автомобили не се приемат добре извън Русия. Руските технологии са остарели и не са особено конкурентни на западните. А това не се променя по команда отгоре.
Накрая слагам клипчето, с което Медведев обявява номинацията на Путин - като се надявам да се замислят хората над необятната и трудна за разбиране руска душа, която си живее в нейния собствен СССР и гласува единодушно "За".

24 септември 2011

Вълната на демокрацията

Бен Али, Тунис
Хосни Мубарак, Египет

Муамар Кадафи, Либия
Кирил Рашков, България
Както вече веднъж споменах, нещо не е наред у нас. Нещо не се развиваме както трябва, но ... Вероятно това е нашият принос към развитието на демокрациите в Близкия Изток и Северна Африка. Очевидно не сме далече от там.

23 септември 2011

Свободно

Путин, Мутин, цар Киро, Бойко, Цецко и Калфин, Гонзо, Монзо и Мъри - аре у лево бе, нещо ми писна от вас.
Тая е ебати мадамата, ай малко релакс!

П.П. Ромът е карибски, сокът е натурален.
П.П.П. http://ruero.com/ са голяма работа.

22 септември 2011

Примадоната на националната опера

Днес за пореден път изтече новината, че цели три легенди щели да връщат Бербатов в националния отбор (за пореден път е връщането му). Не знам дали в нашата история е имало футболист, когото до такава степен да е поставян на пиедестал. И то от хора, които преди 10 години го разпъваха и разнасяха като пръскачка из лозе за пропуските му срещу Левски в онзи мач, който влезе в историята с отменения  автогол и с "кървавия" гол на Гонзо. След този мач си спомням и едно интервю с Дучето, който каза по адрес на червените ритнитопковци: "Кой от тях ще скочи като Гонзо в последната минута, а?" - това се отнасяше и за Бербатко.
Веднъж вече коментирах какво у нас те прави футболна звезда; днес обаче смятам да кажа следното: писна ми от това ще го връщаме ли Бербатов, няма ли да го връщаме. За какво да го върнем - на 30 години тепърва да се класираме за някое първенство ли? За кое - за Бразилия 2014? Че някой смята ли на колко ще е Бербатов тогава? Мачовете на Бербатов за националният отбор свършиха през Юни 2004 след последния сигнал на мача Италия - България 2:1 на Европейското в Португалия. Там бяхме трагични, Бербатов за 270 игрови минути я имаше повече от 5 удара към противниковите врати. Само че футболът е колективен спорт и затова не е виновен само Бербатов - в крайна сметка, той е център-нападател и неговата ефективност е функция от ефективността на целия отбор. След това, за толкова години какво имаме - нищо, нищо и пак нищо. Красиви загуби. Контроли, в които те сменят, за да не се контуциш и да не си изгубиш мястото в Манчестер.
Рискувам да се повторя, но да си голмайстор на националния отбор и да си вкарвал основно на Малта, Азербайджан, Люксембург и Грузия - на твое място нямаше да бързам с отказването, и то на нарочна пресконференция.
И други са бойкотирали - бойкотираше и Стоичков, бойкотираше и Сираков. Само че Стоичков стана голмайстор на СП, Сираков е един от малкото, които са вкарвали на 2 мондиала, и то непоследователни - вкарай и ти де. Те могат да си го позволят, щото имат на какво да стъпят - ти, путьо, не можеш. Те при бойкот на националния отбор имаха какво да губят - Наско Сираков си вкара жесток автогол, като бойкотираше националния отбор точно на 17. Ноември 1993 г. Стоичков беше на крачка да се срути още през 1997, но пред опасността България да се класира на СП във Франция и без него предпочете да се върне по терлички в националния (Стоичков имаше железен договор с Пума, в който беше фиксиран брой мачове за националния отбор. Накратко - не играеш, не вземаш пари). 
А ти, мойто момче - какво постигна в иначе бляскавата ти кариерка в националната гарнитура? Престижно равенство с Германия и Холандия, победа над Белгия и Хърватия - и до там. Едно европейско, за което е по-добре да не си спомняме. Страшилище за Албания и Молдова, безопасна игла за Италия и Холандия.
Просто преди 3 години Бербатов направи своя избор - избра Манчестър пред България. Вярно, че преди месец ми казаха следния виц: 
Бербатов към Алекс Фергюсън: 
- Сър, отказах националния на България!
- А, че сега къде ще играеш?
ама хайде да не злобея излишно, и без това съм левскар. След като си избрал поведение на примадоната от операта, бъди си такъв. Търкай си пейката на резервите на Олд Трафорд, обяснявай се как ние нищо не разбираме от футбол, щото в България от всичко разбираме - само че аз ходя на стадиона от 20 години и искам отборът ми да побеждава. И знам как изглеждат играчите, които побеждават - те не мрънкат, не хленчат, не се оплакват и не се обиждат. Те играят на принципа "Мисълта сковава действието", затова вкарват и побеждават и Германия, и Франция, и Холандия, и Русия. А не да ни бият Кипър, Шотландия и Сърбия, и то с разлика, докато ти, путьо, си мислиш за кариерката и имиджа. 
Толкова за днес - смятах и Стоичков да обезкостя заради мъжкарското му писмо отпреди седмица, обаче май ще му се размине. Пък и е по-добре него да върнем в националния, поне там знае какво да прави и не не излага. 
Така де, Стоичков на терена беше истински победител.

20 септември 2011

Карибски дневници - 6: Музеят на рома

В същото време, когато отидохме до Трините на атлантическото крайбрежие, решихме да отидем и до дестиларната (казана, казано по нашенски), където правят рома "Сейнт Джеймс". Снимки може да се намерят и тук, а аз сега ще кача моите.






















Тези бутилки са били деформирани от изригването на вулкана Пеле през 1902 г.

19 септември 2011

Карибски дневници - 5: Атлантическият бряг

В неделята решихме да отидем до другия край на острова, на атлантическия бряг. Ето и малко снимки от там.















Гневиш се, Юпитере ...

Още сутринта видях тази новина и реакцията на Тъпанарят от Банкя, но чак сега сядам да коментирам, а предвид часовата разлика с България май дори е вече късно. 
Все едно.
Очевидно Борисов съвсем си е повярвал и се е взел прекалено на сериозно. Само че не е отчел факта, че ако за министрите му върви репликата "Те се събраха и аз реших", тук става въпрос за гражданите на България - тоест, и за потенциалните му избиратели, и за тези, които вече са гласували за него. Пък и да не са, хора българи са. Да не говорим, че събитията се развиват в Добруджа - а когато аз едно време учих Родинознание в училище, първото нещо, което се казваше след "Добруджа" беше - житницата на България; и не е все едно какво ще решиш да правиш там. 
Пука му на Борисов, като няма хляб, ще ядем пасти - малко ли пари направи покрай Цветелина?
Да, но мен ме притеснява когато премиер-министърът се държи като селски бег и пренебрегва мнението на хората около него. Само дето бухалката му липсваше в случая. Или още повече - ще спомена един епизод от "Задочни репортажи" на Георги Марков. Там той описва по следния начин една реч на Венелин Коцев на рождения ден на Дечко Узунов: Коцев дошъл вместо Тодор Живков и като поздравил юбиляря, взел в едната ръка филия хляб, а в другата нож от масата и казал, гледайки към единствените двама писатели на вечерята - Марков и Стефан Цанев - "А на писателите "там" искам да напомня, че в едната ръка държим хляба, а в другата ножа!". 
Точно на това ми прилича Борисовото "Ще подпишем на инат!". Де такава твърдост да имаше у Борисов и за Бургас - Александруполис (не, там референдум имаше - защо тук няма?), за Белене, за какво ли още не. Позицията на Борисов е всичко друго, но не и държавническа - прилича на самозабравил се селски кмет, увикващ селяните, които не искат да влязат в ТКЗС-то. А изказването му е поредният пример за ограничения му капацитет и за абсурдността на българската политика на върха да застават слабообразовани, полуграмотни и недоразвити умствено хорица. Господин министър - председателю, агитките, които ви подкрепят по един или друг повод, които са организирани от вашата партия ГЕРБ - те не изпълняват ли партийни поръчения? И ако агитката в Добрич е изпълнявала партийна поръчка, това прави ли добива на шистов газ по-безопасен? 
Без да изпадам в крайности, без да отивам от единия полюс в другия, но все пак трябва някой да попита премиерът дали е чел ето този материал? Не е писан от Карл Май и не се разказва за индианци в него, но въпреки това е интересен.
И нямам нищо против добива на шистов газ в България - не съм такъв нихилист. Но на фона на абсолютната хвалипръцковщина на правителството, на фона на постоянно сменяните цели пред правителството - при нито една постигната, нито ERM2, нито Шенген, нито магистралите (засега); на фона на грамите, извадени на показ от Уикилийкс и правителствените лупинги относно ГМО - да се правиш на бабаит за шистовия газ нещо не иде на място. Пък и в крайна сметка, никой от правителството, включително и министър Трайчо (отявлено проамерикански настроен, но да не ви прави впечатление, Америка не е Русия) не е обяснил как точно ще стане добива на газа, какви ще са последствията и кой ще следи дали всичко е в описаните рамки? Че то който и да следи, нали и той хляб яде, нали и той семейство храни - кой в България е спрял или ще спре властимащите от каквото и да било? 
Та да се върна на бабитлъка на Борисов - от една страна размахва референдума на бургазлии пред Русия с думите "И аз много го искам тоя петролопровод, ама няма как, референдум ...", от друга набързо наби обръчите на добричлии да не знаят толкова много, влизайки в позата на справедлив гняв. Просто вятърът духа от Запад.
Липсата на образование у Борисов му позволява да се сърди на обикновените хора и да ги обвинява, че са го ядосали.
Липсата на образование у Борисов му позволява да не знае поговорката "Гневиш се, Юпитере, значи си виновен!".
Липсата на образование у Борисов и ограниченият му умствен капацитет оправдават днешната му реакция и изявлението му, но също така подсказват, че вероятно вече някъде е взето решение и протестите са просто кучешки лай по кервана.
Борисов очевидно не може да разбере едно - ако Тодор Живков е бил търпян толкова години, то е било защото по негово време и Кремиковци, и Химическият комбинат в Девня, и циментовите заводи, и Химко - Враца, и нефтохимическият комбинат в Бургас, и КЦМ - Пловдив, и ОЦК - Кърджали, и дори построеният от Червенков медодобивен комбинат в Златица - те дори да замърсяваха околната среда, все пак даваха пари да се поддържа и да се поправи стореното. Отделно, че ефекта от тяхната дейност сумарно пак е далеч от ефекта от добива на шистовия газ (поне според зелените, виж линка по-нагоре). Тоест, Тодор Живков имаше държавническа позиция и съумяваше да отстоява по някакъв начин българските интереси.
А какво да кажем за Борисов, който чака да чуе "Congratulations, General"?
Май той самият не е наясно, че това е нещо повече от Царичинската дупка, да я изкопаеш и като не става - да я заровиш обратно.
И май затова е ядосан.