22 февруари 2009

Свети Валентин


Аз обичам жена си. Обичам я 365 дни в годината. И знам, че и тя ме обича. Намирал съм доказателства за това много пъти, и то извън тривиалните ситуации, в които си казваме, че се обичаме.
Преди 3 години, на 6 Февруари си притиснах пръста в мелница за месо. Сега показалеца на дясната ми ръка е леко осакатен. Малкото Кате дойде с мен до Пирогов, да ме прегледат и превържат, и стоя през мен през цялото време, а от напрежение се разрева дори. И ми е толкова мило и приятно да си спомням, че никакви глупости за Свети Валентин не могат да ми отнемат този спомен.
В същото време пазара ни налага да празнуваме един чужд нам светец. По същия комерсиален начин празнуваме Вси светии, Коледа, Свети Валентин. Камарите плющени сърца, балони, фигурки на амурчета, картички и всякаква друга китайска дребна манифактура, услужливо внесена преди месеци ни се предлага активно от едри и дребни търговчета. И до такава степен искаме да сме модерни, да сме част от съвременния свят, че забравяме хубавата българска поговорка "Българинът е по-голям турчин и от султана, и по-католик от папата". 
Спомням си едно предаване преди доста години, в зората на демокрацията, когато единствената телевизия беше БНТ, та така мило една водеща беше поканила двама французи да си поговорят за Le Jour de Saint Valentin. То не бяха обяснения, то не бе завист, че ТЕ имат, а НИЕ (новоизлюпените европейци) нямаме такъв светец.
Всъщност на мен Свети Валентин не ми е помогнал с нищо досега. И не съм го търсил за помощ де. Не съм влизал в католическа църква, че да го направя. Повече бих се радвал да честваме и празнуваме нашите си, православните светии. Като Трифон Зарезан например.

09 февруари 2009

Софийско жителство - софизми и софиянци

Тази сутрин за малко засякох Милен Цветков и Лора Крумова заедно с още една журналистка да обсъждат пренаселеността на София. Милен Цветков зае позицията "За" връщане на софийското жителство, но под друга форма. Каква е тази друга форма, така и не разбрах. То и на него не му е ясно, но в крайна сметка има и такива хора, които само пушилка вдигат и плямпат на килограм (може би затова им плащат).
На мен не ми беше особено приятно, когато в Младост, където живеех до преди година и половина, на първия етаж се нанесоха едни момчета от Кюстендил. И не защото са от Кюстендил, а защото за 10 години никой не си позволи да паркира буквално пред входа, а тия юнаци още от първия ден си паркираха Голф-а (какво друго!?) точно пред вратата на входа. Буквално! Не можеше и дума да става за това да слезне до входа линейка, или пък товарен камион да докара мебели. Е, трябваше да им се обясни, че това може и да мине в Кюстендил, но тук - не. Сега момчетата паркират на паркинга пред входа, а ако е много пренаселен, паркират на пътеката, но в горния и край.
Но не може да се сърдиш на някого, че иска по-висока заплата. Ако тези момчета можеха да си уредят по 1000 лв. заплати в родния си Кюстендил, сигурно нямаше да се пренесат в София. А и проблемът с паркирането пред входа се реши много бързо и лесно.
Вярно е, че е неприятно, когато трябва да чакаш за място в детска градина и това заради всички тези хора, надошли в София (и в големите градове като Варна, Пловдив, Бургас) от провинцията. И смятам че достатъчно елегантно решение е адресната регистрация - регистриран си в София, ползваш детска градина. Адресът ти е в Тутракан - съжалявам, регистирай се в София и чакай.
Ама някой трябва да я следи тази адресна регистрация. А нивото на компетентност на този някой е отчайващо ниско. Какво да се крием - в общините работят лелки, които добутват до пенсия и още не могат да разберат защо за да си изгасиш компютъра натискаш "Старт".
Само че самите вопли "провинциалистите идват в София, трошат булевардите, цапат и не чистят, а после си заминават" са безкрайно смешни и жалки. Първо - членове сме на ЕС, а в ЕС има четири основни свободи на движение - хора, стоки, услуги и капитали. Толкова. Ако на някой не му харесва - довиждане.
Второ - аз самият работих две години в Ботевград. И смятам, че с пътния данък и винетките съм платил достатъчно (че и повече) за щетите е амортизацията на пътищата от София до Ботевград. Но не смятам, че заради факта че съм прекарал 8 часа на ден в Ботевград, трябва да се регистрирам адресно там. Да не говоря, че три месеца работих в Гълъбово на обекта на Химремонтстрой в Марица Изток, и там също не се регистрирах. Защо да се регистрирам - плащам наем, от наема вече собственика на апартамента да си плаща такса смет, данъци и т.н. Аз си поемам режийните.
Жена ми прекара 1 година в Ловеч, че и ще се връща в скоро време там. Не се регистрира адресно и няма и намерение. Защо да се регисристрира, след като след време може да се премести в друг район? Дори пак да е на квартира, значи ли че след всяко местене ще трябва да се регистрира и да си сменя личната карта?
И най-странното е, че всички тези хора, които идват да живеят в София - вярно, пренаселват я, цапат, някои са такива селяни, че се чудиш как са го пуснали от ТКЗС-то - но в крайна сметка оставят парите си тук, в града. Пазаруват, ходят по ресторанти и заведения, купуват собственост и плащат данъци за тази собственост. И както някои страни в Европа поставиха ограничения пред българи и румънци, така и София може да постави известни ограничения. Но всичко това е до време.
А и крайно време е някои хора (Миленчото основно) да разберат, че процесите на урбанизация са глобални, започнали са далече преди комунизма в България и няма да свършат скоро. Всичко това води начало от от двете индустриални революции и особено след втората, когато се създава буржоазията. Накратко - земеделската има ограничен производствен капацитет и с течение на времето определената площ не може да изхрани членовете на дадено семейство. Разделянето не води до подобрение на положението, а до влошаване. От друга страна някои наследници вземат основната част от земята, а другите отиват в града, където намират прехрана в никнещите фабрики. Освен това киното, а след него радиото, телевизията и интернет рисуват пред хората от селата и малките градчета един съвсем различен от техния начин на живот. Как ли се чувства едно момиче от Гълъбово, когато перспективата пред него е да стане маникюристка, продавачка или сервитьорка, когато знае, че Деси Слава е излезнала точно от Гълъбово?

06 февруари 2009

Новата ми фаворитка



И това на фона на обяснения за оценяване на ученици и учители - какви ни били умни децата, каква ни била лоша системата, какви ни били добри учителите ...