06 февруари 2009

Новата ми фаворитка



И това на фона на обяснения за оценяване на ученици и учители - какви ни били умни децата, каква ни била лоша системата, какви ни били добри учителите ...

1 коментар:

  1. Някой само да не остане с впечатлението, че образованието ни е такова отсега. Мне, такова си е още от светлия социализъм насам. Знам, че и друг път съм разказвала тази история, но колкото повече хора я прочетат, толкова по-добре, нека знаят за какво иде реч.
    По времето на социализЪма всички учехме от едни и същи учебници, ако не се лъжа, бяха на издателство "Просвета" нямаше избор като сега, та да се оправдаваме с има тъпи и по-тъпи такива. Моя наборка, която също като мен е учила в столично училище и се предполага, че трябва да е научила нещо, да не забравяме,че трябваше да ставаме и хармонично развити личности според Людмила Живкова, та тя наскоро започна да ми разказва нещо. Отначало, като я слушах, мислех, че се майтапи. После осъзнах, че всъщност няма чак такова чувство за хумор, та да може да се шегува с толкова сериозно изражение на лицето. Накрая до съзнанието ми достигна простата истина, че тя искрено вярва, че споделя с мен нещо ново.
    За какво ставаше дума? Ето какво сподели - знаеш ли, един мой приятел беше в Германия, страшно интересни неща ми разказа, там е имало един Хитлер, който е правил някакви концлагери, нещо като затвори и там от хора са правили сапун. :( :( :(
    Дамммм, по същото време, в най-дивата част на Америката, в знойна Алабама, спукваха дъщерята на моя приятелка, девойчица в седми клас, да учи за Втората световна война. При това цяла година.
    Но ние продължаваме да си пеем едно и също - най-учените, най-интелигентните, най, най, най.
    Най сме. Всеки да реши какво най, обаче.

    ОтговорИзтриване

За Бога, братя, коментирайте!