Свети Валентин

Аз обичам жена си. Обичам я 365 дни в годината. И знам, че и тя ме обича. Намирал съм доказателства за това много пъти, и то извън тривиалните ситуации, в които си казваме, че се обичаме.

Преди 3 години, на 6 Февруари си притиснах пръста в мелница за месо. Сега показалеца на дясната ми ръка е леко осакатен. Малкото Кате дойде с мен до Пирогов, да ме прегледат и превържат, и стоя през мен през цялото време, а от напрежение се разрева дори. И ми е толкова мило и приятно да си спомням, че никакви глупости за Свети Валентин не могат да ми отнемат този спомен.

В същото време пазара ни налага да празнуваме един чужд нам светец. По същия комерсиален начин празнуваме Вси светии, Коледа, Свети Валентин. Камарите плющени сърца, балони, фигурки на амурчета, картички и всякаква друга китайска дребна манифактура, услужливо внесена преди месеци ни се предлага активно от едри и дребни търговчета. И до такава степен искаме да сме модерни, да сме част от съвременния свят, че забравяме хубавата българска поговорка "Българинът е по-голям турчин и от султана, и по-католик от папата". 

Спомням си едно предаване преди доста години, в зората на демокрацията, когато единствената телевизия беше БНТ, та така мило една водеща беше поканила двама французи да си поговорят за Le Jour de Saint Valentin. То не бяха обяснения, то не бе завист, че ТЕ имат, а НИЕ (новоизлюпените европейци) нямаме такъв светец.

Всъщност на мен Свети Валентин не ми е помогнал с нищо досега. И не съм го търсил за помощ де. Не съм влизал в католическа църква, че да го направя. Повече бих се радвал да честваме и празнуваме нашите си, православните светии. Като Трифон Зарезан например.