30 декември 2016

Съюзени

Ако имате два свободни часа и нямате какво да правите, препоръчвам ви да гледате "Съюзени" с Брад Пит и Марийон Котияр.
Има ред причини.
Първо, историята е за любовта между канадския агент на Сикрет сървиз Макс Ватан и Мариан Бусежур, партизанка от Съпротивата. Двамата се срещат, влюбват се, убиват един немски посланик, двама високопоставени нацистки офицери в Казабланка и един взвод немски войници, избягват в Лондон, където се оженват. 
Заживяват щастливо, дето има една приказка.
И така една година, когато в един прекрасен ден британското контраразузнаване поставя Мариан под подозрение в шпионаж. Започва стандартна процедура, Макс Ватан се хвърля да я спасява и да опровергава подозренията, отиде до Диеп, изби още един взвод германци, но разбра каквото му трябваше.
В крайна сметка Мариан Бусежур се оказа не съвсем Мариан Бусежур, но нямаше очаквания хепи енд тип "Скъпа, въпреки всичко ти прощавам", Освен това, в сравнение с последния филм за Втората световна, който вървя по екраните, този наистина се отнасяше за войната, макар и за тихия и фронт. Е вярно, сестрата на Ватан беше нещо обратна, то май вече без такива не може, но филмът не се занимава с това колко народ е спасила благодарение на този и талант.
Второ, Брад Пит вече е играл офицер от Съюзниците, който трепе нацисти ("Гадни копилета"), така че обстановката му е позната и не стои във филма като награден. 
И трето, ако искате да видите какво точно е накарало Анджелина Джоли да се разведе с Брад Пит ... да кажем, че Мариан Бусежур (Марийон Котияр) показва тънката разлика между la femme français и american girl. Давам и жокер, гледайте за зелената рокля. То не е въпрос на възраст, а по-скоро на излъчване, на нещо отвътре, дето или го имаш, или го нямаш.

29 декември 2016

RIP-овете


http://shahta.org/wp-content/uploads/2012/05/rip.jpg
Умря Джордж Майкъл, умря Кари Фишър и целия свят се юрна да тъжи и да ги RIP-ва.
R.I.P Майкъл, R.I.P, Кари, много ни е тъжно, скърбим за вас, как можа баш по Коледа, не мога да повярвам, не е честно ... Разваля се джингълбелското настроение вероятно.
Last Christmas ми е байгънясала до експоненциални висоти, те и сега я въртят по 5 пъти на ден, предствям си оттук нататък какво ще е, направо не ми се мисли.
Хора, ничия смърт не е нещо приятно, но аре малко да се кротнете в R.I.P. - ването, а?
Колкото и да ви е тъжно, говорим за второразредна актриса и откровен педераст, който помежду педерастията си пееше. 
И аз съм гледал "Междузвездни войни" навремето, ама Кари Фишър ми на едно ниво с Чубака, Джаба или Трипио. Пък не се сещам за друга й запомняща се роля.
Същото е и с Джордж Майкъл - добър певец беше, но то добри певци в днешно време с лопата да ги ринеш, не е само той. А и Джорджи беше известен къде с пеенето, къде с педерастиите си, и аре не ми разправяйте, че е умрял баш от инфаркт, след като цял свят му знае за изпълненията. Кой го знае какво са му лепнали и от какво точно е умрял? 
Известните хора по света са страшно много, а смъртта е естествения край на всеки един живот. 
Аре нема нужда да изпадаме в R.I.P. - истерия всеки път.


27 декември 2016

История с таджики


http://www.ritmeurasia.org/images/myfls/migraciya-v-ramkah-sng-.jpg

История от руския нет, преводът е мой:

Млада жена си купува апартамент в нов блок. Намира бригада таджики за супер-ремонт на апартамента и, на първия етаж. По време на ремонта таджиките никой не ги закача (таджиките са евтина имигрантска работна ръка, която върши онова, което руснаците не искат да работят в страната си (иначе го работят в емиграция) - бел. моя). Дори когато полицията ги спирала за проверка на документите около блока те просто отговаряли, че правят ремонт на еди-коя си и ги пускали веднага. Живеели на същото място, където работели, в апартамента. Пари получавали колкото да се хранят. А когато завършили ремонта ги прибрали като нелегално пребиваващи. Просто пристигнала полицията, прибрала ги и повече никой не ги видял. На практиката дамата просто си спестила от заплатата и помогнала на ФМС (Федералната Миграционна служба - бел. моя) да изпълни месечния си план.
След един-два дни съседите видели как полицията арестувала някакъв не-руски младеж, който искал да вземе от апартамента електроинструментите. Включила се алармата, полицията дошла и го прибрала. В полицията той обяснил, че искал да прибере единствено електоинструментите на колегите си, а ключ от апартамента имал, защото живял там, докато вървял ремонта. С документите му всичко било наред, в Русия пребивавал законно. И полицията го пуснала, тъй като имал всички необходими и валидни документи и опис на инструментите в ръка. От апартамента нищо чуждо не е взел, то и нямало и какво да се открадне, вътре бил само инвентара на майсторите-таджики.
А сега развръзката!
Пристига собственичката след два дни, отваря вратата и ... насреща и се излива река от фекалии, събрана от отходните тръби на 12-те етажа на сградата за последните два дни. Дограмата била нова, качествена и добре сложена от таджиките и не позволявала миризмата да се усеща на улицата. Качествена дограма! Вратата също имала тройно уплътнение. Качествена врата, Торекс (това е някаква марка врати - бел. моя)! 
На пода бил положен някакъв скъп паркет от бреза. Бил прецакан до последния квадратен сантиметър, в цялата квартира. Первазчетата също били от масив, също били поели достатъчно флуиди. 
Из квартирата плувало всичко - лайна, косми, каша, зеле, кой каквото е изхвърлил в тоалетната за последните два дни. Невероятна смрад!
Какво да се прави и кой е виновен?
Собственичката извикала веднага всички необходими служби за регистриране и отстраняване на аварията. Домоуправителят (в случая е представител на фирма, която се занимава с експлоатация и поддържане на сгради - бел.моя) в шок пресмятал колко ще струва на компанията му ремонта. Дамата и нейният юрист описват пораженията, без да скриват усмивките си. 
Пристигнали водопроводчици, спуснали се в мазето и извадили пакет с памперси, превързан са алуминиева тел. Домоуправителят си отдъхнал и повярвал в Бога. 
Дамата сега се опитва да намери виновен, който да я възмезди, засега безполезно.
Живущите на горните етажи да се обвиняват е безсмислено.
Домоуправителят и компанията му имат неопровержими улики в своя полза.
Таджиките са бедни, а и първо трябва да се докаже, че е тяхна работа.
Съдейки по това, че собственичката преминала от нов WV Бръмбар на очукан Голф работите и едва ли вървят успешно. По версии на живущите в блока ремонта е правен на кредит.
Минала повече от година. Паркета отдавна е сменен, но миризмата и до ден-днешен се усеща. Никой не живее в апартамента. Всички открито и казват кой го е направил и защо, но за привличане под съд няма нито възможност, нито смисъл.



23 декември 2016

Задължително гласувам, но не помня за кого

Колкото повече време минава от референдума на Слави, толкова повече се убеждавам, че мажоритарна система не трябва да бъде въвеждана. 

Върви онзи ден въпросното шоу, Слави пратил някакъв шушляк да си играе на репортер в Пловдив, щото в Пловдивско имало 700 000 избиратели, та застанал шушляка на главната да разпитва минувачите:

- Вие гласувахте ли на последните парламентарни избори?

- Гласувах ..., гласувах ..., винаги гласувам - отговарят му минувачите.

- А знаете ли тогава кой е вашият депутат, от избирателния район? - продължава интервюто.

- Мииии ... - вдигат рамене минувачите.

- А каква трябва да е избирателната система според вас? - забива последният пирон в ковчега на пропорционалната система шушлякът.

- Мажоритарна ..., мажоритарна ... задължително мажоритарна! - в един глас отговарят минувачите, все едно са си плюли в устите. 

Тия, същите, които секунди преди това са признали, че са гласували на изборите, но не знаят за кого точно.

Да обобщя: защитниците на мажоритарната система са хора, които гласуват на парламентарни избори, но не помнят името поне на водача на листата, за която са гласували.

Въпросният шушляк обаче не се задълбочава в социологическото си проучване, не пита: "Добре бе, как може да гласуваш и да не помниш за кого си гласувал?", не задава въпроса: "Вие наясно ли сте с предимствата и недостатъците на мажоритарната и пропорционалната избирателни системи?", но то и няма особен смисъл да пита това, той отговора във всички случаи ще е "ми то-о-о-о ...".

А сега си помислете тия 2,5 млн, които поискаха мажоритарен избор на референдума, дали знаят за кого са гласували и кой е техният депутат? Всъщност, ако всичките 2,5 млн, гласували на референдума "За" мажоритарния избор са такива непаметливи дебили имаме сериозен проблем и вместо мажоритарна избирателна система май трябва да въвеждаме образователен ценз или тест за интелигентност преди изборите. А като цяло все повече се замислям върху смисъла на референдумите. Ако вземем пример от братските Съединени щати, там правят референдуми за щяло и за нещяло, като се почне от марихуаната и данъците и се свърши до презервативите в порнофилмите.

Ние сега като оправим избирателната система и до там ще стигнем, вие само гледайте. Особено когато работата се върши хора, които помнят 3 минути като маймуните.

22 декември 2016

Joe Cocker - I come in Peace

Джо Кокър си отиде от този свят преди 2 години, малко преди Коледа на 2014 година.
Голямата работа е Джо Кокър. Не "беше" - е.
Аз не виждам някой, който може да го замести в днешно време с глас, с музика, със звучене, с внушение.

18 декември 2016

Отново номер едно!

Симеончо срещу Деница в първия кръг. Деница в последствие направи само едно реми и спечели при момичетата
Последен турнир на "Флорина" за 2016 г., само три седмици след ноемврийския, но пък следващите два уикенда са празниците, така че няма кой да се занимава да организира турнир по шахмат в последната неделя на месеца баш на Коледа.
Участваха обичайните заподозрени, Симчо и той.
Този път ще съм кратък: тотална доминация на Симеончо, тотална - спечели турнира без загуба, 6 от 6, втория беше на 1,5 точки след него!
Симеончо в третия кръг срещу Бояна. 
Паднаха му се три от децата, с които игра на предния турнир през Ноември - Денис, Бояна и Михаил, отделно Тодор, с когото тренират заедно и са играли един срещу друг и миналата година във втори клас, Деница, над която също има победа (тя му се падна в първия кръг и има навика да играе бързо и да пропуска някои неща) + някакво момченце, с което игра за пръв път и което не му оказа особена съпротива.
6 от 6!
Без да бърза, без излишни драми, игра много спокойно, с доста разум, със самочувствие. Другите деца почнаха да му имат страха, което ми харесва. Някои дори бяха загубили още със сядането, което обикновено прави Симеончо - като си реши, че някой е по-силен от него, и до там, почва да прави глупости да не би случайно да бие без да иска. Този път не беше така, почна да му идва самочувствието. И като добавя, че това му е втори пореден турнир, който печели, отново без загуба, но този път безапелационно, с пълен актив от точки - като за финал на годината, tres bien!

Симеончо на върха, около него са Михаил, Тодор и Денис - победи и тримата!

17 декември 2016

Не сме равни

Meine kleine deutsche freunde!
Искам да ви обясня едно нещо, гледайте да ме разберете от първия път, щото с немския съм зле, пък вие с българския ...
Ако за вас Месут Йозил, Мемет Шол, Сами Кедира или пък Мирослав Клозе са германци, за нас Манго, Асан и Айшето са си цигани. Ако вашите ашладисани германци се съобразяват къде са и се мъчат да се интегрират в обществото ви, нашите ашладисани сънародници са далеч от тази мисъл. Ако вашите си плащат данъците, спазват законите и се мъчат да станат германци като вас, нашите мангали си носят циганията със себе си където и да идат и не те се съобразяват с нас, ами ние с тях. Щото иначе пристигат разни лелки от ООН, чичковци от ЕС или пък се намират разни пишман-юристи от БХК и ни обясняват, че било дискриминация и расизъм това нашето да караме циганите да си плащат и да работят, вместо да крадат и да си мислят, че тока е безплатен като въздуха. Ако не ме разбирате до тук, да ви пратим един адвокат от БХК до Германия, да видим тогава кой кого е бутнал и кой на кого е причинил страдания и дискомфорт?
Вие вашите можете да си ашладисвате, можете да си ги интегрирате и дори и в bundes mannschaft-а да си ги пуснете, ние от нашите отдавна сме вдигнали ръце. Едно време ни сочехте с пръст, че не можем да ги интегрираме, че не знам още какво си, на ви ги сега, интегрирайте ги, диференцирайте ги, каквото искате ги правете. 
Та, да не се разпростирам много, ако за вас Месут Йозил е германец, щото живее в Германия, дали сте му германски паспорт и вкарва голове за маншафта ви, наш Манго си е мангал, циганин, ром, к`вото там го наречетете и не е българин. Аз съм българин, аз работя, плащам данъци, спазвам правилата. Бай Мангал минава покрай всичко това на път за Германия, ама като го пуснете там, си кара по цигански. Ако аз съм българин по произход, Манго е българин по паспорт, но разликата между нас двамата е далеч преди паспорта.
Затова, оправяйте се с тях някак си, ние тук си имаме други проблеми, и вземете се научете да правите разлика, че и без това целия свят още си мисли, че Хитлер е германец.

16 декември 2016

Пенкилер

Когато изучаваш "Право", но не баш в Софийския, а в УНСС, когато "завършиш" Харвард, но не 5-годишно обучение там, а някакъв политически курс за нови световни лидери и накрая се окаже, че разбираш от и транспорт, и от туризъм резултатите обикновено са такива.
Или по-точно казано - никакви.
Само не разбирам защо медиите са толкова неутрални в поднасянето на новината? "Служебен министър спрял ...".
Що не си го кажете направо кой е министърът?
Що не я избутаме на светло въпросната министърка да обясни как е определила кои трасета са приоритетни и кои - не?
Що не го викнем Росен с фибрана да обясни как може да назначи юрист, завършил в УНСС за министър на транспорта?
Аз такова за чистачка няма да го взема, те министър в два кабинета го направиха!
Голям пенкилер се оказа Хибрида!

11 декември 2016

Фантастични животни и къде да ги открием



"Фантастични животни и къде да ги открием" е учебник от Нют Скамандър в първата книга за Хари Потър. Иначе казано, очаквах някаква история за Хари Потър.
Ама не!
Филмът се оказа тотално разочарование.
Първо, някакво малоумно размотаване из Ню Йорк и търсене на животинки.
Второ, Гриндълуолд се споменава веднъж в началото и веднъж в края на филма и толкова; няма магии, няма преследвания, няма магически дуели и битки. 
Трето, Еди Редмейн не става за подобна роля, да ходи там да си играе Момичето от Дания или каквото там играеше, неква педерастка история беше, като некъв дебил играе във филма. Колин Фарел има три появявания за целия филм, докато още в средата се разбира, че той не само е лошият, ами е и Гриндълуолд, преобразен.
Като цяло, силно съм разочарован от филма, голяма греда ударих.

10 декември 2016

Коледно парти 2016

Сега, какво е казал д-р Ригов, не важи в следващите 3-4 часа ...
По-скромно, в сравнение с предишни години и предишни фирми, но пък ми харесва!
Не е нито на екзотично място, нито има зашеметяващи колежки в изобилие.
Май най-сетне си намерих мястото.

01 декември 2016

Том Сойер!!!


- Отивам да къпя бебето, ти играеш една мисия на "Танковете" докато я изкъпя, и после се къпеш и ти, че утре трябва да ставаш рано! Разбра ли?
- Да!
Докато къпя бебето:
- Симеончо, отивай да си приготвиш чантата.
- Мамо, имам време още за една мисия!
- Тати нали ти каза само една?
- ... ама той каза докато къпе бебето!

29 ноември 2016

Кромуел и комунизмът

Любопитен съм, ако се появя на улицата с такава фланелка как точно ще ме
глобят?
Преди 16 (шестнайсет!!!) години, през 2000 г. ХХХVІІІ-то ОНС от нямане какво да прави, взе, че прие един Закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен. Всичко бяха наредили, държавата цъфтеше и връзваше, само комунизма нещо им беше заседнал между зъбите. Самият закон, както обясняваха тогава депутатите от десницата (тогавашното СДС на Костов) имал повече морална стойност, отколкото да търси вина и отговорност от някого.
Самото съдържание на закона, според мен, е смешно, у нас герои постфактум и героизъм със задна дата с лопата да ги ринеш и е жалко, че Народното събрание се занимава с такива глупости. 
Това обаче беше преди 16 години, в края на миналия век, има-няма 10 години от падането на комунизма и може би за пострадалите от онзи режим това беше някаква морална утеха. 
Тия дни XLІІІ-от ОНС, пак от нямане какво да прави, очевидно всичко са си свършили депутатите, та допълниха въпросния закон. Пак обясняват колко лошо нещо е комунизмът, само че път вносителите на промените се пребориха онези години да се изучават в училище.
Голяма победа, няма що!
Сред малките победи е глобата от 200 лв за възхвала на комунистическия режим. 
Интересно, а убеждението на голяма част от хората в България, че тогава животът е бил по-лек, по-спокоен, по-справедлив и по-добър от днешния подлежат ли на глоба?
Знаете ли на какво прилича този постфактум антикомунизъм? 
На съда над Оливър Кромуел.
Две години след смъртта му тялото му е ексхумирано по нареждане на Чарлс ІІ, син на екзекутирания от Кромуел Чарлс І, подложено на "съдебен процес", след което мъртвият вече Кромуел е бил обесен. Самият Чарлс ІІ по времето на английската република едва ли се е радвал на кой знае какви кралски почести, след като баща му е бил екзекутиран по заповед на Кромуел, но пък като се качва на трона очевидно му идва куража. 
Какво да се прави, пусто, постфактум винаги е лесно да си смел!

27 ноември 2016

Първо място

Последна неделя на месеца и отново турнир на Флорина.
Предния път Симеончо се представи на ниво, но глупава загуба в първия кръг го изпрати срещу слаби играчи в следващите кръгове и съответно му влоши коефициента. Накрая първите 7 се събраха в 2 точки, победителят имаше 5, вторият 4,5, а след него 6 дечица с по 4 точки, Симеончо беше шести в крайното класиране. Така е, швейцарската система си има и минуси. Накратко, представянето му не беше много-много за хвалене.
Този път Врабчо трябваше да се понапъне малко, не сме в детската градина, не тренира от вчера все пак. Аз от отпреди "Златната пешка" още му набивам в главата да не бърза, да мисли какво да прави преди да си даде фигура, а не след това, треньорът му също му казва да не бърза, да играе по-спокойно, да гледа. Та Симчо си имаше предварителното подковаване.
На днешния турнир имаше много дечица, обикновено са около 20, този път бяха малко над 30. В първия кръг, където е голямата лотария, на Симеончо му се падна някакво детенце, за пръв път го срещам на този турнир, Симеончо го приключи без да бърза, без излишни драми и без паника. 
Във втория кръг обаче му се падна Берк Халим, на когото Симчо имаше да връща отпреди месец. Тогава Симеончо беше с фигура повече, с около минута и половина време, Берк имаше само 12 секунди, но Симчо се беше заблеял нанякъде, проспа един ход и Берк го матира. И на мен ми се е случвало така да ме матират, и аз така съм матирал без да искам, но на такъв турнир айде нема нужда! Та сяда му Берк, аз съм на тръни все пак, може и да не е било толкова случайно преди месец, обаче в един момент минавам да хвърля едно око, Симчо с фигура напред и в по-добра позиция, пак не се юрна да лапа пешки, изведе си предимството до края и го матира. Бой, шамари и сръбска музика.
В третия кръг отново му се падна някакво непознато момченце, това е да има много участници, някои ги виждаш за първи път. По едно време минавам да хвърля един поглед, Симеончо размотава някакъв кон на крайния вертикал, ма хем не знае какво да го прави, хем онзи му го иска, а Симчо не знае къде да го сложи, щото са му го пленили. Мисля си "Край, до тук с късмета", обаче онова момченце нещо се заблея, не взе коня, съответно Симчо използва намалението и му направи конска вилица на царя и топа със същия кон, айде вече с предимството на топ срещу кон премина в ендшпила и си го взе.
В четвъртия кръг очаквах да се паднат Симеон и Божидар, и двамата до този момент имаха по 3 победи, обаче жребият ги размина. Противниците им не бяха особено силни, на Божидар дори му се падна Моника, а тя тренира със Симеончо, но не е някаква особена сила. Тъй като обаче и двамата си взеха партиите, сблъсъкът между тях беше неизбежен. Лошото е, че не виждах при грешна стъпка на Симеончо кой може да бие Божидар в последния кръг. 
Така стигнахме до петия кръг, когато неизбежното се случи, Симеон и Божидар играха един срещу друг. Симчо принципно има победи срещу Божидар, но нещо му държи страх, а не бива, шахът не му е приоритетен на Божо, момчето тренира футбол и плуване, местенето на фигури е ако му остане време. На мен не ми е толкова за цел Симеончо да бие Божидар, колкото да се освободи от психологическата бариера. На предния турнир Симеон загуби глупаво от Берк в първата партия, а в последния кръг се падна с Божидар и така Божидар спечели; треньорката на Симеончо му каза след партията "Мони, ти беше загубил още като седна!", което си беше истина. Та ей това искам да излекувам, да не го е страх от имена, и най-силният може да загуби, и най-слабият може да спечели.
Това беше единственият кръг, в който не отидох да видя какви ги върши Симчо. По едно време ги гледам, и двамата си говорят, смеят се нещо ("Абе не си дошъл тук да си говориш бе!") - реми. Кой го предложи? Ами първо Симеон, ама Божидар отказал, после Божидар и Симеон се навил. Добре, казвам си, и двамата са на първо място, с 4,5/5, ако си спечелят последните партии ще стане въртележка. Докато беше шестия кръг обаче дойде Ани, треньорката на Симеончо и ми казва: 
- Аз му карах за ремито?
- Защо?
- Ами беше в по-добра позиция, на Божидар фигурите му бяха зад пешките, нямаше игра, всички фигури му бяха под удар, Симеон много добре се беше наредил. Знам, че му е психологическа бариера да победи Божидар на турнир, ето сега му беше възможността.
Може и така да е, но станалото е станало, нито ще го върнем, нито ще го оправим.
В шестия кръг обаче Божидар сяда на първата маса (значи е първи във временното класиране) срещу Бояна Иванова (друго момиченце от школата на ЦСКА), а Симеон на втора маса изтегля Моника (същата, която загуби от Божидар). Моника досега не е правила проблем на Симеон, няколко пъти са се срещали на турнир, не е губил от нея, докато Бояна има победи срещу Божидар в миналото. Аз ги гледах от края на залата, Симеон и Моника почнаха да си разменят пешки и фигури, в един момент минавам да ги видя, Симчо беше с фигура повече, а на съседната дъска Божидар беше взел фигура за две пешки. Накрая и двамата си взеха своето, Симеон матира Моника, Бояна колкото и да се бори, не можа да спечели и двамата (Симеончо и Божидар) финишираха на върха с 5,5 от 6 възможни и реми помежду им.
Тогава?
Тогава на помощ дойде допълнителния коефициент - ако преди месец Симеон беше играл с по-слаби противници и остана шести, този път противниците му бяха по-силни от тези на Божидар и съвсем заслужено му отредиха първото място.
На връщане то детенцето сияе, лети на 2 стъпки над земята, не мога да го стигна, един такъв горд, доволен, с медала на шията и купата в ръката - да го гледат хората. 
- А утре може ли да ида с купата на училище?
- ... с медала може, с купата - не!
- Защо?
- Защото си първи по коефициент, на Божидар няма да му е много приятно ако те види, това едно, и второ - следващия път може ти да се паднеш с по-слабите противници и дори да не си в тройката. Видя какво стана предния път, малко по-скромно го давай!
Детенце, какво да го правиш.
Ще се научи :)



26 ноември 2016

Сбогом, El Comandante!

Panta rhei ...
Имало е и такива мъже! 

25 ноември 2016

Котешки вицове

Котката - магическо същество, което само с едно "Мяу" може да получи от вас онова, за което на кучето му се налага да бяга, да скача, да дава лапа, да носи пръчки и пантофи и да ви пази къщата.
*****************
Преди да направя каквото и да било си задавам въпроса "А как би постъпила моята котка в случая?". Обикновено или ям, или отивам да спя.
*****************
Котката ми пробяга по клавиатурата и случайно се включи към SWIFT-а на известна банка. Докато се чудех какво да правя с внезапно появилото се богатство гадината пробяга обратно.
*****************
При най-малката опасност незабавно се скрий под дивана!
*****************
На определена възраст жените престават да завъждат мъже и започват да си завъждат котки.
*****************
Главното в живота на котката е да си отвоюва дивана.
*****************
Котките са пазители на велики тайни! Например как по цял ден да ядеш и да спиш и при това въобще да не напълняваш!
*****************
Котката е ходеща реклама на това какъв прекрасен би бил живота, ако не беше работата ...
 *****************
Аз спя с гаджето ти.  © Котката
 *****************
Вашата котка въобще не се сеща, че вие ходите на работа. Според нея вие просто стоите тъпо по 10 часа на ден от другата страна на вратата.
 *****************
Моята котка се събуди, погледна света с едното око и пак заспа. Струва ми се, че е напълно права.
*****************
Домашната котка разсъждава:
- Къде ли не само не им направих локви, и всеки път са недоволни! Не можеш им угоди ...
*****************
Взех си котка в гарсониерата. Сега е нейната гарсониера.
*****************
На моята котка всеки ден от седмицата и е почивен.

21 ноември 2016

Patria*

Йоло Денев е в края, положението е сериозно!
В новините: шествие срещу мигрантите в София.
Шестват едни такива здрави момченца, с черни якета, кубинки, национални знамена, патриотични лозунги.
Скандират "България за българите, чужденците - вън!" и с едни такива груби, тежки гласове, мъжки, дрезгави, да не си помисли някой от чужденците, че тук некви меки китки и недорасляци протестират. Мигранта трябва да се напикава само като ти чуе гласеца, да го е страх от сянката ти, па какво остава като те срещне на улицата?
Така трябва да е, имаме лоши спомени от последната масова инвазия на мигранти по нашите земи от втората половина на ХІV в. 
С`я, то трябва да се признае, че ако зависеше от мигрантите, нямаше да останат у нас и 5 мин., то всичко живо иска в Германия, Франция, Скандинавия - изобщо, там, където и ние искаме, ама нас не ни искат. И въобще, смешна история, протестираш, скандираш с дрезгав глас, а накрая пак си в онзи край на Европа, пак си най-беден и дори и иракчаните и пущуните, които бягат от ислямските фанатици и талибаните не искат да останат тук доброволно.
Но ти демонстрираш готовност да защитаваш родината си от тия гнусни нашественици, от тия абдахали! Patria все пак ...
Чудя се, при един реални бойни действия колко от тия със знамената ще са пред военните окръжия доброволно и колко ще трябва да ги търсим под креватите на жените им?

_________________________
* Patria - отечество (лат.)


20 ноември 2016

Златна пешка 2016

Турнирът "Златната пешка" за пръв път го чувам, а се оказа, че е неговото ХІІ-то издание. Турнирът е между-училищен, но на практика си играха обичайните заподозрени от останалите шахматни турнири. На практика училището-победител (32-ро СОУ) се оказа с половината отбор на ЦСКА.
Отляво надясно: Рая, Калоян, Симеончо и Божидар.
В училището на Симеончо отборът се сформира на пожар. До последния момент не беше сигурно участието, този да дойде, онзи да дойде, ми то и едно момиче трябва, ама да не е съвсем слабо, отгоре на всичко и турнир по математика имаше същия ден, но на изборът шах или математика Симеончо не му мисли много-много. Спортната Шахматната чест на училището защитаваме все пак!
Като цяло добре се представи, 3,5 от 6 възможни точки, ремито беше от загубена позиция, Симчо пак беше проспал нещо и се оказа с фигура по-малко. Двете му загуби са от деца, с които се е засичал и по други турнири и докато загубата от Боряна Аршинкова е донякъде допустима, момичето има данни, втората му загуба беше от някакво детенце, дето обикновено пълни бройката само, дори не съм го запомнил как се казва.
Но пък за сметка на това имаше силни партии, с пленени дами и особено накрая срещу 54-то СОУ беше размазваща партия. На хлапето срещу Симчо накрая му се плачеше, определено не очакваше да яде толкова бой. 
В крайното класиране училището на Симеончо събра +3=1-2, общо 7 отборни точки; една не им стигна за 3-то място, две за 2-ро. 
Мисля си, че шахматната чест на училището беше защитена подобаващо!

16 ноември 2016

Не, не, не мога, не ...

... не мога да спра да се смея вече 10 минути!
10 минути!

12 ноември 2016

Съвпадение?

Гласувайте.
И ако не знаете кой номер да задраскате в бюлетината, помислете си, че на този свят няма случайни неща и съвпадения.
13 не е фатално число, 13 е номер на един роден победител.

11 ноември 2016

Два дни до балотажа

Остават два дни до балотажа.
Тетка Цецка на вчерашния дебат - к`во да ви кажа, тъжна история. То не бяха напъни да напада, да е агресивна, да задава въпроси, то не бяха ехидни усмивки, то не бяха коментари "Не знаете, не сте чел", то не бяха обвинения в лъжа и накрая се сети, че е общественичка, труженичка, майка и жена около критическата, дори и убит от комунистите дядо извади от ръкава си.
27 години след 10. ноември да залагаш на антикомунизъм, да плашиш с тоталитаризъм и със завой към Русия ... и това да са ти най-силните аргументи, то дори и жалко не е!
Нещо повече - тетка Цецка и до ден-днешен не може да проумее, че е два пъти председател на Народното събрание не защото е най-начетената и най-компетентната сред депутатите, а защото Тъпанарят от Банкя така е решил. И това, че втори мандат пазиш Бокича от издънки в Народното събрание не означава, че притежаваш всички тези качества, които посочваш в предизборния си клип.
Тогава?
Балотажът е след два дни. Знаете какво да правите.

10 ноември 2016

Страховете от червения генерал

Червен генерал президент на държавата - не допускам такава възможност!
Разговорът е - оставаме ли в ЕС и НАТО или отиваме към рязко насочване към Путин?! Ген. Радев беше кандидатура на Георги Първанов. На мен не ми е приятно, че кандидатът на БСП е най-малкото равен, с който и да е друг кандидат в държавата

Петър Москов, министър на здравеопазването в нощта на 6 ноември.

Г-н министре!
Петърчо мамин златен!
Честно казано, боли ме фара какво ти е приятно и какво не!
Това не ти е 1944 година и генерал Радев не е довчерашен партизанин и днешен новоизпечен генерал от НОВА. Генерал Радев е тръгнал президент да става, не е почнал да ви национализира фабриките и банките, нито да ви натирва в ТКЗС-та (въпреки че на теб малко гимнастика с мотиката добре ще ти се отрази).
Това не са ти 90-те години да викаш по площадите "Долу БКП!" и всички да ти пляскат само за това колко силно викаш, а ти да се оглеждаш ухилен каква умна приказка си казал. Времената на необолшевишкото "Който не е с нас е против нас!" и на примитивния антикомунизъм отминаха отдавна, май само ти не си го разбрал.
На мен не ми е приятно да давам пръстови отпечатъци като отивам в болница. Аз съм влизал в болница в Холандия и във Франция, никъде не са ми искали отпечатък. Само в родния Булгаристан.
Ето ти тема за размисъл, напъни си малко мозъчето.

09 ноември 2016

Царят, референдумът

Седя и го гледам как Славчо се пеняви за резултатите от референдума.
И как обяснява, и как чертае разделителни линии между "нас" и "тях", между "Народът" с главно "Н" и "политическата класа" 
И как се държи като хунвейбин - отначало опонентите му се опитваха да спорят аргументирано, но после видяха, че от аргументирани спорове със Слави и сценаристите му файда няма, то на тия дебили каквото и да им кажеш, те аргументи не признават, щом не си с тях ти обслужваш политическата класа, ти си от другата страна на барикадата, ти си враг на народа.
И си мисля как овцете се юрнаха да гласуват на референдума без да имат и най-малката представа какво вършат, без да им обяснят какви ще са последствията от този референдум, без да знаят какво ще стане ако резултатите от референдума станат задължителни за изпълнение. Е, имаше някакви там политолози, ма ... оказа се, че обслужват политическата класа.
И така, както си седя, се сетих изведнъж за 2001 година, когато Царят се върна от Мадрид. Върна ли се, върнаха ли го няма значение. Той тогава май президент се гласеше да става, Костов го отряза и Царят обеща, че ще ни оправи за 800 дни, направи си партия и спечели изборите за Народно събрание. И още как ги спечели, 120 мандата, отделно някакво менте "Национално движение за цар Симеон Втори" му взе 3.5% от гласовете, това бяха поне още 5-6 депутата.
Е, 800 дни минаха и заминаха, пък реките от мед и масло нещо ги нямаше никакви. Имаше там някаква програма за насърчаване на дребния бизнес, раздаваха по 5 000 лв безлихвени кредити на желаещи да строят чешмички. Икономиката така дръпна от тия чешмички, въобще цъфна и върза ... Па какви слухове вървяха тогава, Царят щял да вдига заплатите, Царят щял да докара пари от чужбина, той много се имал с арабските монарси, те щели да му дадат пари, да инвестират. 
Та въобще, май е достатъчно някакъв педераст (педераст, педераст, но облечен във власт) да се изтъпани по телевизора и да почне да обяснява, че еди как си, еди какво си ако станело, и няма начин да не се оправим! Къде за 800 дни и прочутото българско трудолюбие, къде с помощта на мажоритарната система и задължителното гласуване.
Както е казал Васил Левски, целите сме се изгорели от парене, и пак не знаем да духаме.

08 ноември 2016

Възможности за избор

Скъпи български народе!
Можеш ли на 13-ти да избереш това?
Не, нали! Хърватите вече са ни изпревалирили.

А смяташ ли да избереш това?


























По-добре недей!
Затова на 13 Ноември избери генерал Румен Радев, определено няма да се излагаме
пред чужденците и ще имаме президент, за който другите ще ни завиждат
!

07 ноември 2016

Между редовете за референдума

Този пост трябваше да го напиша преди референдума, но принципно съм далеч от мисълта, че съм някакъв велик народен трибун или оригинален мислител, който с една своя дума да влияе на масите и да увлича хората след себе си, така че мнението ми да формира и част от общественото мнение.
И на трите въпроса от референдума на Слави отговорът ми е "Не". В по-малка или в по-голяма степен. Ако КС беше оставил и 6-те въпроса, и на тях отговорът ми щеше да е "Не", имам си своите причини да мисля така.
  1.  Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
    Не, не го подкрепям, в блога си съм го казвал на няколко пъти защо (тук е най-подробно). Това, че така било във Франция и в Англия въобще не е аргумент за мен. Ако някой си мисли, че при едни мажоритарни избори Делян Пеевски или бат` Сали няма да са депутати само защото той не би гласувал за тях, да си помисли пак. Пеевски може и да не стане депутат от центъра на София, но в центъра на Пазарджик би станал от раз. А това, че във Франция в настоящия им парламент имало 12 партии и не знам колко си независими кандидати пък въобще не ме грее, ама грам. Качеството на работата на едно Народно събрание зависи от хората, а не от броят на партиите вътре в него. Още повече през 2009 г. също имаше възможност да се избират депутати мажоритарно - едно, че съотношението беше 26:5 за ГЕРБ и ДПС, второ, че едва ли някой от защитниците на мажоритарните избори би могъл да ми каже името на мажоритарния си депутат от онези избори (включително и Слави Трифонов и екипа му).
  2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
    Не, не го подкрепям. И това съм го казвал в блога си, но по-добре от мен го е казал Чудомир. Иначе вчера на изборите гласуването беше задължително, но избирателната активност си беше както обикновено, около 60% и около 3,6 млн избиратели. Както се казва, можете да закарате един кон до водата, но не можете да го накарате да пие. А и откъде-накъде ще ме карате задължително да гласувам на референдуми? Че аз може нищо да не разбирам от въпроса на референдума, що решихте, че трябва да си кажа мнението по него?
  3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
    Тук ще се съглася с генерал Радев - 11 лв са много, но 1 лв е малко.
Този референдум обаче показа едно нещо - българинът много обича да отговаря, когато (ако) го пита нещо държавата, и обича да отговаря с "Да". Без да мисли! Българинът не обича да мисли какво би станало, ако ... Българинът е казал, че депутатите трябва да са мажоритарно избрани, а това, че така обслужва не своите, а корпоративните интереси, българинът не го интересува. 
Добре, че резултатите са на косъм от това да станат задължително и сега отиват в Народно събрание.
Варианти има много. Може да се въведе активна регистрация за изборите (отиваш и се регистрираш в общината като избирател), може на мажоритарни избори на втория тур да отиват първите трима или пък всеки, който е над 10% (или 12,5%). Тогава няма да има проблем с ниската избирателна активност, защото ще се регистрират 4,5 млн гласоподаватели (примерно) и до урните ще отида 4,2 млн (примерно) - това си е над 90%. Вместо да се развяват разни халваджийски тефтери проверката на гласоподавателя може да става с електронен четец, може много неща, но никой не ги поставя (и няма да ги постави) на въпрос.
То затова имаме такава хубава поговорка за колата и пътищата.

05 ноември 2016

За храбростъ!

Това на снимките е медалът на моя прадядо. 
Знам, че прадядо е бил на Чаталджа през Първата балканска, а после през Първата световна е изпуснал фронта при Добро поле (за второто не съм на 100% сигурен, така са ми разправяли). Веднъж вече блогнах малко история от него, днес е ред и на този медал.
Знам, че дядо Стоил е бил тръбач. Имаме в семейството някаква снимка някъде от фронтовете, черно-бяла, цялата рота снимана на нея, добре, че дядо е с тръбата, та да го знаем кой е.
За какво точно е получил този медал дядо Стоил, честно казано, не зная. Знам обаче, че с мечове или без, най-големия медал всъщност е това, че е оцелял. Иначе името му щеше да е на паметника на загиналите в центъра на селото, а мен можеше и да ме няма.
Избелял, опърпан, над 100-годишен, едно от малкото неща, останали от прадядо ми - днес е Архангелова задушница и си мисля за онези, които ги няма, за да ме има мен.



04 ноември 2016

Два дни преди изборите

Следя внимателно предизборната кампания.
Следя тетка Цецка, посещава основно села, впрегнала е и Тъпанаря от Банкя, да ходи да обяснява колко км магистрала е построил, колко спортни зали, игрища, театри, киносалони, музеи ... Самата тетка Цецка навсякъде повтаря, че за нея са важни евроатлантическите ценности, че иска сблъсък на политики, че сега най-важни са стабилността, превидимостта и единството на страната ... грамофонната плоча няма изтъркване.
Смешен ми е Красимир Каракачанов с претенциите му за засилване на армията, за охрана на границата с Турция - все едно Гърция и Италия нямат армии, все едно те не си пазят границите, пък ето, мигрантите си минават откъдето си искат. А и да претендираш да се върне наборната армия, да се гласиш да ставаш главнокомандуващ на ВС и да си с шкембе като артелчик - това няма какво да го коментирам.
Трайчо, надеждата на десницата, много добре си говори за съдебна реформа, за отношенията с Русия, с ЕС, със САЩ, въобще много добре звучи, само дето е кандидат на политическа сила, от която зависеше и съдебната реформа. Той къде беше по това време, никой не пита?
Не знам кой е предложил генерал Радев, но е наистина много силно предложение.
Човекът много културно си говори, много разумно обяснява какво трябва да се промени, къде са ни слабите места, къде "издишаме", както казваше Миташки. И няма претенции да носи вълшебната пръчка в джоба си. Не влиза в лични нападки, не подчертава разликата между него и тетка Цецка, и нещо повече: веднъж не е споменал, че той е генерал от армията, генерал от НАТО, а не паркетен лъв като някои други. При него няма половинчати обяснения искал ли му е някой подкуп, предлагал ли му е, той приемал ли е, отказвал ли е?
С всеки изминат ден се убеждавам, че това е правилният избор за Президент.
Затова, гласувайте, хора, гласувайте за доброто на България!

02 ноември 2016

Четири дни до изборите

Народе мой, имаш 4 дни да мислиш за кого да гласуваш!
Мисли, народе, и мисли добре преди да посегнеш!
Да няма после, ама ние к`ва я мислехме, тя к`ва стана? 
Със сагата "жена - шеф на ООН" станахме вече за смях, да не станем и с "жена - шеф на държавата", че то няма да е много трудно, като гледам другите държави какви президентки си избират.

30 октомври 2016

Една седмица до изборите

Крайно време е бандата нагли неграмотници да си ходи вкъщи. Какъв по-удобен момент за това?

26 октомври 2016

И он че изока някой ден!

12 дни преди президентските избори и 3 месеца преди изтичането на пълномощията си държавният глава Росен Плевнелиев събра смелост да опонира остро на Бойко Борисов, провокиран от думите на премиера. „Всяко негово интервю е предпоследно, в следващото може би ще чуем нещо по-различно“

Вместо мой коментар, ще копи-пейстна един разказ на Чудомир.
Часът наближаваше шест. Чиновниците от стая № 5 отдавна бяха престанали да работят. Младшият писар, скрил между преписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно я разглеждаше. Деловодителят, отмахнал стъклото на старовремския си часовник, от един час почистваше циферблата с една кибритена клечка и се мъчеше да разплете увития около оста на минутника голям косъм. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце, голямо колкото кръпката на панталона му, диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец; а машинописката, наведена, се мъчеше да залови изпусната бримка на чорапа под коляното. Само кроткият и акуратен старши писар бай Мильо Епитропов, без да дига глава, продължаваше да вписва още някакви решения. Когато големият часовник в коридора удари отмерено шест пъти и всички почнаха да се обличат, той стана бързо, погледна си часовника, да се увери окончателно, че работният ден е минал, изгледа свирепо наоколо, тупна светкавично с юмрук по масата, така че мастилницата отхвръкна като топка, а папките се строполиха от масата, и изрева с цяло гърло:
— Корупция! Корупция и повсеместно разхищение царува в това ведомство! Това не е управление, това е хаос! Анархия! Това е вертеп!
Колегите му останаха поразени. В първия момент никой не се помръдна от мястото си. Само младшият писар мигновено мушна картичката по голо в пазвата си, а машинописката подскочи от страх.
— Това не е ред — продължаваше бай Мильо, — това не е работа! Оценка на способности няма! Справедливост няма! Няма уважение към персонала! Гаврят се с мене, с тебе, с него! С жизнените интереси на националността се гаврят! Как се назначава персоналът? Защо са толкова писарки? Искам да знам, защо са? Искам да знам и знам! Знам! Взятки има! Рушвети има! Мръсотии има! Но няма да мълча вече! Няма да мълча!
Грабна шапката си и излезе като вятър.
Чиновниците се изгледаха плахо. Деловодителят, като мушна часовника си в джоба, прошепна:
— Полудя бе, полудя човекът и това си е!
— От горещините трябва да е — обади се архиварят. — От толкова години го помня: дума против началството не е продумал.
— Е, натупала го жена му на обед, па сега се люти — рече машинописката. — Ще му мине като на пес!
— А, няма да го бъде — поде пак архиварят. — Лудост е това! Ясно е като бял ден. Не видяхте ли очите му какви са мътни? И пяна имаше по устата!
— Да не го е ухапало пък бясно куче, хей? Трябва да се обади и на полицията, може да стори някоя пакост из града.
Само бай Йото разсилният, опрял гръб на ръба на вратата, се подсмиваше и като избърса с ръкав големите си мустаци, продума бавно:
— Нищо му нема на човеко, не берете гайле! Здрав си е бай Миле като юнец. Току вчера навърши години за пълна пенсия, та оттам му дойде куражо. Че послужим, кай, бай Йото, още един ден, да не съм сбъркал нещо у изчисленията, па че си направим байрамо, да ми олекне. И направи си го човеко, па това си е!
След това бай Йото подигна панталона си, премести каиша с една дупка по-навътре и продължи като на себе си:
— Море и менека ми остават още малко. Че накарам бай Миле да изчисли харно сметката, па и я, аллалем, че изокам, колко можем, некой ден, ама де да видим кога че е!
Та така, Роската пет години събира смелост, събира, събира, и накрая изока и той, и той си направи байряма. 
Дано само да не е сбъркал нещо у изчисленията!

25 октомври 2016

За доброто на България!

Изборът на президент е сериозна работа, все пак не избираме квартален месар или отговорник по физкултурната дейност. 
Не очаквах БСП да застане зад ген. Радев, по-ми се вярваше, че ще намерят някаква неясна тяснопартийна кандидатура, която трудно ще се разпознае от обществото - дори бях готов да гласувам за Маргарита Попова, стига да се беше кандидатирала. Генерал Радев приятно ме изненада, най-малкото, защото за разлика от паркетните генерали от десницата (Атанасов и Борисов), той е спроеви генерал и е произведен в генералски чин в съответствие със законите на страната, а не за престиж и от куртоазия.


За разлика от паркетния генерал-лейтенант Борисов, който веднъж преди години се качи на хеликоптер и след това обясняваше надълго и нашироко какъв риск за живота си е поел, понеже хеликоптерите нямали система против обледеняване, щото Станишев толко е разбирал и такива ги е купил, калпави, Румен Радев е летял, като собственоръчно е пилотирал и е излагал живота си на риск всеки път (както се казва в един виц, гледай броят на излитанията да ти е равен на броя на кацанията), пък не се е обаждал да разправя колко е смел и как за малко да стане зян.
Забелязвам, че ген. Радев има много конкретни послания - строим ограда против бежанците, но те си влизат безнаказано у нас; сръбската ни граница се охранява къде-къде по-добре, отколкото турската, и то от сръбска страна, не от наша; ЕС ни подготвя за бежански център, за гето; Борисов е сол-ташак на Ердоган, прави някакви малоумни совалки между Анкара и Берлин и файда никаква; споразуменията ТПТИ и CETA  не ни изнасят, не са за нас, обслужват мултикомпаниите, а не обикновения човек. 
Та затова, народе, мисли като гласуваш, мисли като влезеш в тъмната стаичка, мисли каква е разликата между ежедневните ти проблеми и партийните клишета.

22 октомври 2016

... не ги чакай изобщо!

Ако на 20 години не си бил социалист, значи нямаш сърце. Но ако на 40 години все още си социалист - нямаш мозък.
Автор на горната фраза е не никой друг, а тетка Цецка. Не Бърнард Шоу, не Уинстън Чърчил, не феланкишията! В желанието си да демонстрира остроумие и интелект (и двете и липсват в огромни количества) нещо не уцели ваксата. И така вместо да цитира Бърнард Шоу/Уинстън Чърчил или не знам още кой си, тетка Цецка се записа като оригинален автор на оригинална мисъл.
Чудя се, на самата тетка Цецка кога и е дошъл мозъка в главата, че тя нали е била и тя партиец на времето?
Та по този повод се сещам за една друга мисъл: 
"Акъл и мензис ако не ти дойдат до 30 години, не ги чакай изобщо". 
Ама де генерал Радев да я знаеше онзи ден!

21 октомври 2016

Котешки вицове

Споменавал съм, че съм cat person (кошатник на руски, коткар на български). Интернет е пълен с вицове за котки, ето малко от тях:

Спомням си, в детството си много се страхувах, че нощно време под кревата ми се крие някой, който може да ме хване за произволна част от тялото ми, която стърчи извън леглото. 
После пораснах. Взех си котка.
Сега детският ми кошмар се превърна в сурова реалност!
************************
Искам да съм котка! Дебелееш и всички ти се радват!
 ************************







- Защо не сте чел за изпита, колега?
- Ами знаете ли, котката сама със себе си няма да си поиграе.
************************
Само мъжете и котките по рождение, на генетично ниво имат умението да лежат на дивана със сериозен вид.

************************
Котката може да спи по 16 часа в денонощие. При това страничните звуци и шума от улицата въобще не и пречат. Шумът от работещ перфоратор за нея е като приспивателно. Но само леко да хлопнете вратата от хладилника или косматата твар моментално се понася към кухнята!
************************ 

Всеки път, когато отказваш среща на някой симпатичен младеж някъде по света се ражда едно коте, което ще живее при теб след като минеш 40.

************************

Един зъл черен котарак четири часа преследваше много суеверен пешеходец на кръстовището.


19 октомври 2016

Ваня Щерева - Дъждът

Капките дъжд навън ме карат да си мисля за чай с мед, препечени филийки с масло, чубрица и сиренце, топло одеяло и книга за четене.
Но за съжаление ще трябва да се задоволя с Ваня Щерева ...

12 октомври 2016

Тетка Цецка и колелетата

Чудя се, какво ли им е на тези хора, които работят в "Крос" Монтана и произвеждат велосипеди - някои може да са имали потенциала и желанието да станат я лекари, я инженери или пък артисти, писатели може да има сред тях, но, да кажем, не са имали финансовата възможност или е трябвало да се грижат за болен роднина или семейство да издържат ... абе с две думи, влели са се от рано в редовете на работническата класа, сглобяват велосипеди по цял ден и в един момент им се изтъпани една такава пред тях, дето ни английски говори, руски и немски там от училище каквото е научила, ни компютър знае откъде да си пусне, ни нещо да кажеш да е някакъв голям капацитет в областта на правото и законодателството, ама не е, някакво висше взела навремето, ама и то по тънката лайсна, задочно, и цял живот била на някакви партийносекретарски длъжности; и до нея Цветаний и той същата история, и той едно тъпунгерче и тарикатче, та седнали тия двамата да им обясняват за реките от мед и масло, дето ще потекат след изборите и си мисля дали някой от работниците не си е казал следното: "Бе аз велосипедите за днес ще си ги сглобя, и утре ще сглобявам велосипеди, и вдругиден, то това ми е работата, ами вие двамата що не сглобявате велосипеди?"

07 октомври 2016

Оставка!

Слушам го Тъпанарят от Банкя как се обяснява като пут*а за Кристалина Георгиева, слушам го и онова педерастче Даниел Митов, и той в режим на обяснение, гледам и доволния сурат на Кристалинка (хем насрана, хем засмяна), слушам му глупостите и на Цецерон, и на Роската.
Айде стига толкова!
По-унизена България не я помня! 
А нашия Гаспачо все едно сме паднали със 7:2 от японците за "Кирин къп", ще мине, ще го забравим, какво толкова е станало.
Няма какво да изреждам и работата на правителството срещу Бокова, и мераците на Кристалина за високата позиция, и резилът за България (стругари и фрезисти не ни достигат, но кандидати за шеф на ООН имаме в изобилие) - който има глава на раменете си, ще разбере.
Не знам само къде са умните и красивите, защо не са на жълтите павета да искат оставки. Сигурно са заети ...
Затова аз го казвам, оставка на това правителство, оставка веднага, незабавна.
И понеже дебилът си е дебил и няма да се трогне, идват избори след месец, да си го пратим в Банкя да си чули царевичка, да си храни зайчетата и да яде филии с мас и захар, за друго не става.
Оставка!

06 октомври 2016

Къде са кайсиите?

Не знам дали момчето е учило някъде хинди, но очевидно превода му е перфектен!

02 октомври 2016

Още веднъж сребро

Симеончо пак взе сребро на турнира на Флорина вчера, този път раздели първото място с Божидар, но отстъпи по коефициент.
В първия кръг на Симеончо се падна някакво момиченце, не очаквах проблем и така се получи, Симеончо си я разби без да си дава особен зор.
Във втория кръг на Симеончо му се падна едно момченце, Сергей, от неговата школа, заедно ходят на тренировки, но онзи е по-голям с две години и доста по-опитен, както се оказа. Сергей го матира, Симеон сгреши и взе една пешка вместо да избяга от матова атака. В противен случай губеше пешка, но пък Сергей щеше да остане с крайна пешка, която трудно би излязла. Както и да е, Сергей си го надхитри, спечели си партията.
Ако има нещо, за което ме е яд, е партията в третия кръг. На Симеончо му се падна някакво момченце, видимо по-голямо от него, с очила и шапка, която му стоеше като тенджера на главата. Та Тенджерата го би, а беше се свил в началото, не очакваше очевидно да спечели, голяма радост беше след партията. Симеон уж стоеше добре, не знам какво се разсея и какво не видя, но крайният резултат не беше в негова полза. Лошото на тази загуба беше, че го изпрати срещу по-слаби противници в следващите кръгове и, съответно, му свали коефициента.
В четвъртия кръг на Симеончо му пратиха едно момченце с анцуг на ЦСКА (онова, дето фалира), съответно имаше бой, шамари и сръбска музика, Симеон много бързо го приключи, просто беше паднал много назад в класирането и му идваха слаби играчи. Така беше и в петия кръг, едно момиченце този път игра срещу него, Симеон после каза, че тя е играла много бързо, без да мисли, раздавала си е фигурите по две за лев. 
Когато играеш с по-слаби от теб, така е, понякога имаш чувството, че си губиш времето, но пък от такива играчи най-лесно се губи.
И така стигнахме до шестия кръг, където му се падна някаква девойка на 13-14 години, викам си "Тая сега ще го разнищи!", по едно време гледам другите партии свършват, Симеон още играе, отидох да надникна какви ги върши, доста добре се представяше, в един момент почна да прибира къде пешка, къде офицер, остана с топ и офицер срещу топ, смени топовете, произведе дама и я матира без проблем.
Накрая обаче се оказаха двамата с Божидар с по 4 т. в категорията си, но коефициентът на Симеон беше по-лош и съответно, остана на второ място.
Нищо, другия път!