27 април 2014

Огънят на Анадола


Ако харесвате модерен балет и не страдате от комплекси на тема "Българо-турски взаимоотношения през периода ХІV - ХІХ в." "Огънят на Анадола" е великолепен начин да прекарате приятно 2 часа в неделя вечер. Особено ако имате и годишнина от сватбата след няколко дни и търсите начин да я отбележите.
Първо, аз и друг път съм то казвал, Турция и въобще турската музика не е само зурни, маанета и мазни кючеци. Турските танци също не са само кючеци и метане на гюбеци. То ние сме си виновни, че приемаме само това от там. Всъщност, "Огънят на Анадола" е много удобен момент за лаик човек (като мен) да направи сравнение между турския и българския фолклор и сам за себе си да определи кой на кого и до каква степен е повлиял. Има и типично шопски провиквания, стъпки като и в нашите хора и какво ли още не, което съм виждал по телевизията и за което ми казваха навремето, че с него шашваме света.
А то какво излезе, турците го имат същото в техния си фолклор, и не само го имат, но и го показват по белия свят. Докато в същото време спектаклите на Нешка Робева ама грам не отстъпват на турските, ама кой да гледа. Навремето и ирландците си пробутаха фолклора покрай Майкъл Флетли и "Lord of the dance", не че са нещо кой знае какво, но ...

Да се върна на шоуто на турците обаче.
Много приятно, много вълнуващо, въобще не съм усетил как лети времето. Не ме вълнуваше и сюжета, пак някаква битка между доброто и злото, накрая доброто май победи. Препратките към родния фолклор може да се търсят както в стъпките на танците и провикванията, така и в музиката, и в носиите. Но не сме само ние - имаше костюми, които наподобяваха черкезки или кавказки дрехи, имаше танци, които аха да кажа, че са грузински, и саби извадиха на сцената, че и като се биеха юнаците (добрите и лошите), и искри хвърчаха от сабите. 
Постарали са се комшиите, струва си парите, а удоволствието е неописуемо, сериозно ви казвам. 

25 април 2014

Петък следобед

Обиждай жените тактично. Например: "Мили дами, така и не разбрах, коя от вас използва метода на грозната приятелка?"
*******************
- Скъпи, с теб нещо ми стана скучно - нищо хубаво не ми казваш, никъде не ме водиш ...
- Добре де, хайде да отидем в съвета и да се разведем.
*******************
Не знам защо, но именно лошите навици пораждат доброто настроение.


23 април 2014

Здравей, републико народна!



Както казваше Шефът в "Диамантената ръка":
"Если человек идиот, то это надолго!"
Ако не вярвате, вижте Колю Бареков. Не знам точно какво ще промени да нарече България отново Народна република - доходите ли ще ни вдигне, пътищата ли ще оправи, какво? То ако това вършеше работа, и джамахирия да я нарече, все ни тая. 
По въпросът за Народните републики много преди Колю Дудука се е произнесъл Роналд Рейгън. Според него общото между републиката и народната република е толкова, колкото между ризата и усмирителната риза.
А у нас и без Колю кандидати за усмирителна риза дал Господ.

22 април 2014

Богатите също плачат

Някакво момиченце от детската градина на сина ми има рожден ден и го кани. Рожденият ден се провежда по модерен начин, в детски кът на сладкарница, с нает аниматор, а ние, родителите седим в сладкарницата и си говорим.
Аз всъщност повече седя и слушам.
Срещу мен са седнали мъж и жена, семейство, чиято малка дъщеря е в групата на сина ми. Разбирам, че голямата им дъщеря тази година е в седми клас и и предстои кандидатстване. Мераците са Немската гимназия, защото там първо балът е най-висок; второ - в Германия висшето образование е безплатно (аз мисля, че имаше някаква символична такса, но като цяло май е нещо такова) и трето - Германия като цяло е уредена страна. 
До тях седи също някаква жена, която виждам за пръв път и която, разбирам, живее в Испания или Франция, но която споделя ценната информация от нейна позната, работеща в агенция за преводи в София, че 70% от работата им е легализация на дипломи и основният език е немски. 
След това дружно се съгласяват, че в България бъдеще за отрочетата им няма и затова най-добре е да емигрират в Германия. 
Семейството е със завидни финансови възможности - таткото смени едно лъскаво БМВ петица с някакво по-лъскаво от по-висок клас. И всичко щеше да му е наред, ако нямаше навика на селски тарикат да паркира на бетоновата алея зад детската градина сутрин, когато води дъщеря си. Въпросната алея е направена не за паркинг, а за да минава по нея камиончето, което снабдява градината с храна. Като си се засилил да пращаш отрочето си в Германия, помисли си дали в Германия ще паркираш като арабин в пустиня?
До мен пък седи бащата на рожденичката и за 20 минути смени 3 коли - мерцедеси, БМВ-та, сега за мерцедес пак се оглеждал, за жена си, ама джип. И на бензин да бъде, че да му сложи газова. Сега от Италия много хубави коли внесли хората, щото в Италия излязъл някакъв закон, според който колкото е по-мощна колата, толкова по-голям данък им слагали. И италианците масово си продавали колите (на българи, вероятно). Така едно БМВ, дето в Германия струвало над 100 000 евро можеш да го купиш в България за 40 000, внос от Италия. Изобретателни хора са българите. Е например, българите в Америка едно 80% се издържат от кражби от банкомати. Крадат, със сканиращи устройства, с какво ли не. И особено апаратите, които събират ТОЛ-таксите от американските магистрали. Един почивен ден им носи около 20 000 долара!!! Че за какво да работят тогава? Въобще, човекът е в час с кражбите на луксозни автомобили, цените на колите "нов внос", трудовите интереси на криминалния контингент, пътищата в Турция и Гърция, Западна Европа ... да не изброявам, да не изброявам.
Но и той се включва в хора за Германия, споделяйки, че всичко младо и кадърно заминава за там. Че как иначе, един лекар у нас повече от 1 200 лв не взема, то това пари ли са? Човекът е пътувал в Гърция, в Турция, свят е видял (както казваше един литературен герой "... Ии, ами аз що свят съм изтръшнал! Ц.. ц.. ц.. Ти остави Едрене, Цариград, ами във Влашко! Ти вярваш ли? Туй Гюргево, Турну Мъгуреле, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац...") - може да му се има доверие. 
Всички заедно стигат до заключението, че нямаме държава, то това нашето държава ли е, че да им остават децата тук?
Мислено се съгласявам с тях за държавата ни. 
Ако имахме нормална държава всяка сутрин един полицай щеше да се навърта около импровизираният паркинг зад детската градина и да раздава глоби. И ако бяхме нормална държава, глобата щеше да е обвързана с доходите на шофьора. 
Ако бяхме нормална държава, чобаните щяха да се занимават с овце по селата, а не да сменят автомобили втора ръка през 3 месеца и нямаше да се обаждат, че са видели свят с едно ходене до Халкидики и Кушадасъ на all inclusive. 
А бе всъщност, нормална държава сме - и у нас богатите плачат!

19 април 2014

20 години по-късно

Снощи се върнах 20 години назад.
Когато бях 8-ми клас, учителката по български език ни водеше най-редовно на театър. Не на разни тежки философски постановки, в които да откриваме смисъла на живота, същността на човека и да търсим отговор на въпросите "Кои сме ние? Откъде идваме? Накъде отиваме?". Не, водеше ни на постановките на Рей Куни. Екзестницалните въпроси в неговите комедии не са толкова широко застъпени, но за сметка на това се заливахме от смях! 
Та снощи се върнах 20 години назад - ходих пак да гледам "Между два стола". От спомените си от началото на демокрацията помня, че тя ми беше най-малко смешната, но в момента само нея играят. Много ми се гледат и останалите две пиеси - "Скок в леглото" и "Ах, ти, лошо маце!", но в момента не намерих да ги поставят никъде. 
Ноооооо, както казваше бачо Красун, сиромах човек и на половин милион се радва, аз съм доволен че отново гледах "Между два стола". Малкото Кате и тя с мен, и тя доволна.
Самата постановка е ситуационна комедия, и то от най-баналния тип. Е, част от хумора е на тема "хомосексуализъм", та на разните му ЛГБТ активисти и борци за права може и да не им допадне, обаче това не го прави по-малко смешен.
Много яка реплика има Саймън Макгарднър (Димитър Марков): "Хомосексуалист ... Аз не мога да убедя хората, че съм хомо сапиенс!" - ще трябва да я запомня за следващите си хомофобски постове.
За тези, които не знаят - Ц. Г. С. Б. е "Цуни-гуни с Барбара"
Много ми допадна играта двете актриси - Вяра Начева (Барбара Смит) и Николина Янчева (Мери Смит), особено втората - много точен избор за английска неврастеничка. Хареса ми и как актьорите се мъчат да сдържат смеха си в някои от най-смешните сцени - то не върви все пак да почнат да се хилят. Герасим Георгиев - Геро прави много силна роля като Джон Смит. 
Върнах се 20 години назад и пак се смях от сърце.
А бе въобще, добре си изкарахме снощи.

18 април 2014

Петък следобед


Казах му "Не!". 

5 минути се гордях. 
6 часа плаках. 
Втори ден съм пияна.
*********************************
Вървя пияна, заблудих се, изгубих се и виждам табелка със стрелки. Надпис "Ако тръгнеш наляво - ще намериш сауна с голи мъже! Ако тръгнеш надясно ... ". Надясно дори не погледнах.
**********************************
95% от жените търсят някакъв мъж, и при това по всичко личи че е един и същи мъж. Изключително порядъчен, непиещ, добър, материално и жилищно обезпечен, с маниакална любов към чужди деца и разведени жени, и въпреки всички тези достойнства, все още ерген.
Никой не го е виждал, но всички са убедени, че съществува!


17 април 2014

Децата на Арбат

Рядко ми се е случвало да чета книга с такова удоволствие и толкова да съжалявам, когато стигна края и. Такива книги обикновено ги чета на един дъх.
"Децата на Арбат" е една такава книга. 
Такава палитра от герои, от характери, от взаимоотношения рядко съм срещал. Такова реално описание на събитията, толкова реално описани съдби, такава липса на happy end (социалистически реализъм?). Дори си мисля, че героите от книгата всъщност са характери (герои), които е трябвало да срещна в живота си, но поради една или друга причина съм се разминал с тях. 
Четеш, и си казваш: "Така ли е било, наистина?". Четеш, и мислено се пренасяш там, в онези времена, в търсенето на "врага с партиен билет". Във времената на "ежовщината", "бдителността" и "вредителството". В строителството на новия живот. И се питаш: "Ами аз дали бих оцелял тогава? Дали бих оцелял в подземията на Лубянка? В Бутирка? При разпитите "на конвейр", при побоите и изтезанията, при мисълта, че вече е арестувана и жена ти, и родителите ти, и децата ти?"
Четеш, и се питаш как може един разказан виц да е "идеологическа диверсия"? Как една частушка може да е "антисъветска пропаганда"? Как цитат от класици като Пушкин или Лермонтов може да те направи "контрареволюционер"? Как това, че не си доложил на "органите" вече те прави съучастник. Как това, че познаваш някого, вече те прави заподозрян, а щом сте двама вече сте група - значи и по-строго наказание трябва. Четеш, и се питаш наистина ли са били времената, когато ти казват да се явиш утре в районното управление на милицията, а на въпроса "Защо?" ти отговарят: "Там ще ти обяснят!". 
Четеш, и разбираш как хората са се научили да гледат, и да не виждат - как умират гладни украинци на московските гари; как двама милиционери откарват цяло семейство, и никой от роднините им не им подава ръка; как изчезват хора; как се променя историята. Четеш и разбираш колко далече е всъщност Оруел със своята "1984". 
Четеш и си мислиш, ако болшевиките наистина бяха оставили младите, можещите и мислещите да работят, вместо да ги пращат по лагери, затвори и заточения, наистина щяха да построят комунизма един ден. Четеш за "московските процеси", за изфабрикуването на обвинения, за измислянето на заговори, конспирации и дела и си казваш: "Боже мой, колко енергия е хвърлена на вятъра!". Четеш за митингите на трудещите се, за телеграмите до съда с искания за "най-строги наказания" за "предателите, шпионите и убийците" - четеш и се питаш "Това наистина ли е било?".
Четеш, и си спомняш какво беше у нас.
Четеш, и разбираш какво им е на севернокорейците.
Четеш, и си казваш толкова много неща.

16 април 2014

Комплекси

Гърдите на Ана Семьонович имат комплекси заради малката си хазяйка.

13 април 2014

Мъфинче тук, мъфинче там

Голяма мания са мъфините, се оказва. Няма значение дали си влязъл в кварталната сладкарница или си в Коста кафе или Старбъгс - навсякъде ти предлагат мъфини.
Бе това е само кекс бе, хора! Кекс! К`во толкова му се превъзнасяте?
То не са мъфини с шоколад, мъфини с боровинки, мъфини с горски плодове, мъфини без горски плодове, мъфини с пълнеж, мъфини с глазура, с ядки, без ядки, мъфини с незнамощекаквоси. 
Мъфините са навсякъде. В топблог.ком има поне 20 блога за готвене, в които неизбежно надничат мъфините. Съвсем сериозно го казвам. Отделно са кулинарните сайтове, и там рецепти за мъфини (и тук) дал Господ. Да не споменавам и разните му профили в Голямата простотия, дето се споделят, снимат и излагат на показ всевъзможни видове мъфини. 
Мъфините превзеха кулинарните страници на женските списания.
Внесохме си културата на пиене на кафе в кафенета като Коста кафе и Старбъгс, където ти обясняват как кафето, дето го пиеш, е толкова специално и приготвено само и единствено за теб по толкова уникален начин, че струва 5,20 лв чашата. Свикнахме с това. Сега свикваме и с мъфините, щото не върви да пиеш кафе без мъфин. Просташко е някак си. Утре ще решиш, че и слънчогледови семки може да люпиш с кафето, а то къде дават така?
Чудя се, къде ли щеше да е България днес, ако преди 100 - 120 години майките изпращаха децата си да пасат добитъка лятос вместо с питка хляб, бучка сиренце и две глави лук с 2-3 мъфина, да си ги изяде като огладнее. Представяте ли си, а?
Къде изчезнаха старите кексове, да не говоря за баницата с бозата, мекиците, че и палачинките дават фира? Баницата с бозата днес за нас са това, което е тиквата за Душко Добродушков. Както казва лирическият герой, просташко и селяндурско е да ядеш баница и боза. Лате с мъфин си е друго, а? И мъфинът да е с боровинки, задължително! 
Въобще, мъфинче тук, мъфинче там ... мъфини навсякъде, никнат като гъби и се размножават. 

12 април 2014

Руската пролет

"Цветните" революции досега протичаха винаги в един и същ сценарий: "масово" народно недоволство, "спонтанни" протести, натиск върху властите и най-често смяна на властта с нова, про-европейски и про-американски ориентирана.
Докато цветните революции се провеждаха в бившите съветски сателити от Източна Европа Русия само наблюдаваше мача отблизо, без да се намесва. В момента, в който се пренесоха на териториите на бившите съветски републики руснаците реагираха. 
На розовата революция в Грузия от 2003 отговори с военната интервенция от 2008.
На оранжевата революция в Украйна от 2004 отговори с газовата криза от 2009.
С анексирането на Крим руснаците представиха своят вариант за революция. За разлика от "цветните" си варианти, руската революция не се стреми към създаването на "демократични" управления, а директно към присъединяване на територии към Русия. 
Пълен шах за янките. Оказа се, че и руснаците могат да правят революции, или по-точно казано - още могат.
Лошото е, че пропагандата им куца яко. То не бяха "фашисти" в Киев, то не беше "народна република" в Донецк, то не бяха полски и литовски наемници на Майдана. Доста са далече от "всенародното" недоволство при цветните революции.
Това, което ме притеснява мен лично е, че Путин едно към едно копира аргументите на Хитлер отпреди 80 години - в Русия и Украйна живее един народ (в Германия и Австрия също); присъединяването на Крим към Русия става след всенароден референдум (на Австрия към Германия също); с присъединяването на Крим към Русия се коригират исторически несправедливости (с аншлуса и Мюнхенското споразумение също); Западните демокрации са виновни за събитията на Майдана (на Хитлер също му бяха виновни французите и англичаните). Това, което ме притеснява е, че Путин, подобно на Хитлер, също трябва да бъде спрян, но западните страни са объркани и уплашени в момента.
А най-много ме притеснява фактът, че руснаците имат атомни бомби и това е единствения начин да се противопоставят на западните и американската армии.

11 април 2014

Петък следобед

В търсене на идеалният мъж жената намира старостта.
***********************************************
На цигарите пишат "предизвиква рак на белите дробове", на водката "вреди на здравето". Защо не жените не пишат "край на нервната система"?
***********************************************
Много жени се омъжват, за да не прекарват в самота вечерите си и по същата причина се развеждат.

10 април 2014

Евро Пеевски

Странно нещо са правилата на демокрацията. 
Правото на избор например - да избираш и да бъдеш избиран.
Правото на свободно изразяване на волята и на протест.
И най-вече самият факт, че правилата на демокрацията са едни и същи за всички.
Съгласен съм, че Делян Пеевски няма място нито в националния, нито в Европарламента. Но, за съжаление на протестиращите, няма законова пречка да бъде издигнат и, съответно, избран. И за съжаление на седесарчетата от жълтите павета, София не е България. Пеевски си има електорат, който ще си го избере независимо за какво - народен представител, евродепутат, кмет, космонавт дори ако поиска.
От друга страна пък, не виждам причина за протест. Основната идея на застъпниците на идеята за мажоритарни избори е, че така щяло да се гласува за личности. Дори президента Плевнелиев се направи на голям демократ с искането си да има референдум заедно с евроизборите и това му беше един от въпросите. Ми ето ви личност. Спорна, но личност. Къде ви сърби, че Пеевски ще бъде на избираемо място и ще има достатъчно гласове, за да стане евродепутат ли? Това е демокрацията, за радост или за съжаление. Мисля, че тук е момента да напомня, че и Хитлер е дошъл на власт след абсолютно демократични и свободни избори.
Така че пригответе се за Евро Пеевски след 25 Май.

09 април 2014

Steel Panther

Много яка идея на Бон Джоуви, почти не гледах песента.

А жениците на 1:00 и 2:00 ми се видят много сгодни, btw ...

06 април 2014

Инвалиди


Преди години имаше един вестник, "Стандарт-Уикенд" - в общи линии, беше един от първите "жълти" вестници у нас. Спомням си, че в него четох един материал - някакви западни журналисти решили да видят какво правят нощно време просяците в Кувейт (или Катар, не помня коя точно държава от Персийския залив беше). Оказа се, че арабските просяци през нощта си живеят абсолютно нормален живот - карат скъпи коли, ходят по заведения, не се лишават от нищо.
Ако направим паралел с тях какви коли карат българските инвалиди, едва ли ще има и един, който да се отчете с нещо по-ниско от "Шкода Октавия". Обикновено родните инвалиди предпочитат германските автомобили (и тук не става въпрос за "Трабант", ако и той да се води немска кола), рядко ще видим някое "Пежо", "Рено" или "Сеат". 
Сега сериозно.
Нито съм първият, нито ще съм последният, който снима нагли селяни, паркирали на места за инвалиди. Тази порция е от събота вечерта от мол "Парадайс". Палмата на първенството обаче държи един Мерцедес С220, който си беше паркирал на инвалидното място по всички правила на закона - на инвалидно място, с инвалидна карта ( в дъното на първата снимка; сега вече съжалявам, че не я снимах). 
Всъщност, чудя се на едно: след като аз мога да си направя труда да снимам разни нагли селяни, защо това да не може да го направи охраната в мола? Толкова ли е сложно - слагаш камера, снимаш, викаш полиция и другия път вече няма да паркират там? 
Понеже едва ли ще стане в скоро време (това с викането на полицията), все си мисля, че за да заживеем в нормална държава, ще трябва да си я направим сами. За липсата на възпитание у някои хора не е виновен нито Орешарски, нито Бойко Борисов, нито Станишев. И все си мисля, че ако на тия наглеци от снимките им се наложи след всяко посещение на мола да помпат гуми или да ходят на бояджия ще се отучат да паркират на инвалидните места.

03 април 2014

Омерта

Спазването на закона на омертата от Филип Златанов до тук му струва 3,5 години
Във филмите за мафията един от основните закони е омертата. За него има различни определения, но основното е да отричаш до дупка. Не съм бил аз, не съм видял, не помня, мафия не съществува.
Във филмите обаче мафиотчетата обикновено са от "добрите". Или пък има някаква симпатия към тях. Или пък си казваш "А бе това е само филм" и не се впрягаш толкова. Във филмите обаче. В действителността е съвсем различно, там героят обикновено не доживява до процес.
Мафията си има свои закони.
Омертата в случая не е в мълчанието на Филип Златанов и "амнезията" му кой стои зад инициалите Б.Б., И.Ф. и Ц.Ц. от прословутото му тефтерче. Бил си драскал на заседанията, а сега не помнел - нормално е да не помни, живее му се. Омертата е там, че всички знаят кой стои зад тези инициали, но се правим на леко учудени. Омертата е там, че никой не му поиска обяснения какво правят в тефтерчето му имена на магистрати и политици. А днес вече всички услужливо сме забравили за тях. 
Разликата между нас и белите държави е, че досега Златанов отдавна да е "пропял". Както и тая с амнезията и драсканиците нямаше да мине пред тамошните съдии, които щяха да го пратят да си събира мислите в някой затвор без да му се церемонят толкова.
Докато у нас ... Ех, у нас! У нас още Радичков го е казал, че светът се крепи на мълчанието.

02 април 2014