В утопията си "1984" Джордж Оруел въвежда понятието "петминутка на омразата". Нещо подобно имаше и у нас в годините на социализма, когато всички масово мразехме Рейгън (аз от там помня, иначе съм чел за омраза към Трайчо Костов и трайчокостовистите, Кенеди, Мао заради скарването му с Хрушчов, Тито и Югославия, Турция по принцип и т.н.).
В Северна Корея очевидно режимът е помислил и за изразяването на скръбта към любимите ръководители. Подобни кадри като тези вляво видях по телевизията през 1994 след смъртта на "великия кормчия".
Чел съм за подобна истерия след смъртта на Сталин през 1953 ("Архипелаг ГУЛАГ"). Слава Богу, че не се стигна до такива изпълнения у нас.
А ако не се лъжа, масовите прояви на истерия се изследват от психологията, така че нищо чудно и тази скръб да е по заповед.
П.П. Господин Борисов, взели сме си бележка.
П.П. Господин Борисов, взели сме си бележка.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Можете свободно да коментирате. Цензура се допуска в редки случаи, когато коментарите преминават добрия тон, независимо към кого/какво са насочени.
Ако нямате профил в Google, Open ID или друга регистрация можете спокойно да изберете Анонимен профил и да оставите коментар.