Голямата Русия и малките хора

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!

Преди 20 години на днешния ден бе спряна системата на командно дишане на един организъм, който от десетилетия беше изпаднал в кома. На днешния ден президентите на Русия (Борис Елцин), Украйна (Леонид Кравчук) и Белорусия (Станислав Шушкевич) се събират в резервата Беловежкая пуща и подписват споразумение за края на СССР. 

Горбачов в последните години на съюза е просто фигурант на върха, а след неуспешния преврат от Август 1991 и това не е. А той така се беше вживял в играта си на "гласность" и "перестройка", че до края не разбра какво става в страната му. Конкретно за него все повече се съгласявам с мнението, че това е един пропаднал политик - да си начело на най-голямата държава в света, на една от двете свръхсили и да пратиш всичко в историята с едно движение на ръката - твърде далече от представите за най-успешния ръководител. А доброто отношение на западпоевропейските лидери по онова време (Тачър, Кол, Митеран, Рейгън) е единствено резултат от сговорчивостта и отстъпчивостта му, довели до намаляване на опасността от ядрена война.

В същото време новите руски лидери (Путин и Медведев, а бих поставил в тази компания и Жириновски, до колкото и той беше доста популярен в началото на 90-те) - кой в по-малка, кой в по-голяма степен - демонстрират откровена носталгия към СССР. Към кой СССР обаче - онзи с опашките, недоимъка, чакането по 10 години за "Лада", която да завещаеш на децата си, общите кухни и бани, мизерните заплати и не на последно място - КГБ и ГУЛАГ? Или онзи СССР, който беше суперсила наравно със САЩ, но който изоставаше и догонваше постоянно развитите страни, и в който да чакаш на опашка за 2 килограма банани беше най-нормалното нещо на света. Или може би онзи СССР, описан от Солженицин и Шаламов, който просто човешкият ум не може да проумее - на насилието, на произвола, на скалъпените обвинения и процеси, на лагерите отвъд Полярния кръг, на депортирането и заточението на цели народи? СССР на стените, телените огради и бодливата тел? СССР, чиито жители бягаха на Запад, и който умря преди да се случи обратното? Или онзи СССР, който периодично напомняше с танковете си, че СССР трябва да се обича - на германци, унгарци, поляци, чехи, афганистанци?

И Путин изразява съжаление за тази държава и я нарича "голямата Русия"! Може би наистина СССР е бил голямата Русия - само че предшествениците на същия този Путин създават и изграждат голямата Русия от остатъците от Руската империя, върху която пък Ленин се упражнява в държавотворство - на някои руски губернии направо дава независимост (Полша и Финландия), на други дава автономия (Литва, Латвия, Естония, Украйна, Белорусия и Кавказ), която по-късно се преобразува или в независимост (балтийските републики) или в членство в СССР (Украйна, Белорусия, Армения, Азербайджан и Грузия). Бащите на същата тази голяма Русия я създават като къща без основи, построена на песъчлива земя. Когато му дойде времето, тази къща се срути с гръм и трясък; нейните жители построиха своите нови домове и само от време на време си говорят по съседски "А бе не всичко беше лошо, имахме покрив над главата и ни беше топло."

Има нещо друго - руснаците продължават традицията на върха на държавата им лидерите да се редуват на принципа "плешив - с коса"; действащият президент намира за абсолютно нормално да е и партиен лидер, а единствената разлика с изборите преди и сега е в процентите "ЗА" - иначе правилният кандидат е спуснат от Кремъл и е посочен на населението дълго преди изборния ден. За днешните руснаци смяната на върха в държавата зависи от тях точно толкова, колкото и смяната на годишните времена - също както и по времето на комунизма. Но ако Путин изпитва тъга по изборните резултати от съветско време - бе другарко, да ви имам проблемите, както казал Иванчо. Като (ако) го изберат догодина с 99% "За" това няма да промени живота на обикновените съветски руски граждани - Русия ще си остане в ролята на бедния, но въоръжен с атомни бомби селски идиот в глобалното село. По простата причина, че сентенцията  "Човек е толкова голям, колкото да големи и мечтите му" важи с пълна сила и за държавите. Съмнявам се, че има страна в света, която би просперирала на базата на носталгията към миналото, независимо дали то е било земния рай или ад.

А в случая много добре знаем по каква държава лее сълзи руският лидер. 

Смешното, да не кажа трагичното в случая е лидерството на един обикновен офицер от КГБ над страна, в чиито най-реномирани университети лекциите се четат от академици, а упражненията се водят от професори (по разкази на мои познати). Страна, в която са родени или работили световноизвестни учени, артисти, художници, музиканти, философи и спортисти - и в крайна сметка се управлява от милиционер (да не се бърка с България, ние нито на известни хора, нито на милиционери не можем да и стъпим на Русия на малкия пръст). 

А от съветските времена знаем, че милиционерите работят на принципа "Мисълта сковава действието" и не си падат много-много по мечтите.