17 декември 2011

Историкът

Снощи прочетох "Историкът" от Елизабет Костова. Книгата много ми хареса, въпреки че темата е леко банална - граф Дракула. Интересен ми беше начина, по който е представена историята - дъщерята намира странни писма в библиотеката на баща си, след което следва неговия разказ за нещо, случило се преди 20 години, където пък се разказва за началото преди нови 20 години. 

Краят - какъв край може да има - или убиват Дракула, или се измъква с или без цената на жертва от някой от добрите герои - не е някаква мелодраматична боза, напротив - логичен и издържан е. Има и епилог, който също е на място и не разводнява написаното. 

Както и преди съм казвал, обичам да чета, бях "книжно дете" и сега също с удоволствие чета, стига да има какво. Последната книга, която прочетох напълно преди "Историкът" беше "Архипелаг ГУЛАГ", а тя се чете доста трудно. Преминах и през Людмила Филипова, но там се повече се разочаровах, отколкото останах доволен (може би трябва по-често да споделям впечатленията си от книгите, които чета). А за гурбетчия като мен четенето на книги понякога е единственото развлечение, добре поне че може да се свалят от читанка.инфо въпреки усилията на оня галфон. Прочитането на "Историкът" ми струва 2 нощи късно лягане, но пак повтарям - доволен съм, книгата си струваше. Затова обещавам да си купя книжното издание на "Крадци на лебеди".

2 коментара:

  1. е, аз я имам на хартия :) доволен съм. някакви отзиви за крадците на лебеди пак на елизабет?

    ОтговорИзтриване
  2. В Читанката има един, казват, че е добра - нямам основание да се съмнявам засега. При Людмила Филипова беше обратното - много реклама за нищо особено.

    ОтговорИзтриване

За Бога, братя, коментирайте!