Очевидно хобито на господина земледелческият министър Найденова е преливането от пусто в празно. Иначе няма как да си обясня нестихващата му енергия да твори и пръска стандарти за храните. Днес излиза с нови няколко парчета.
И отсега мога да ви кажа каква ще е съдбата им - като на стандартите "Стара планина". Първо се приеха на "ура!", после се оказа, че производителите ги "хакнаха", т.е. - пак си ръгаха соя и я караха през просото. Ефекта от въвеждането им беше, че господина Найденова обиколи магазините на малките и големи търговски вериги, погледа с гладен поглед по колбасите, преглътна малко слюнка, снимаха го покрай месарските и млечните витрини (забрави да вземе една палка салам и да викне "Ово е стандарт!") и гордо обяви, че това, дето го не яде кучето му, вече и ние няма да го ядем.
Да бе!
Много скоро стана ясно, че народа е на друго мнение, и независимо от усилията на правителството в областта на земеделието и хранителната промишленост, поради провала в областта на финансите и все още ниските доходи на населението, продуктите с марката "Стара планина" са в ролята на музейни експонати по магазините - гледат ги, ма никой ги не пипа. Доказателствата за това - тук, тук, тук и тук.
Видимо от днешната новина, това не отчайва господина Найденова, който напиня за нова порция стандарти. Те ще покриват маслото, прясното мляко и айряна. Тези продукти, които до този момент са се продавали като мляко, масло и айрян, в бъдеще време ще трябва да се продават на отделен щанд и под друго търговско наименование.
Което не означава, че бедният български народец няма да ги купува.
Само за сравнение слагам снимки на немско и българско краве масло (българското е това, което в момента се продава като "краве масло"). Ако внимателно се вгледате, немското масълце е с масленост 82%. На родното с доста зор заради ъгъла на снимката, но все пак се вижда масленост - над 60%, водно съдържание до 40%. Обикновено българското краве масло е с масленост до 75% (поне до преди 2 години, докато бях в България), единствено маслото на Димитър Маджаров е 82%, но то е скъпо (малко непоискана реклама: на Маджаров всичките му продукти са качествени и си струват парите). Вероятно има и други, които са се усетили накъде духа вятърът и са започнали за предлагат масло с масленост над 75%, но засега ще ги оставя така.Идеята ми обаче е, че всичко е въпрос на цена и покупателна способност. Може и 20 стандарта да въведе господин министърът (а за това малко по-надолу), може и въобще да забрани производството на храни със субпродукти и заместители, от това на хората няма да им стане по-топло.
Същата история и с прясното, и с киселото мляко - от години се правят от сухо мляко. Затова купеното прясно мляко от пазара не се заквасва от купеното кисело, това е публична тайна откакто Данон стъпи в България.
И според мен малко цинично идва при минимална работна заплата от 290 лв да говориш за качество на храната. Да, качествената храна е скъпа - а колко от българите могат да си я позволят? Или истинското сирене и истинското кисело мляко ще минат в категорията "деликатеси"? Защото кой ще си позволи да даде 2,50 лв за 250 гр масло по стандарт, когато онова, дето не е по стандарта, е 1,50 лв за същото количество? Пък да не споменавам, че има и маргарин. Когато получаваш 450 -500 лв заплата и имаш да плащаш ток (който пък скача от 1 Юли с 10%), телефони, вода, парно, кредит (не дай, Боже!) или каквото и да било - за кое по-напред? На колата зимни гуми ли да купуваш, на децата за джобни ли да даваш, или да си купуваш сирене и айрян (това с айряна е особено важно, задължително трябва да има стандарт за него!) произведени по Миромършовите стандарти?
Вярно, сега някой ще каже - не, господин министърът не прелива от пусто в празно, той иска ред да сложи на пазара!
Иска нъцки. Той, ако наистина искаше, досега да го беше сложил, има достатъчно инструменти за това и без въвеждането на стандарти. Само че как я мислите тая, че точно тоя министър ще сложи ред в производството на храни, след като народонаселението го нарича Мършата? И точно с въвеждането на стандарти ли ще стане тая работа? Сега ще ви обясня как няма да стане.
В нормалните бели държави стандартизацията е процес, който протича отдолу нагоре - т.е., производителят се бори неговият начин на производство да залегне в национален стандарт, така че всички да произвеждат като него. Иначе - не могат да предлагат продукт със същото название, защото не отговаря на стандарта. До тук нещата изглеждат еднакви, но забележете с какво започнах - стандартизация отдолу - нагоре. Е, в такъв случай логичното би било производителите на храни да се съберат някъде (примерно по браншови организации) и сами да си сложат работите в ред. Сами би трябвало да решат кое се нарича "сирене", кое е "парено сирене", кое е "свежо сирене", кое е "млечен продукт от соя и сухо мляко за бедни". Аналогично и с млеката и месата. След което да го предложат тоя стандарт на Българският институт по стандартизация, който да го въведе. Спазването му е пожелателно, но тежко и горко на онзи, който си пробутва сурогатите за отговарящи на изискванията на стандарта.
Да виждате някъде да съм споменал държавата, министерството, господин министъра?
Как си го представяте примерно, германският или британският министър на каквото и да било да говори за въвеждане на DIN или BS за каквото и да е? Там отдавна тези неща се управляват от националните стандартизационни институти и намесата на държавата се свежда единствено до записването в съответните закони, че в даден случай спазването на стандарта (и евентуално посочването на този стандарт) не е препоръчително, а задължително. Примерно - произвеждате лекарства, или пък медицинско оборудване. И дотам.Контролът пък се извършва най-често от т.нар. Нотифицирани органи - ТЮВ, Лойдс регистър, Бюро веритас и др. - пак неправителствени органи (което не изключва и държавата да контролира нещо си, но то е в изключителни случаи).
От цялата тая работа имам чувството, че в скоро време ще имаме нова порция "утвърдени" стандарти (що за животно е това!?), тоя път може "Черно море" или пък "Родопи" да ги нарекат - все тая, на народа няма да му стане по-топло. Хората пак ще посягат към най-евтинкото, а не към най-качественото - просто защото толкова могат да си позволят. Най-много домашният любимец на всенародния любимец Миро Мършата да е щастлив от храната си.
Което определено прави поне една щастлива душа от стандартизационните напъни на господин министъра.
Аз само не мога да разбера, какъв е тоя стандарт, който е за десет типа продукти. Стандарт, поред мен, трябва да е нещо, което се отнася за всички млека, да речем, примерно всички да са с бацилчето, процент сухо мляко да не надвишава еди колко си ... За саламите - мазнини, не над еди колко си, месо, не под еди колко си ... За всички видове. Не за един продукт на щанда.
ОтговорИзтриванеЕ, стандартът няма да е един за всички, вероятно ще се подготви стандарт за всеки хранителен продукт. Въпреки това нищо няма да стане, не е работа на държавата в лицето на министерството да се занимава със стандарти. Още повече след неуспеха на първите стандарти "Стара планина".
Изтриване"Работна група в МЗХ направи промени в наредба за специфичните изисквания към млечните продукти"-заглавие в едно от специализираните издания на една от браншовите организации. Зам.министърът е внесъл доклад за одобряване на проект на Наредбата. Аргументите са намаленото количество на изкупуваното сурово мляко от млекопреработвателните предприятия, ниската изкупна цена на суровината, внос на сухо мляко и млечни продукти.Според зам.министъра в действащото законодателство липсват ясни критерии за продуктите, които трябва да се наричат млечни.В новата Наредба е дефинирано понятието "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко". С Наредбата ще бъдат въведени унифицирани критерии за производство на млечни продукти.Имитиращите продукти , съдържащи в състава си мляко се предлагат в търговската мрежа на отделни щандове, ясно обозначени с надписа "Имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко".
ОтговорИзтриванеПърво - новината от дир.бг е за стандарти - едва днес започнаха да се появяват новини за промени в наредбите.
ОтговорИзтриванеВторо - идеята със стандарта е хубава, но съм описал начина, по който трябва да дойде на бял свят този стандарт. От страна на министерството нищо няма да стане, производителите сами трябва да си заложат някакви правила.
Трето - покупателната способност. Не се ли вдигнат доходите на хората, пак се ще се купува кисело мляко Клевър и Аро, независимо какви боклуци слагат в него. С маслото е същата история.
На мен ми направи впечатление, че се смесват стандарт и наредба. И сега има стандарти, но те не са задължителни, въведоха стандарта БДС за киселото мляко и някои фирми произвеждат продукт по този стандарт.Всяка фирма си произвежда продуктите по свои фирмени стандарти, но не е проблемът в това, защото документацията е била одобрена преди това от Министерството на здравето (нали това е е най-важно продуктите да не вредят на здравето, да са безопасни). Качеството е друга работа, то продава, има икономически ефект. Проблемът е в подвеждащата информация, не се коректно означава какво съдържа продукта, какво е вложено в него.Масово се използват заместители на основните съставки и не се обозначават. Причините са ясни. Основната суровина е суровото мляко, но то е недостатъчно и трябва да се внася отвън суровина. Но това е невъзможно от технологична и икономическа гледна точка. Затова се внася сгъстено (кондезирано)и сухо мляко. Няма лошо, те са от мляко и не съдържат чужди добавки. Но за по-евтино се внася обезмаслен продукт и се добавя чужда, растителна мазнина. Това сваля себестойността на продукта. Покупателната способност на хората е такава, че те купуват най-евтиното. И сега има надпис, че сиренето е с растителна мазнина, но цената е по-ниска и си купуват от него. Не мога да коментирам нещо, което не познавам по същество, но вероятно идеята е в основните млечните продукти да няма никакви чужди добавки, каквато се явява растителната мазнина,които ад заместват изцяло или частично , която и да е млечна съставка, за да се наричат млечни.
ОтговорИзтриванеА за маслото, там е друга история.Това производство е неефективно, от 100 л мляко се получават само 4 кг. масло. Няма самостоятелно производство , обикновено се прикрепва към друго основно производство, там където имат огромни количества за преработване мляко. Качественото трябва да съдържа не по-малко от 82 процента мазнина, но цената му е твърде недостъпна за повечето хора. Затова евтините масла са с повече вода и ги смесват и с растителни мазнини. Проблемът отново е, че не трябва да ги наричат масло, а продукт за мазане или нещо подобно. Видях в сайта на "Вълчев", че тези масла с по-малко съдържание на мазнина са специална разработка и са ги нарекли диетични. Те май не произвеждат така масово екстра качество масло.
Вижте сега, аз не смесвам понятията "стандарт" и "наредба" по простата причина, че пиша специалист по стандартизация - имам следдипломна квалификация по стандартизация (а също така "Стандартизация и метрология" ми беше една от дисциплините в ТУ - София). Бъркат я от Министерството на земеделието в старанието си да демонстрират някаква загриженост за това какво ядем.
ИзтриванеНищо лошо, добро намерение - само че, пътят към Ада ... нали знаете?
Вместо Министерството да се занимава с наредби и стандарти, по-добре е да притисне браншовите организации - на месари, млекари, мандраджии - те самите да определят какво е "сирене", какво е "прясно мляко" и какво е "масло" - и съответно кое е "продукт, съдържащ ..." или там както ще го нарекат - и да определи(в наредба, в закон) кой ще извършва контрола върху храните. За целта е необходимо да се създадат или да се обновят съществуващите лаборатории на ХЕИ, самото ХЕИ (или лабораториите) да НЕ СА държавни, може да се публично-частни дружества и контролът също да не е от страна да държавата - ТЮВ ли ще е, СЖС, Бюро веритас, Лойд регистър - който ще да е, да не е държавата.
Имайте предвид, че това е много сладък бизнес и е голям лост за управление на малките и средни фирми, каквито се явяват производителите на млечни продукти.
Не споря кое е по-евтино - въпросът е, че когато ядете нещо, произведено от украинско сухо мляко (вероятно радиоактивно) и добавена растителна мазнина и соя и това под названието "сирене", рано или късно стигате до Онкологията. И тогава спестените от евтиния продукт пари ги давате за лекарства, които . няма какво да се лъжем - забавят, но не лекуват.
Така че, ако господин министърът е решил да тури ред на пазара, виждате откъде трябва да започне - тоест откъде е трябвало да започне още 2009 година - а сега сме средата на 2012. На това му се вика назлъндисване. И е близко до ума да се сети човек, че всъщност подготвяните промени (независимо в какъв вид ще са - стандарт или наредба) - са поредния опит от страна на управляващите да подчинят част от бизнеса у нас.
Не се интересувам от 4-5 години какво се случва със законодателството при храните. Трябва нещо да се направи от страна на държавата и това е контрол и ясни правила за бизнеса. Преди години предприятията бяха държавни и се спазваха БДС за всички хранителни продукти.Освен, че пробите на суровини и готова продукция се изследваха в заводските лаборатории, се вземаха независими проби и от ветеринарни лекари, които се изследваха в техните лаборатории. Контрол от ДВСК за животинските продукти и от ХЕИ за неживотинските продукти. После ХЕИ стана РИОКОЗ. ДВСК остана със същото име. Бизнесът стана частен и се повери контролът в ръцете на специалистите от самата фирма, заложи ес на самоконтрола и съзнанието на производителите. Държавата в лицето на РИОКОЗ и ДВСК продължи да упражнява контрола си. Но междувременно се въведоха едни книжни проверки, на бумащината, а там всичко е окей.Есни системи за самоконтрол и проверка на тяхното водене. Един ветеринарен лекар си има няколко предприятия , които контролира. Нали разбирате, че неговата заплата идва от тях, да не е луд да си отреже клона. Ако няма предприятие, няма и ветеринарен лекар. Започва със съкращение на лекари, а следва закриване на служби или обединяване. Пак станаха някакви структурни промени, появи се Агенция по качество и безопасност, която обедини всичко и там се наблъскаха само ветеринарни лекари, които някога отговаряха само за жинотински продукти, но сега разбират и от плодове и зеленчуци. Може и да греша в изводите си, но вчера видях в един репортаж една служителка на агенцията да мери дължината на краставиците и да обяснява за изискванията към доматите. Нали разбирате старите кадри няма къде да отидат, те просто се прехвърлят в новата структура. Но с какво да ги виним и те трябва да работят нещо. Няма животновъдство, няма суровина, всичко се внася и преработва. Това е големия проблем. Ето тук трябва държавна намеса. По-голямото количество води до по-малки разходи. Искаме от скъпа суровина да произвеждаме евтина продукция. Е, няма как, затова е наред изобретателността на производителите, за да оцелеят иначе фалират. Няма производтво, няма да има и преработка в бъдеще. Всичко е компромис, работа на парче. Не само в тази сфера, във всичко. Случи се нещо и хоп да променяме законите, после се жалваме от това, че сме ги променили, преди било по-добре и така до безкрая.Няма идея, умисъл в това, което се прави, само закърпване на положението. Изведнъж решихме ,че трябва да се работи в интерес на потребителите, но за сметка натискане на българския бизнес, който едвам оцелява и нищо по отношение вноса на "боклукчиви" евтини храни. Със забрани не става, но не може да правиш само изхвърляния за загриженост, защото едното е свързано с другото. Подобри условията за бизнес и когато хората забогатеят сами ще отхвърлят лошото от доброто.Няма да се прави компромис с качеството за сметка на цената.
ОтговорИзтриванеКато се замисля тези промени в наредбата важат само за българските производители. Тази загриженост за българските потребители няма как да спре вносните нискокачествени продукти.Ние именно от чужденците се научихме да произвеждаме салам без месо. Точно в годините на прехода се появиха новите технологии, заедно с адитивите от Германия.Масово започна да се влага какво ли не вместо месо и постепенно хората започнаха да свикват с това.Няма как телешки салам да струва 84 ст, а като прочетеш какво съдържа, всичко друго, но не и телешко месо.А нали сме част от ЕС, май и там има храни за бедни и за богати. Няма защо да променяме нещо, не може да се унифицира това.Да не се хвърля прах в очите на хората, защото всичко е по старому, а само етикетите са нови. Да хвърлят усилие в това, как да привлекат и създадат сигурност за бизнеса на производителите. Защото малкото суровина е свързана с висока изкупна цена и непродаваемост. Това води до унищожаване на стопанствата поради нерентабилност.Преработвателите са на свободния пазар и са намерили решение, вместо родна суровина, вносна, но евтина и с постоянно и гарантирано качество. Все пак са направили огромни вложения в сгради и оборудване, искат да изнасят продукция извън страната, трябва да се подсигурят.Имат пазари и изнасят.Но онези малките и средни производители, какво правят? Конкурират се с вносните нискокачествени и евтини продукти. Никой не се замисля, че купувайки родна продукция инвестира в българската икономика. Това запазва работни места и повишава покупателната способност на хората. И какво излиза, ние нямаме икономика и визия за развитие.Кърпим дупките, вместо да наложим нов асфалт.За да искаш, първо трябва да дадеш. Хубаво е да изискваш по отношение на предлаганата продукция, но е хубаво и да проследиш преди това къде са проблемите и да тръгнеш от тях и решаването им. Не може на няколко месеца да променяш правилата. Кой ще прави бизнес при неяснота след няколко месеца?Трябва морал и традиция!Стига сме привнасяли чуждото, то е като вклинено, личи си, че е различно.
ОтговорИзтриване