Триумфът на правосъдието

Има един прекрасен разказ на Фредерик Форсайт, "Ветеранът". Там, в типичния си стил, Форсайт разказва за убийството на възрастен мъж от двама безделници в Лондон, които го ограбват. Лондонската полиция има две задачи - първо, да установи самоличността му (безделниците са избягали с портфейла на жертвата), а втората - да намери убийците. И докато втората е изпълнена бързо, самоличността на жертвата е установена едва в края на разказа (е, за да е по-интересно).

Докато следователят и прокуратурата събират доказателства срещу задържаните, тяхната защита е поета от адвокат от скъпа адвокатска кантора, който отгоре на всичко ги защитава безплатно. И не само ги защитава, но и ги отървава от съда (в първия момент може и да се объркате дали не иде реч за нашето правосъдие). Именно там, след края на предварителното заседание има един много силен момент - реплики между следователя (Бърнс) и адвоката (Ванситарт):

Бърнс погледна грижливо сресаната руса коса, ленивите сини очи и спокойното, самоуверено лице и се изпълни с омраза към Ванситарт и всички като него.

— Надявам се, че се гордеете със себе си, господин Ванситарт. Те са убили онзи безвреден старец. Със сигурност. И благодарение на вас пак са на свобода. До следващия път. — Гневът му кипна и той изобщо не си правеше труд да го скрие с учтивост. — Господи, не изкарвате ли достатъчно от процесите на свръхбогаташите? Защо трябва да идвате тук като служебен защитник и да пускате тия зверове на свобода?

В сините очи на Ванситарт нямаше подигравка, а нещо като съчувствие. И адвокатът направи нещо странно — наведе се и прошепна няколко думи в ухото на Бърнс. Детективът усети ухание на скъп, дискретен парфюм.

— Това може да ви изненада, господин Бърнс — каза Ванситарт, — но е свързано с триумфа на правосъдието.

В края на разказа, малко по холивудски, се разбира, че старецът всъщност е бил ветеран от британските спецчасти, а скъпият баровски адвокат е бил негов офицер. Едва тогава Бърнс разбира думите на Ванситарт за триумфа на правосъдието (двамата безделници са открити в езеро, удушени със струна от пиано). 

Правя си труда да го разказвам, не за да споделя нещо прочетено - ако трябва да споделям прочетеното, от  Форсайт бих започнал с "Денят на Чакала" и "Измамникът" - но си спомних за този епизод и за тази реплика, когато днес прочетох, че ломският некрофил е бил убит в килията си в затвора. 

За момент се замислих - понеже се бил признал за виновен, присъдата му намалена с 1/3 и бил съден по съкратеното производство и в крайна сметка, щото сигурно се и разкаял и се е признал за виновен, и е осъден на 3 години само. Е, толкова дава законът у нас.

Само че всеизвестно е за отношението към изнасилвачите от страна на останалите затворници - и то не е само у нас. 

Та, както казах - замислих се, кой е раздал справедливост - съдията или затворникът? Кога е бил триумфът на правосъдието у нас - в съда, или в затвора? Дали да не попитаме родителите на поруганото момиче кога са се почувствали удовлетворени? 

От друга страна, мое мнение е, че сексуалните отклонения са на психическа основа и сексуалното влечение към собствения пол, деца, животни, неодушевени предмети и трупове (в случая) би трябвало да се разглежда като болест и да се лекува принудително (хормонални инжекции например). В този смисъл - лесно е да пребиеш некрофила, но все пак едва ли има нормален човек, на който да му става от труп. 

Ценко Чоков

Докато в същото време за ей тоя в дясно доста ще има да почакам за триумф на правосъдието над него. Да не споменавам за Адем Кенан, Мендерес Кюнгюн и братя Юзеирови, които откровено се гаврят с България и българите, но тях няма кой да ги прати в затвора по късата процедура, а там вече да ги чака триумфът на правосъдието. 

А за този случай дори не смея и да попитам - и все се надявам и там да се е намерил някой пандизчия, който да раздаде правосъдие, ако въобще се е стигнало до затвор. 

Знаете ли къде имаше правосъдие в България? В с.Галиче, Врачанско, докато беше кмет Ценко Чоков! Неговото правосъдие беше една бейзболна бухалка.  Не знам дали е още кмет, поне по негово време от него се оплакваха само мангалите - хора българи да реват срещу него нямаше. Напротив, подкрепяха го.

Само че, докато той раздаваше справедливи присъди с бухалката, на останалата част от България и беше смешно...