В Италия думата "bulgaro" има две значения. Първото, разбира се, е българин, българско, -и. Второто е негативно - неприятен, лош, зъл човек. Имат и едно съчетание - "elezioni bulgare" (български избори) - избори, на които крайният резултат е 99,99% "ЗА". За второто значение на "bulgaro" знаех от престоя ми в Италия, а за българските избори научих от книгата на Асен Марчевски "Италиански потайности" (винаги ще я препоръчвам, много е интересна). Едно допълнение към определението "български" в италианския език и манталитета на италианците можете да прочетете тук - българското е синоним на сив, безличен, без съпротива - и тук, вече в оригинал.
И това от страна, от която целия свят е взел наред с думите "пица", "паста" и т.н. думата "мафия" - означава едно и също на всички езици и във всички страни.
В испанския език също съществува подобно значение на определението "български" - конгрес по български, български вожд - без разногласия, сиво, безлично. Ако прочетете статията, ще видите, че от Испания това значение на думата е скокнало и до Латинска Америка. И в двата езика причината за това значение на прилагателното "български" е верността на България към СССР през годините на Студената война. Това негативно значение се запазва и в двата езика независимо от промените след 1989 г.
Отделно имаме и "български чадър". Там не знам какво разбират точно западния свят под това определение - например Дан Куейл, вицепрезидент на Джордж Буш - баща посети България през 1991 година и говори пред тълпи възторжени седесарковци пред църквата "Александър Невски". Заваля дъждец, охраната му веднага му предложи чадър, но той панически отказа!
И понеже вече дори и у нас вместо "циганска работа" казваме "българска работа" (чудно, какво ли имаме предвид?) някак си в границите на напълно нормалното дойде изказването на Тъпанарят от Банкя в Чехия преди има-няма половин година за заплатите и пенсиите в Европа. У нас това изказване мина и замина, ние принципно от времената на Тодор Живков сме свикнали първият партиен и държавен ръководител да не блести с особен умствен капацитет, така че не му обръщаме внимание на казаното; още повече, че президента Желев въведе практиката да казва нещо си, пък после някой да ни обяснява какво е казал всъщност, и какво криво сме разбрали. При Борисов то не бяха кучета, то не бяха пържолки.
Западноевропейците, обаче, са друга мая хора - там са научени да си мерят приказките. И са научени да си избират умни хора за управници и да не гласуват на принципа "Той Бойко ще ги оправи!" за първия срещнат. Затова приемат казаното от един министър-председател за чиста монета - там на това да ходиш после да се обясняваш какво точно си искал да кажеш и как са те разбрали погрешно (хеле, пък да си политик!) не се гледа с добро око. Така благодарение на Борисов след "българските избори" вече се говори за "български заплати". В Европа има ред държави, чиито заплати са по-ниски от българските - Македония, Албания, Босна, Беларус. Разликата с Румъния не е голяма - но, благодарение на нашия тъпчо и мерака му да каже нещо там, да остане в Историята сега си имаме и "български заплати".
Странно, гърците не щат български заплати? Нещо повече, протестират против правителството си, което ги води към намаляване .- няма да е до нашето ниво, но ...
А мен ме вълнуват две неща: първо, до кога ще е актуален този термин "български заплати"? И какво ли ще дойде след него?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!