13 януари 2017

Мисли

Иванчо трамбова приятелката си върху спалнята на родителите си. Те внезапно се прибират. 
Мислите на всеки:
Марийка: "Леле, ще умра от срам!"
Иванчо: "Леле, какво ме чака като си иде Марийка!"
Бащата: "Браво бе, на тати юнака!"
Майката: "По-широко си разтвори краката ма, не виждаш ли, че му е неудобно!"

12 януари 2017

Магически отвари и къде да ги намерим

Супичките на Малкото Кате все повече заприличват на нещо, правено в час при Сивиръс Снейп.

П.П. Вкусни са.

10 януари 2017

За Саад и Надеждата

http://www.renaud-bray.com/ImagesEditeurs/PG/1110/1110966-gf.jpgПърво ще започна с една препратка към "Изкуплението Шоушенк". Там (във филма) Ред казва на Анди:
- Нека ти кажа нещо, приятелю. Надеждата е опасно нещо ...
А иначе, Саад Саад е герой на "Одисей от Багдад" от Ерик-Емануел Шмит. Въпреки, че е писана от французин от името на иракчанин, историята, която се разказва вътре е интересна и в нея се казват много истини. Саад е роден в Ирак на Саддам Хюсеин, животът му започва в една тоталитарна държава, преминава през Първата война в Залива, ембаргото и свързаната с него мизерия и нещастие, Втората война в Залива, свалянето на Саддам, хаосът след това. 
Емиграцията на Саад е напълно естествен процес на този фон.
Саад на арабски значи "надежда", но самият той в много моменти от книгата губи всякаква надежда. Прекалено много стават ударите на съдбата върху него и близките му, за да си позволява да се надява на нещо по-добро в този живот. В тази връзка надеждата е опасно нещо ...
Саад извършва една малка одисея - от Багдад през Кайро, Малта, Сицилия, Франция до крайната му цел Лондон. По пътя си среща различни хора, най-често емигранти като него. Някои са добри (Бубакар, Леополд), други - не. Общото е, че всеки носи със себе си много истории на насилие, нещастие и сълзи. И се надява да стигне до Обетованата земя Европа. 
Много интересна гледна точка има Саад (или авторът, все тая) върху това къде е родината? Или какво е родината, ако искате. За Саад Ирак не е родина, що за родина е мястото, което ти е донесло толкова смърт, нещастие, липса на перспектива и насилие? Родината е там, където си щастлив. Интересна е мисълта на баща му за оптимизма: "Аз съм оптимист, който казва "утре", а ти си оптимист, който казва "Там". Твоят оптимизъм се разкрива в пространството, а аз го разпределям във времето".
Четейки това човек, ще - не ще се замисля за това от кои оптимисти е.
Или за емигрантите: "Има два вида емигранти - едните пътуват с много багаж и си мислят, че където се установят, там ще стане по-добре. Те никога не успяват, те носят проблемите със себе си; вторите пътуват без багаж, те успяват да се приспособят там, където отидат." 
Най-голямо впечатление обаче ми направиха мислите на Саад на границата между Франция и Италия. Когато една сутрин се събужда в една крайпътна канавка и разсъждава за съдбата на хората:
"Нали всеки човек е изпитвал този страх, поне за миг и е осъзнал, че по своята същност нито една от многочислените характеристики не му принадлежи, че само на йота се е разминал от това, да се роди на друго място, да научи друг език, да получи друга вяра, да бъде възпитан в друга култура, пропит от друга идеология, с други родители, други наставници, други образци.
Аз, емигрантът, непрестанно им напомням за това. За пустотата. За основополагащата случайност. На всички тях. И затова те ме ненавиждат. Нали аз бродя по градовете им, заселвам се в пустеещите им къщи, залавям се за работа, от която те се отказват и по този начин им казвам на тях, на европейците, че искам да съм на тяхно място, да се приобщя към привилегиите, които им е дала сляпата съдба.
Когато ме видят, те разбират, че на тях им е провървяло, че са изтеглили щастливия билет, че острието на съдбата е минало на микрон от тях и споменът за тази първична и основна уязвимост ги парализира. Нали за да забрави за пустотата, за да си придаде значение човек се самоубеждава, че поради някакви дълбоки, неразрушими причини той принадлежи именно към този език, нация, място, раса, морал, история, религия, идеология. Но както и да се маскира, трябва само да се замисли за себе си или да срещне нелегален имигрант, той всеки път губи илюзиите си и намира пустотата: той не може да бъде себе си - италианец, християнин, още някой друг ... Той е събрал в себе си набор от характеристики, те са му дали плътност, но в дълбините на душата си той знае: неговата задача е само да ги получи и да ги предаде нататък. Той е само пясък, пресипан в опаковка; сам по себе си е никой и нищо ...
"
Та в този ред на мисли още веднъж осъзнавам колко е тъжно, че България е само транзитно място, през което мигрантите се опитват да стигнат до Запада и как хора, бягащи от война, бомби и разрушения не искат да спрат у нас. Но това е тема на друг разговор.
Иначе, за Саад и надеждата ... В един разговор с баща си Саад научава, че брадавица може да изчезне сама, стига да я наречеш с правилното и име. Но трябва да го уцелиш. На Саад му се появяват няколко брадавици в началото на книгата, той все не успява да уцели името им докато най-сетне не решава да пробва със Саад, с "надежда".
Бих препоръчал тази книга на Динко, Перата и останалите local heroes, но се съмнявам, че в последните 5 години са чели нещо по-различно от ароматизатора в тоалетната. Но пък ако имате желание, препоръчвам ви я, ще ви хареса.

02 януари 2017

Миле Китич по празниците

Квартална кръчма в Перник, лятото на 2009-та.
Вратата се отваря и влиза един перничанин:
- А бе, знаете ли кой умре?
Разговорите секнали, музиката спряла, всички се обърнали към него:
- ... е па кой умре? - чул се някакъв гласец в тишината.
- Е па Майкъл Джексън умре!
В дъното на кръчмата се надига някакъв:
- А Миле Китич добре ли е?



Иначе ...
Kilo dole kilo gore oooo briga me
i na licu dve tri bore ooo bas takvu volim te
bujna kosa bujne grudi, po mojoj si meri sva
imas sve da me izludi da da da da da da
... тая песен що свинско на въглища и троянска сливова изяде и изпи тия дни, не е за разправяне!

30 декември 2016

Съюзени



Ако имате два свободни часа и нямате какво да правите, препоръчвам ви да гледате "Съюзени" с Брад Пит и Марийон Котияр.
Има ред причини.
Първо, историята е за любовта между канадския агент на Сикрет сървиз Макс Ватан и Мариан Бусежур, партизанка от Съпротивата. Двамата се срещат, влюбват се, убиват един немски посланик, двама високопоставени нацистки офицери в Казабланка и един взвод немски войници, избягват в Лондон, където се оженват. 
Заживяват щастливо, дето има една приказка.
И така една година, когато в един прекрасен ден британското контраразузнаване поставя Мариан под подозрение в шпионаж. Започва стандартна процедура, Макс Ватан се хвърля да я спасява и да опровергава подозренията, отиде до Диеп, изби още един взвод германци, но разбра каквото му трябваше.
В крайна сметка Мариан Бусежур се оказа не съвсем Мариан Бусежур, но нямаше очаквания хепи енд тип "Скъпа, въпреки всичко ти прощавам", Освен това, в сравнение с последния филм за Втората световна, който вървя по екраните, този наистина се отнасяше за войната, макар и за тихия и фронт. Е вярно, сестрата на Ватан беше нещо обратна, то май вече без такива не може, но филмът не се занимава с това колко народ е спасила благодарение на този и талант.
Второ, Брад Пит вече е играл офицер от Съюзниците, който трепе нацисти ("Гадни копилета"), така че обстановката му е позната и не стои във филма като награден. 
И трето, ако искате да видите какво точно е накарало Анджелина Джоли да се разведе с Брад Пит ... да кажем, че Мариан Бусежур (Марийон Котияр) показва тънката разлика между la femme français и american girl. Давам и жокер, гледайте за зелената рокля. То не е въпрос на възраст, а по-скоро на излъчване, на нещо отвътре, дето или го имаш, или го нямаш.

29 декември 2016

RIP-овете


http://shahta.org/wp-content/uploads/2012/05/rip.jpg
Умря Джордж Майкъл, умря Кари Фишър и целия свят се юрна да тъжи и да ги RIP-ва.
R.I.P Майкъл, R.I.P, Кари, много ни е тъжно, скърбим за вас, как можа баш по Коледа, не мога да повярвам, не е честно ... Разваля се джингълбелското настроение вероятно.
Last Christmas ми е байгънясала до експоненциални висоти, те и сега я въртят по 5 пъти на ден, предствям си оттук нататък какво ще е, направо не ми се мисли.
Хора, ничия смърт не е нещо приятно, но аре малко да се кротнете в R.I.P. - ването, а?
Колкото и да ви е тъжно, говорим за второразредна актриса и откровен педераст, който помежду педерастията си пееше. 
И аз съм гледал "Междузвездни войни" навремето, ама Кари Фишър ми на едно ниво с Чубака, Джаба или Трипио. Пък не се сещам за друга й запомняща се роля.
Същото е и с Джордж Майкъл - добър певец беше, но то добри певци в днешно време с лопата да ги ринеш, не е само той. А и Джорджи беше известен къде с пеенето, къде с педерастиите си, и аре не ми разправяйте, че е умрял баш от инфаркт, след като цял свят му знае за изпълненията. Кой го знае какво са му лепнали и от какво точно е умрял? 
Известните хора по света са страшно много, а смъртта е естествения край на всеки един живот. 
Аре нема нужда да изпадаме в R.I.P. - истерия всеки път.


27 декември 2016

История с таджики


http://www.ritmeurasia.org/images/myfls/migraciya-v-ramkah-sng-.jpg

История от руския нет, преводът е мой:

Млада жена си купува апартамент в нов блок. Намира бригада таджики за супер-ремонт на апартамента и, на първия етаж. По време на ремонта таджиките никой не ги закача (таджиките са евтина имигрантска работна ръка, която върши онова, което руснаците не искат да работят в страната си (иначе го работят в емиграция) - бел. моя). Дори когато полицията ги спирала за проверка на документите около блока те просто отговаряли, че правят ремонт на еди-коя си и ги пускали веднага. Живеели на същото място, където работели, в апартамента. Пари получавали колкото да се хранят. А когато завършили ремонта ги прибрали като нелегално пребиваващи. Просто пристигнала полицията, прибрала ги и повече никой не ги видял. На практиката дамата просто си спестила от заплатата и помогнала на ФМС (Федералната Миграционна служба - бел. моя) да изпълни месечния си план.
След един-два дни съседите видели как полицията арестувала някакъв не-руски младеж, който искал да вземе от апартамента електроинструментите. Включила се алармата, полицията дошла и го прибрала. В полицията той обяснил, че искал да прибере единствено електоинструментите на колегите си, а ключ от апартамента имал, защото живял там, докато вървял ремонта. С документите му всичко било наред, в Русия пребивавал законно. И полицията го пуснала, тъй като имал всички необходими и валидни документи и опис на инструментите в ръка. От апартамента нищо чуждо не е взел, то и нямало и какво да се открадне, вътре бил само инвентара на майсторите-таджики.
А сега развръзката!
Пристига собственичката след два дни, отваря вратата и ... насреща и се излива река от фекалии, събрана от отходните тръби на 12-те етажа на сградата за последните два дни. Дограмата била нова, качествена и добре сложена от таджиките и не позволявала миризмата да се усеща на улицата. Качествена дограма! Вратата също имала тройно уплътнение. Качествена врата, Торекс (това е някаква марка врати - бел. моя)! 
На пода бил положен някакъв скъп паркет от бреза. Бил прецакан до последния квадратен сантиметър, в цялата квартира. Первазчетата също били от масив, също били поели достатъчно флуиди. 
Из квартирата плувало всичко - лайна, косми, каша, зеле, кой каквото е изхвърлил в тоалетната за последните два дни. Невероятна смрад!
Какво да се прави и кой е виновен?
Собственичката извикала веднага всички необходими служби за регистриране и отстраняване на аварията. Домоуправителят (в случая е представител на фирма, която се занимава с експлоатация и поддържане на сгради - бел.моя) в шок пресмятал колко ще струва на компанията му ремонта. Дамата и нейният юрист описват пораженията, без да скриват усмивките си. 
Пристигнали водопроводчици, спуснали се в мазето и извадили пакет с памперси, превързан са алуминиева тел. Домоуправителят си отдъхнал и повярвал в Бога. 
Дамата сега се опитва да намери виновен, който да я възмезди, засега безполезно.
Живущите на горните етажи да се обвиняват е безсмислено.
Домоуправителят и компанията му имат неопровержими улики в своя полза.
Таджиките са бедни, а и първо трябва да се докаже, че е тяхна работа.
Съдейки по това, че собственичката преминала от нов WV Бръмбар на очукан Голф работите и едва ли вървят успешно. По версии на живущите в блока ремонта е правен на кредит.
Минала повече от година. Паркета отдавна е сменен, но миризмата и до ден-днешен се усеща. Никой не живее в апартамента. Всички открито и казват кой го е направил и защо, но за привличане под съд няма нито възможност, нито смисъл.



23 декември 2016

Задължително гласувам, но не помня за кого

Колкото повече време минава от референдума на Слави, толкова повече се убеждавам, че мажоритарна система не трябва да бъде въвеждана. 
Върви онзи ден въпросното шоу, Слави пратил някакъв шушляк да си играе на репортер в Пловдив, щото в Пловдивско имало 700 000 избиратели, та застанал шушляка на главната да разпитва минувачите:
- Вие гласувахте ли на последните парламентарни избори?
- Гласувах ..., гласувах ..., винаги гласувам - отговарят му минувачите.
- А знаете ли тогава кой е вашият депутат, от избирателния район? - продължава интервюто.
- Мииии ... - вдигат рамене минувачите.
- А каква трябва да е избирателната система според вас? - забива последният пирон в ковчега на пропорционалната система шушлякът.
- Мажоритарна ..., мажоритарна ... задължително мажоритарна! - в един глас отговарят минувачите, все едно са си плюли в устите. 
Тия, същите, които секунди преди това са признали, че са гласували на изборите, но не знаят за кого точно.
Да обобщя: защитниците на мажоритарната система са хора, които гласуват на парламентарни избори, но не помнят името поне на водача на листата, за която са гласували.
Въпросният шушляк обаче не се задълбочава в социологическото си проучване, не пита: "Добре бе, как може да гласуваш и да не помниш за кого си гласувал?", не задава въпроса: "Вие наясно ли сте с предимствата и недостатъците на мажоритарната и пропорционалната избирателни системи?", но то и няма особен смисъл да пита това, той отговора във всички случаи ще е "ми то-о-о-о ...".
А сега си помислете тия 2,5 млн, които поискаха мажоритарен избор на референдума, дали знаят за кого са гласували и кой е техният депутат? Всъщност, ако всичките 2,5 млн, гласували на референдума "За" мажоритарния избор са такива непаметливи дебили имаме сериозен проблем и вместо мажоритарна избирателна система май трябва да въвеждаме образователен ценз или тест за интелигентност преди изборите. А като цяло все повече се замислям върху смисъла на референдумите. Ако вземем пример от братските Съединени щати, там правят референдуми за щяло и за нещяло, като се почне от марихуаната и данъците и се свърши до презервативите в порнофилмите.
Ние сега като оправим избирателната система и до там ще стигнем, вие само гледайте. Особено когато работата се върши хора, които помнят 3 минути като маймуните.

22 декември 2016

Joe Cocker - I come in Peace

Джо Кокър си отиде от този свят преди 2 години, малко преди Коледа на 2014 година.
Голямата работа е Джо Кокър. Не "беше" - е.

Аз не виждам някой, който може да го замести в днешно време с глас, с музика, със звучене, с внушение.

18 декември 2016

Отново номер едно!

Симеончо срещу Деница в първия кръг. Деница в последствие направи само едно реми и спечели при момичетата
Последен турнир на "Флорина" за 2016 г., само три седмици след ноемврийския, но пък следващите два уикенда са празниците, така че няма кой да се занимава да организира турнир по шахмат в последната неделя на месеца баш на Коледа.
Участваха обичайните заподозрени, Симчо и той.
Този път ще съм кратък: тотална доминация на Симеончо, тотална - спечели турнира без загуба, 6 от 6, втория беше на 1,5 точки след него!
Симеончо в третия кръг срещу Бояна. 
Паднаха му се три от децата, с които игра на предния турнир през Ноември - Денис, Бояна и Михаил, отделно Тодор, с когото тренират заедно и са играли един срещу друг и миналата година във втори клас, Деница, над която също има победа (тя му се падна в първия кръг и има навика да играе бързо и да пропуска някои неща) + някакво момченце, с което игра за пръв път и което не му оказа особена съпротива.
6 от 6!
Без да бърза, без излишни драми, игра много спокойно, с доста разум, със самочувствие. Другите деца почнаха да му имат страха, което ми харесва. Някои дори бяха загубили още със сядането, което обикновено прави Симеончо - като си реши, че някой е по-силен от него, и до там, почва да прави глупости да не би случайно да бие без да иска. Този път не беше така, почна да му идва самочувствието. И като добавя, че това му е втори пореден турнир, който печели, отново без загуба, но този път безапелационно, с пълен актив от точки - като за финал на годината, tres bien!

Симеончо на върха, около него са Михаил, Тодор и Денис - победи и тримата!