14 юли 2017

Медвед пришел, медвед ушел

Едно от нещата, които научих навремето в Литва е какво е "Медвед пришел, медвед ушел". Сега ще ви разкажа и на вас какво е: алкохолен коктейл на базата на бира и водка. Вземате чаша, сипвате водка, пиете; доливате бира, пиете, доливате бира, пиете, доливате бира и пиете и така докато в чашата не остане само бира - медвед пришел.
После отпивате от бирата, доливате водка. Пиете, доливате водка, пиете и доливате водка докато в чашата не остане само водка - медвед ушел.
В дисциплината литовците имат доста солидна подготовка, ако напиването беше олимпийски спорт гарантирано имат полуфинал най-малкото. На тях и водката им е водка (това вдясно е Ауксине, като я заровя за половин час в снега да стане на олио и гледай какво става), и бирата им е бира (без царевичен грис и други такива изгъзици, една марка произвеждат основно, Швитерис, но си я правят както трябва), и като цяло натрупаният от тях опит е достоен за уважение.
Що го разказвам това ли?
Ми щото като цяло литовците са баскетболисти и алкохолици, при тях футболисти не търси. За тях футболът е като за нас ръгбито или водната топка - бе има там някакъв спорт, знаем за него ама ...
Та е тия алкохолици онзи ден набиха проектчето на великия бизнесмен Киро Гела и треньора по физическо Гошо Многоуспешния.
Лудогорец вероятно ще ги отстрани на реванша, но на мен сега ми е паднало, сега злорадствам. Знам, сега някой ще каже, че съм дребна, злобна душичка и още там нещо си, дреме ми.
А ако не беше такава жега навън щях да си направя един "медвед пришел", за повече няма да ми стигнат нито силите, нито желанието. 

13 юли 2017

Добре забравено старо

След гредата с "Взлом" се преместих на една проверена и сигурна територия, Джон Гришъм. За една вечер минах 10% от книгата, и то при положение, че имах тренировка и трябваше и на танкове да играя, че има специални мисии.
Ето ви един цитат, на който се натъкнах тази сутрин:
– И изведнъж всичко приключи – намеси се Честър. – Цената на въглищата рязко спадна и “Вейдън” се изпариха за една нощ. Адвокатът на Уебстър им сервира сметка за четиристотин хиляди долара и ново съдебно дело. Около месец по-късно “Вейдън” обявиха фалит и изчезнаха. Преструктурираха се в нова компания и все още съществуват. Собственикът е някакъв милиардер от Ню Йорк.
– Значи семейството не е получило нищо? – попита Саманта.
– Почти нищо – каза Мати. – Няколко дребни суми в началото, нищожна част от договореното.
– Любимият номер в този бранш – обади се Честър. – Копаят въглища, докато има, после обявяват фалит, за да избегнат плащанията и всякакви искове. Рано или късно се появяват с ново име. Същите слаби актьори, само заглавието е ново.
– Това е отвратително! – възкликна Саманта.
– Законът го позволява.
Джон Гришъм, "Планината Грей
Позната картинка от родната действителност.
А както са казали хората, всяко ново е добре забравено старо.
За някои неща, като финансовите пирамиди, финансовите гимнастики със заплатите (осигуряват те на минимална заплата, а на ръка ти дават остатъка), нулевите печалби (или пък работата 10 години на загуба) или пък, както е описаното в случая, умишлените фалити - е, както казва една реклама, гърците са го измислили. Ние не сме чак толкова умни, че да откриваме тепърва топлата вода.
Май ще се окаже, че и Гришата, и Валентин Златев, и Сульо и Пульо четат книжки или поне хората, които им движат бизнес-делата четат, и това е поредното доказателство че тези, които четат книги управляват онези, които гледат телевизия.

12 юли 2017

Взлом

Плоска, евтина, скучна.
Не знам кой се хаби да ги събира такива в поредица "Кралете на трилъра", но ако това са ви кралете на трилъра, представям си какви са ви обикновените писатели на трилъри.
Историята: Грегъри Пекаро (поне сегашното му име е такова), най-добрият крадец в света, за когото няма проблем да пробие и най-съвършените охранителни системи и ключалки планира своя удар, но става свидетел на убийството на възрастен мъж и младата му "секретарка".
Те американските трилъри обикновено така започват.
Убийците работят за друг старчок, наречен Килбърн, който навремето също е носил друго име, но в крайна сметка Килбърн разбира за нежеланият свидетел Грег и почва да го преследва. Грегъри, естествено, не е вчерашен, живее в някаква хасиенда, в която гледа коне и в която си е инсталирал няколко супер-пупер системи за сигурност, в смисъл, знае кой, кога и къде се опитва да влезе. Та Грегъри разбира, че в скоро време ще има нежелани гости в хасиендата си, изнася се в първия възможен момент, измъква се от преследващите го 4 автомобила с правителствени агенти. От нямане какво да правят агентите му нахлуват в имението, почват да го тарашат и един намира едно писмо с името на г-н Килбърн на него и му го отнася. Във въпросното писмо Грегъри ги уведомява, че е минирал цялата си хасиенда и е въпрос на минути всичко да бумне, щото писмото е било закрепено за датчик и при вдигането му е затворена веригата.
Въобще, голям пич е Грегъри, първо се хаби да ги слага тия бомби по къщата си, а после  предупреждава за тях. Не е като нашия пенсионер Похлупков, къде преди години беше заложил една бомба във вилата си на село и никакви предупредителни писма (то все едно циганите като са грамотни и ще ги прочетат).
Да се върнем на историята, голям трилър, голямо нещо. 
В следващия момент се появи някаква журналистка, дето много, ама много искала да стане голяма ТВ-звезда, ама все удряла на камък, пък и не била от "ония", дето пробивали нагоре по гръб, не! Та тя, без да иска, попаднала на един материал, за един конвой, дето там някъде през 1948 г. пътувал от т. А до т. Б, ама нещо странно имало в него, пък свидетели нямало, или като имало не помнели, накратко убиха един пенсиониран военен и снаха му пред журналистката, а нея я замъкнаха в някаква секретна база на ЦРУ или там който се занимава в Америка с тия работи. 
И познайте какво? Естествено, Грегъри я спаси, щото ония я бяха заключили през девет врати в десета, с девет сложни ключалки, дето никой да не може да ги отключи. 
В крайна сметка в книгата изскочиха и извънземните от Розуел, държани на хладно, тъмно  и сигурно в "Зона 51" и, както можете сами да се досетите, Грегъри и там проникна, все едно е в сладкарница, щото американците колкото и да са печени, все допускат някакъв пропуск, па Грегъри, колкото и да не е печен, пак е достатъчно печен, че да ги хване в точния момент в крачка.
Ще кажете, като е толкова печен Грегъри, що правителството на САЩ не го хване да работи за тях?
Работил е, осигурявал е достъп на спец-части в разни мисии, обаче веднъж ония взели, та взривили някакъв детски дом и той много се разочаровал. Дет` се вика, стават и грешки, ама при него това не върви.
За финал Грегъри проникна и в кабинета на президента на САЩ без да го усетят, и онзи си каза всичко мо-та-мо, като стой та гледай. То така ако се влиза при президента на САЩ ...
Книгата е бъкана от нищонезначещи реплики между командоси от типа на "Алфа-Браво, дръж курс едно-едно-нула", "Тук Браво-Делта-Уиски четири-четири-три-осем, поддържай план "Б" или подобни простотии, цитирам ги по памет с надеждата да ги забравя бързо. 
То това какво да му оценяваш на такова, то плоско, клиширано и евтино.

11 юли 2017

Шишчета от овнешко



На улицата грузинец продава шишчета:
- Шишчета от овнешко! Шишчета от овнешко!
Минувач го пита:
- А от свинско нямате ли?
- Слушай, ти ако знаеш само този овен приживе каква свиня беше!

10 юли 2017

Грубым дается радость…

Май ще се разберем с господин Есенин ...

Грубым даётся радость,
Нежным дается печаль.
Мне ничего не надо,
Мне никого не жаль
Жаль мне себя немного,
Жалко бездомных собак,
Эта прямая дорога
Меня привела в кабак.
Что ж вы ругаетесь, дьяволы?
Иль я не сын страны?
Каждый из нас закладывал
За рюмку свои штаны.
Мутно гляжу на окна,
В сердце тоска и зной.
Катится, в солнце измокнув,
Улица передо мной.
На улице мальчик сопливый.
Воздух поджарен и сух.
Мальчик такой счастливый
И ковыряет в носу.
Ковыряй, ковыряй, мой милый,
Суй туда палец весь,
Только вот с этой силой
В душу свою не лезь.
Я уж готов… Я робкий…
Глянь на бутылок рать!
Я собираю пробки —
Душу мою затыкать.


06 юли 2017

Прошарено

С лицето от огледалото взаимно се гледаме.
Прошарил съм се на слепоочията. Това ми е от няколко години, но сега вече се вижда все повече и повече.
Бели косъмчета избиват и по брадата ми ...
Вече съм на 40.
Как само лети времето!

30 юни 2017

Бойкотно

Чета младежът в Несебър колко болен се оказал - кръвно, глаукома, нещо ендокринно и не знам още какво си. 
Това с глаукомата и аз щях да го кажа, то е логично обяснение, той кьорав, не видял другите кьорави и слязъл от колата да ги пердаши.
Ма при толкова много болести направо се чудя що не го застрелят, да се не мъчи. Той на 21 години като е толко болен, на 40 си представям какво ще е, един малък Стивън Хокинг от Несебър.
Но!
Майтапа на страна, момчето е богат наследник и очевидно си мисли, че тати ги копа парите от морето в буквалния смисъл. И не е виновно, че е възпитано като кръчмарско дете, мама и тате са виновни, но в закона за лошо възпитание текстове не са предвидени. Нищо не пречи обаче, да видим кои са на тати магазините и да им организираме един бойкот - примерно българите от там нищо няма да купуваме, а и на чужденците ще разкажем, да ни подкрепят. Може фланелки с щампи да пуснем "Аз не купувам от побойници" или нещо такова. То и без това в стария град на Несебър цените са на принципа "Ден година храни", като им спаднат на мама и тате приходите тая година ще се запитат "Къде сбъркахме?"
Така де, иначе един ден ние като общество ще се запитаме "Къде сбъркахме?"

23 юни 2017

Петък следобед

12:00 - Дадох си обещание да не ям след 6 вечерта каквото и да се случи!
21:00 - Случи се!
*********************
- Ама вие наистина сте един такъв слабичък ... Какво ядете?
- Същото като вас, но с две порции по-малко.
*********************
В днешно време Пепеляшка губи не пантофката, а бельото си ... и едва след това намира своя принц.
*********************
Колкото е по-къса полата, толкова е по-силен интересът към вътрешната ти красота!



22 юни 2017

Солнце мое взгляни на меня

На днешната дата през 1941 г. Хитлер напада Сталин.
Битката между двамата хитреци се превръща в най-кървавата вакханалия в човешката история. До тогава Втората световна се свежда основно до "Странната война" и битката за Британия, жертвите обаче са несъизмеримо по-малки, докато за руснаците войната от 22 Юни 1941 до 9 Май 1945 се превръща наистина във Велика отечествена, във война за оцеляване. 
Някои на днешния ден може да се сети за обръщението на Молотов, прочетено чак в 12 ч московско време, други ще почнат да ровят къде се е скрил Сталин в първите часове на войната и скрил ли се е въобще, трети ще си мечтаят какво ли би било, ако Хитлер бе превзел Москва и Ленинград? 
Аз пък си пускам Гагарина. 
Ей така, за да се види, че може да е било комунизъм, страх и беднотия, но е имало и младо хора тогава, на които им се е живеело.

21 юни 2017

Перестройката

Михаил Горбачов май остана единствената противоречива политическа фигура в днешно време. Отношението към него е двояко не само в родната му Русия, но и в Източна Европа. За едни е героят, който разруши системата и даде на хората свобода, за други е "засранец", който пропиля една велика страна.
Тук съм превел само две мнения, които намерих "Аргументи и факти" (емблематичен за годините на перестройката вестник; има хора, които още си пазят броевете му по мазетата и таваните). Вероятно в действителност са милиони.
 

Когато започна перестройката, аз бях на 15. През 1987-а постъпих в инженерно-икономически институт. Когато го завърших, в страната нямаше нито икономика, нито химическа промишленост, за която ме обучаваха. Много такива като мен бяха принудени да охраняват будки или да продават вестници из електричките. И това ми е трудно да го простя на Горбачов.
Аз не мога да му простя това, че от моя и от съседния клас няколко човека умряха от наркотиците; че някои от моите познати загинаха в междунационалните конфликти, които започнаха повсеместно в страната; че някои емигрираха, защото в резултат от реформите нямаха работа. Аз не мога да простя на Горбачов нито нашите офицери, които бяха изтеглени от Германия, нето предателството към съюзниците ни, като започнем от Афганистан и свършим до Куба.
Горбачов в един момент унищожи икономическия блок на нашите съюзници - СИВ, преминавайки на доларово разплащане. Без никаква необходимост разпусна и военно-политическия блок на Варшавския договор. Той наистина ли е толкова наивен да вярва, че след това НАТО ще се саморазпусне?
Нима СССР имаше толкова големи проблеми пред себе си, каквито имаше през 1941-а година? Защо тогава оцеляхме, а сега се разпаднахме? И защо Китай, развиващ се по нашия модел, но доста изоставащ от нас успя да достигне до фантастични резултати, а СССР рухна? Да се говори, че СССР е нямал перспективи пред себе си е равнозначно на отричане на реалността. 
Мисля, че Горбачов се бореше не за съхранението на СССР, а за съхранението на собственото си влияние. Иначе през декември 1991 г, той, като легитимен президент на Съветския съюз, на когото са подчинение могъщите спецслужби и армията би отдал заповед за арестуването на тримата заговорници в Беловежката гора. Но вместо това той декларира, че се отказва от пълномощията си.
Така че не виждам нищо положително в него. И хората напълно се разочароваха от него през 1991-а.


Със задна дата всички сме умни, съдим за миналото на основата на опита, който тогава нямахме. Всички забравихме в какво време започна перестройката Горбачов и кой беше той. А той беше най-обикновен съветски човек, преминал през всички стъпала на кариерата: от комбайнер до генерален секретар. И че всичките му планове и идеи са поникнали на базата на марксистко-ленинските мирогледи. Той вярваше, че може да се съедини несъединимото, да се реформира създадената от Сталин съветска система, основана на цензурата, на всесилната партия, на "желязната завеса", на потискането на свободомислието, на доносите и т.н. В съдбата на Горбачов е драмата на руската история - ние отначало реализираме в живота едни утопични идеи за да ги разрушим след това с помощта на други утопични идеи.
Уви, ние не ценим дадените от Горбачов свободи - в това число и свободата на словото, свободата да пътуваш зад граница. Ние забравихме че след десетилетия на преследване на църквата при Горбачов започнаха да и връщат светините, да се възстановяват манастирите и храмовете. Най-голямата несправедливост е да го порицават за това, че той въплъти в живота нашите собствени идеи и мечти. Та нали ние мечтаехме за "истински социализъм" - без всесилния партиен апарат, със свободни избори. И Горбачов организира именно такива избори. Всички мечтаехме сами да избираме директорите на заводите ни. Горбачов ни разреши и това. Много, особено интелигенцията, мечтаеха за завръщането на историческата памет, на националната култура, която беше пренебрегвана от съветската власт. При Горбачов бяха отпечатани произведенията на най-големите руски философи - Бердяев, Булгаков и др. Както казва Солженицин, ние престанахме да живеем в лъжа. Руският народ искаше пълната истина за историята на СССР, за сталинските репресии и я получи. А сега порицаваме Горбачов за това, че ни откри истината и очерни историята ни!
Мисля, че цялата работа е в това, че не намерихме в себе си мъжество да приемем тази истина. Изплашихме се от разказите за това, на каква жестока цена, какви кървави усилия са стрували успехите на съветската власт. Уплашихме се да признаем пред себе си, че нашите предишни идеали са били неосъществими, а пътят ни - без изход.
Но аз съм благодарен на Михаил Сергеевич за това, че той ни даде тази свобода. А това, че ние не я използвахме за съзидание, а за разрушение - това вече е наша, а не негова вина.