14 май 2018

Пак първи

Вчера Симеончо пак го направи!
След боя, дето го яде на републиканското сега се постегна малко и резултата е налице. Вярно, Флорината си е вътрешен турнир, но пък си е турнир, а и тези, с които играе после се среща по състезания. 5,5 от 6 (+5-0=1), наби Добринка (аре стига му се е мотала между краката), добре беше. Пък в крайна сметка, влиза в групата на големите тази година, там го чакат разни акули, малко така победи за самочувствие му трябват.
Днес сутринта поиска пари от Малкото Кате да купи бонбони и да черпи. И отиде с медала на училище, нека се фука, сега му е паднало.
Пък ако има късмет и е рекъл Господ, може и с медал от по-сериозен турнир да се похвали някой ден, кой знае?

11 май 2018

Файтон

За някои отбори евротурнирите това лято ще са до края на юли
Едно време в махалата като не стигахме някаква бройка за нормален мач играехме на "файтон"- един застава на вратата и останалите му бият дузпи. Ако този пред тебе е вкарал, ти си длъжен също да вкараш, иначе изгаряш. И така един по един, докато не остане един победител, който пък определя кой да е вратар и в какъв ред да се бият дузпите.
Онзи ден Славия не игра футбол, а игра на "файтон".
Цял мач лежане, бавене, паркираха автобуса пред вратата, чистене напред, само и само да я докарат до дузпи, пък там дано стане нещо. Сега някой ще каже "Това е футболът" - айде не на мене тия, не може да излезеш на финал и за 120 минути да имаш два шута във вратата и след мача да си с претенции, че нещо си играл, че нещо си се борил и че си надиграл и победил, смешно е.
Че в Левски са си виновни, че не си вкараха положенията, виновни са си, това е едно на ръка. Ама като си спечелил без да искаш и да го раздаваш после все едно си водил с 3:0 още на почивката, аре нема нужда.
Макар че съм виждал отбори като Аржентина и Манчестер Юнайтед да печелят по този начин, на световни първенства и на финали за КЕШ, та тука нашата Славия ли няма да го направи?
На Гошо Петков номерата не ги гледам за първи път, нито за последен, вероятно, но никога няма да забравя едно - как ни провали срещу Залцбург в ЛЕ през 2009 г. Ей го тука, можете да го видите големия вратар (от 25 секунда нататък) как направи и невъзможното да загубим с 0:1. И после се сърди, че Батков го изгони от Левски! То как не му счупиха краката някъде тогава?
Ще ви върна назад до 1974-та, след финала на Световното - на пресконференцията след мача Ринус Микелс казва: "В този мач победи по-слабият отбор", на което Хелмут Шьон отговаря "Знам само, че резултатът е 2:1 за нас". Едва ли обаче германците са се ограничили само с два шута във вратата на Йонгблод.
Същото беше и онази вечер - победи по-слабият отбор.
И то на файтон.

09 май 2018

Правото да празнуваш, правото да отбелязваш

Наталия Фьодорвна Меклин. 

Майор, командир на 46-и нощен бомбардировъчен авиополк. 

Към декември 1944 г. е извършила 840 бойни полета за бомбардиране на важни обекти в тила на врага, места на съсредоточаване на негова жива сила и техника, нанасяйки значителни щети на хитлеристите.
Родена е на 8 Септември 1922 г, в гр. Лубни, Полтавска област, Украйна. В Червената армия е от Октомври 1941 г. През 1942 завършва Енгелската авиационна школа за пилоти. На фронта е от края на май 1942 г.
С указ №4855 на Президиума на Върховния съвет на СССР от 23 февруари 1945 г. на гвардейски лейтенат Наталия Меклин е присвоено звание Герой на Съветския съюз с връчване на орден "Ленин" медал "Златна звезда".
Награждавана е с орден "Ленин", 3 ордена Червено знаме, ордени "Отечествена война" 1-ва и 2-ра степени, орден "Червена звезда", различни медали. На нейно име са наречени училища в Севернодвинск, Смоленск, Полтава, Ставропол. Почетен граждани на Гданск, Полша.


Жени като тази на снимката са извоювали правото днес Русия да отбелязва Денят на победата. Дали е във Великата отечествена, дали е във Втората световна или е нещо друго мисля, че си е право на самите руснаци да си го определят. И не само тяхно, право е на украинците, белорусите, казахите и всички останали народи на бившия СССР, които пострадаха от онази касапница между 1941 и 1945 година.

24 април 2018

Едно първо място и тази година

Ей това вдясно от Симеончо е Добринка.
Тази година Симеончо влезе в горната възрастова група на шаха, от 10 до 14 годишните и му идва доста трудно на турнирите, щото е най-малък в групата. Играе с разни дечица, които да поне на 11, ако не и повече години. При по-сериозните турнири при жребия за първия кръг вече него го теглят по-силните играчи, а после му идват играчи от неговата черга, но малко по-опитни и обиграни. 
В началото на месеца Симеончо беше на републиканско индивидуално първенство, не се представи много добре (+3=1-5, 3,5 т от 9 възможни), можеше и малко по-добре. Хайде, първите три кръга беше нормално да има 2 загуби, игра с много силни играчи, но след това можеше с чиста съвест да си вземе поне още 2 точки. Но както и да е, има и такива турнири, а и е за първа година в тази възрастова категория. Когато мина в нея и аз, и треньорите му му казахме едно и също: "Тази година много бой ще ядеш, не го приемай толкова навътре."
След като си дойде от първенството обаче го хванах, ела тука, сине майчин, сядаш и всеки ден играеш шах с някого в интернет. И играе, момченцето, не е като да не играе, добре се представя, помпа самочувствие и тренира, че идва "Купата на лъвчетата" след месец.
Преди нея обаче са вътрешните турнири на ЦСКА, за купа "Флорина", те са малко така за тренировка.
В неделя Симеончо беше на такъв турнир, обикновено тази година е извън тройката на тях, особено ако дойдат по-големите от школата - Кирчо, големия Калоян, Мартин, или пък близнаците Занови, те горе-долу са на едно ниво със Симеончо (и на една възраст) и редовно си мешат капите по турнири.
В събота обаче Симеончо беше на тренировка, прибира се и свети: "Бих Кирчо!". Вярно, на тренировка, ама пак, победа е. А-а-а-а-а, виждаш ли като тренираш редовно как има файда?
Имаме победител! Божидар е трети, Мартин е втори, а Симеончо - първи!
На турнира в неделя от големите беше единствено Мартин, обаче се получи много интересна въртележка накрая. Симеон загуби само от Мартин, но Мартин имаше загуба от Божидар Митов, на Симеончо съученика. Божидар пък имаше загуба от Добринка, едно реми преди това с някакво момченце, дето не съм го забелязвал досега и накрая в последния кръг загуби и от Симеон. А Добринка пък от една страна победи всички момчета, срещу които игра (в последния кръг спечели срещу Мартин по цайтнот, но няма значение, победата си е победа), но пък загуби от двете момичета, с които игра: Бояна и Гергана, които пък не се опъват на Симеончо.
Въобще голяма касапница и въртележка стана и в крайна сметка Симеончо мина метър и успя да вземе първото място.
Малко така за самочувствие.

23 април 2018

Моите съмнения

Няколко неща не ми изглеждат логични в случая с Десислава Иванчева.

  1. По думите на Петър Георгиев, председател на КОНПИ, "... Иванчева много се пазеше". От една страна имаме Иванчева, която много се пази и внимава, от друга имаме Иванчева, която отива да си вземе подкупа посред бял ден в центъра на София, в кафене и го разнася в кашон в багажника на колата си. Нещо не е наред в картинката тука.
  2. Понеже прокуратурата (дори и специализираната) има ограничени финансови ресурси (сиромашка ни е държавата) и няма възможността да извади 70 000 евро за подкупа, парите са осигурени от изнудвания бизнесмен.  Странно ми е защо прокуратурата бърза да му върне парите, те все пак са основно доказателство. Поне известно време този човек не би трябвало да разчита на тях, особено след като се е навил да участва по този начин в ареста на Иванчева. И не на последно място - върнати ли са или не са? На хората колите с години им висят по РПУ-тата като доказателства за различни престъпления, тук няма два дни да почакат.
  3. Не ми се връзва поведението на самата Иванчева - година и половина кмет, ако вземаше щеше да се чуе в началото още. Нелогично ми звучи година и половина да се пазиш и изведнъж да бръкнеш в кацата с меда с двете ръце. Ако Иванчева беше вземала подкупи и от други "инвеститори" сега би трябвало да има лавина от потърпевши от нея, които да обясняват колко и кога са и дали. Единственото, което има е, разни оплаквания за забавени преписки.
  4. Какъв е тоя Петко Дюлгеров, откъде се взе, защо точно той? Защо Иванчева ще е в комбина с бивш кмет на Младост, отстранен от ГЕРБ точно за корупция? 
И още нещо: типично по български, като се обърна каруцата и изведнъж се появиха разни компетентни играчи: Кадиев и Вапцаров, които имали информация, ма си траели; главният архитект на София Здравко Здравков и той се оказа много осведомен. Странно, как тия хора имат информация за нещо нередно, но си траят. Преди да "хванат" Иванчева ни дума от тия, сега всички вкупом се втурнаха да обясняват колко много знаели и как отдавна били наясно що за стока е кметицата на Младост.
И на не последно място, съвместната пресконференция на шефовете на специализираната прокуратура и КОНПИ, на която пред медиите се обясняваха как имали железни доказателства, мечта за всеки прокурор. И това пред медиите, не пред съдията. Практиката у нас показва, че колкото по-боса е прокуратурата, толкова по-активна е пред медиите. А после в съда доказателствата или липсват, или падат. 
А накрая, нещо което ми изглежда логично.
Цялата тая история много ми прилича на активно мероприятие, целящо да отстрани Десислава Иванчева. Не знам до колко е намаляло строителството в Младост откакто тя е кмет, но след арестуването и и евентуалното и отстраняване се опасявам, че ще се юрнат като башибозуци да строят. И сега всичко ще е на чисто, Здравков ще сложи една благоприлична маска, ще застане мирно и ще каже "Ама инвеститорите ...".
А "инвеститорите", това от свои канали го знам, много често са спонсори точно на ГЕРБ. 
И ме притеснява друго, че тая история: ако цялата история с подкупа е постановка, в което се съмнявам, това е много сериозен знак към всички опоненти на ГЕРБ: не ни се пречкайте, за да не пострадате.

22 април 2018

Едноокият

Министърът на вътрешните работи Валентин Радев се появи в Народното събрание с пиратска превръзка на окото. Според думите му, да видят депутатите какво и е на пострадалата Гергана Зашева.
До тук добре.
Само че не депутатите са метнали бомбичката, а някакъв лумпен от агитката на Левски. 
По-логичното е г-н министърът да се яви с превръзка пред тях. Или те да носят превръзки примерно следващия мач, на който отидат, да им ги дават на входа на стадиона.
В резултат на този му пърформънс ше се проминя закона за борба с футболното хулиганство. Повече камери щяло да има, а билет вече ще се купува с Акт за раждане и кръщелно свидетелство.
Преди седмица бях с приятели на Левски-Лудогорец. Докато чакахме да дойдат двама от тях от разни лумпенчета, които се наливат с бира в градинката около стадиона гръмнаха поне 4-5 бомбички. И още толкова на стадиона по време на мача. 
И пак на метри от полицаите.
Как мислите, полицията намеси ли се? 
Същата тая полиция, която би трябвало да проверява влизащите на стадиона.
Същата тая полиция, която, хайде да не се лъжем, много добре знае как се внасят бомбички. И от кого. И кога. И къде се крият на стадиона. 
Не казвам, че Гергана Зашева сама си е виновна за случилото и се, нито пък обвинявам полицията за пропуска. Просто министърът се направи на едноок не където и когато трябва. 

21 април 2018

Енциклопедия Британика, next edition


В следващото издание на енциклопедия Британика ще има статия, обясняваща българския израз " Хили се като *утка в нови гащи".
Като снимка към статията ще сложат ухилената муцина на Росен Плевнелиев.
Оня Росен, който 5 години ни беше президент.
Оня Росен, който 5 години си мълча като *утка докато събираше смелост да изока и он.
Оня Росен, който 5 години беше върховен главнокомандуващ на армията и по чието време бяха закупени 0 самолета, 0 танка, 0 бойни кораба, а армията ни вадеше на Гергьовденските паради съветски танкове Т-72 и съветски МиГ-29. Съветски!
Оня Росен, който 5 години не забеляза как България слиза все по-назад в класациите за свобода на словото, бизнес-среда, доходи. 
Оня Росен, който "... и магаре да бяхме сложили, и него щяхте да изберете"...
Оня Росен, който беше много строг и последователен когато Пеевски стана шеф на ДАНС, но никакъв го нямаше когато Филип Златанов имаше амнезия, когато Бойко Борисов поемаше ангажименти, когато, когато ...
Оня Росен, който в момента е редови гражданин. Като мен, като всеки един, който чете това, като всеки един от нас.
Оня Росен, който 5 години не беше толкова смел.
Оня Росен, който за 5 години направи президентската институция за посмешище, също както менторът му в момента прави премиерската.
Гледай си там Деси Бановата, хили се като *утка в нови гащи и се смотай някъде.



18 април 2018

Костюмът на Брежнев

На Брежнев му подарили английско сукно, много шикозно. Отишъл той при кремълския шивач да си ушие костюм, онзи го премерил и отсякъл:
- Имате много нестандартна фигура, Леонид Илич, не стига за костюм, ще стане само сако от толкова плат.
-Е, като не става - не става - въздъхнал Брежнев.
След половин година, при посещение в Киев Брежнев извадил сукното и отишъл в шивашкото ателие на киевския обком на партията, ако може да му ушият костюм. Там също го измерили и му казали:
- Много нестандартна фигура имате, Леонид Илич, но на сако и панталон ще стигне.
Брежнев се учудил:
- В Москва едва за сако стигаше, тук и за панталони даже! - и решил да провери как е и в другите градове на страната. Отишъл първо в Тбилиси, влязъл в първата му попаднала пред очите шивашка работилница и веднага към шивача - ушийте ми костюм, моля!
Грузинецът го измерил отгоре до долу и казал:
- Готово, утре ела да си го вземеш!
Брежнев отива на другия ден:
- Ето ти сакото, панталона ...
- А на мен в Москва ми казаха, че фигурата ми ...
- Жилетката ще мериш ли? - прекъснал го грузинецът.
- Как, и жилетка ли има? А в Киев ми казаха, че фигурата ми ...
- Слушай, драги, ти си фигура там, тук си обикновено лайно. Шапката ще мериш ли?

17 април 2018

Много си далече от Фреди

Фреди има с какво да го помним ...
Навремето Фреди Меркюри обяви, че е болен от СПИН 2 дни преди да почине. И след като умря доста народ (поне на Изток) беше в шок. То ние тогава за СПИН много-много не бяхме чували, а това за комбинацията хомосексуализъм + СПИН пък забрави.
Обаче Фреди ме светна и за двете. 
... вюрста едва ли.
Вчера обаче научих, че онуй нящо в Австрия Кончита Вурст било ХИВ-позитивно. И се сетих за онази приказка, че историята се повтаряла първо като трагедия, а после като фарс. Само че в случая директно мина на последната фаза.
Не че ме вълнува особено, но първо, медицината доста напредна в областта на СПИН-а в последните десетилетия и ако все още няма лекарство против СПИН то поне има начини да се забави развитието на болестта. Второ, аз на брадатата дама от Австрия не знам нито една песен, нито една. Включително и онази, с която спечели Евровизията, дори не съм я търсил в youtube. Трето - мисля си, че с победата си на Евровизия Вюрста имаше своите 15 минути слава, не е необходимо отново да ни занимава със себе си. 
Фреди остави толкова много музика след себе си, толкова много музика. Вюрста е по-известен с навика си да носи женски дрехи и дамско бельо отколкото с някакви певчески умения. На Фреди му изваяха паметник в Монтрьо, Вюрста има късмет, че фамилията му съвпада с немската дума за наденица.
Много си далече от Фреди, приятел, много ...



09 април 2018

Сняг

Има една поговорка за ягодите и размера на кошницата, та и със "Сняг" така. Голяма греда се оказа тази книга. 
Турчин-емигрант в Германия отива в Карс, където зачестяват самоубийствата сред младите жени. И се започва: самоубийците са млади мюсюлманки, които не искат да свалят кърпите от главите си, едно противопоставяне на ислямистите и секуларистите, на анадолските турци срещу емигрантите, на либералите срещу консерваторите, на Изтока срещу Запада, всеки срещу всеки.
И това всичко пречупено през терзанията на поета Ка, който се разхожда из заснежения Карс, па като му скимне, и вземе та напише некое стихотворение. За капак на всичко Ка се среща с Ипек, негова колежка от университета навремето, в която е влюбен и която убеждава да замине с него за Франкфурт. Тя па се съгласи и аха да заминат, обаче се разбра, че Ипек навремето е имала връзка с Тъмносиния (най-опасният политически ислямист в книгата), с когото сега връзка има сестра и Кадифе. Ипек пък е разведена, била е женена за Мухтар, техен общ колега от университета, който е преоткрил исляма и чистотата на религията, готви се да стане кмет на Карс (има насрочени избори, които военният преврат осуетява). Ах, да, имаше и военен преврат, осъществен от някакъв второразреден театрален актьор. Въобще, някаква тотална турска сапунка, с чайните, със силата на семейството, с какво ли още не, абсолютна боза. Уж ХХІ век, преврати, военни, ма не бил общодържавен преврат, ми някакъв местен, само с участието на 2-3 танка от местните военни, докато трае снеговалежа, па един мобилен телефон не се появи в книгата, за цяр даже.
И до края не разбрах какво точно иска да каже лирическия герой. То, като тегля чертата, Ка се върна от Германия в Карс, помота се 2-3 дни, писа некви стихотворения, аха да му излезе късмета с Ипек ханъм, накрая го качиха на един влак за Езрурум без Ипек и това беше.
И постоянните въпроси: "Има ли Аллах?", "Къде е Аллах?", байгън да му стане на човек.
Нещо не се разбрахме с Орхан бей, а най-лошото е, че съм заредил доста негови книги, които успях да намеря из нета. И негови, и на Елиф Шафак, обаче нещо не ми е ясна съвременната турска литература, нещо не се харесваме. 
А на Орхан Памук и Нобел за литература са му дали даже ...