13 април 2019

Инвестиции от различен калибър

Това вдясно е Киро Гела, доволно ухилен на фона на новата си инвестиция в Пещера, която, както разбираме от новината, е на стойност 320 млн. лв.
Под него съм пуснал новината, изтекла няколко дни по-късно, че некви изпаднали германци ще инвестират скромните 22 млн. лв в завод край Враца.
Въпросът с повишена трудност е чия цена е реалната? 
От една страна имаме Киро Гела, доволен и ухилен, на когото лично Влади Горанов му броеше продадените билети на трибуната Моци (която пък му построи държавата с любезното съдействие на неговия добър приятел Бойко Борисов) и който още не е платил едни 55 млн лв на същата тая държава (ма тя май не си ги и търси).
От друга страна имаме едни германци, известни по света като едни от най-големите педанти. Аз съм работил с немци, за тях двойката е двойка, нулата е нула и което трябва да се направи се прави и то както трябва се прави. Германците, забелязал съм, нямат навика да се изхвърлят с цифри - ако инвестицията им е за 1 млн, обявяват 1 млн, ако е за 10, казват, че е за 10.
От една страна имаме обикновен роден грандоман и гешефтар, от друга страна имаме онова, което наистина се нарича "инвеститор". Ако някой смята, че Киро Гела с неговите "проекти" е инвеститор да провери  първо колко е продукцията на Балканкар Средец или пък на завод Балкан (Ловеч) и тогава пак ще си говорим.  А най-добре е да попита работниците от варненската корабостроителница, те ще му кажат най-добре.
Но пък от друга страна, пристигат некви изпаднали германчета с жалките си 22 млн, а ние си имаме Киро Гела с решителните 320 млн! Ма нема да се влачи по банки, ма нема да търси съфинансиране, ма нема да доказва произход на средства и да представя банкови гаранции, човекът си бърка у касата и на ви, 320 млн лв, ще строим завод. Къде е Киро, къде са швабите? Къде са 22 млн, къде са 320 млн, а? Калибрите съответстват ли?

28 март 2019

Евродепутатът

За 30 години преход през политиката минаха какви ли не карикатури. Ама истински карикатури! Само си спомнете какви чорлави и брадати типове бяха първите ни демократи, спомнете си за дънковите якенца, домашните пуловери и ризките с къс ръкав във Великото Народно събрание, спомнете си как тежко го раздаваха разни политици от домашен калибър само защото по стечение на обстоятелствата са избрани за депутати, министри или зам.-министри, председатели на комисии, комитети, агенции или просто защото ги показват по телевизията ( то май още от тогава тръгна грешното схващане, че с избирането на висок пост автоматично ти идва и акъла и много от днешните ни политици още робуват на него).
Е, някои от онуйвремешните политици имаха повече късмет, успяха да изтеглят печелившия билет и се задържаха малко повече в политиката и обществения фокус. Други биваха забравени за известно време за да се появят изненадващо след години (Гошо Тъпото, Стоян Ганев).
Един такъв образ е и Дебел Сашко.
Дебел Сашко, който остана в историята не с друго, а с крилатата фраза "Времето минава, мачът наближава" произнесена от председателското място в Народното събрание като подканяне към говорещия народен представител да е по-експедитивен, че народните избраници ще ходят на мач на националния отбор. И това в ония гладни години на прехода, когато все още вярвахме, че народните представители са в Народното събрание наистина за благото на народа.
Дебел Сашко го помня от едно негово изказване от трибуната на парламента, беше по времето на Жан Виденов, значи да е било 1995-96 г.; дотъркаля се нашия до микрофоните, извади някакво листче и почна да чете на руски, като след всяко изречение превеждаше на български казаното. Видите ли, Жан Виденов само руски разбирал, та Сашко се обръщал към него. Цялата десница му ръкопляскаше, цялата левица му смееше. Накрая, като свърши, Филип Боков (има чувство за хумор човекът) използва правото си на реплика и му каза "Голой водой си, Сашо!".
А с Дебел Сашко имам и лична среща, очи в очи. Е, не съвсем очи в очи де, но сме се виждали на живо, май съм го споменавал в блога си. Той Сашко едва ли си спомня, че беше зает тогава с друго, ама аз го помня. Става въпрос за есента на същата тази 1996 г., когато ме взеха новобранец в Школата за запасни офицери в Плевен. Минавам на преглед през стационара и кого мислите, виждам? Правилно, Дебел Сашко под ръка с Урко*. След дни се разнесе слуха, че на Дебел Сашко синчето и то е в Школата, а след клетвата се понесе друг слух, че на Дебел Сашко синчето вече не е в школата, не е и в армията изобщо. И двата слуха се оказаха чиста истина.
Самият Дебел Сашко стана смешен с посланичеството си в Македония и Полша - по една проста причина, до колкото знам освен руски той май други чужди езици не вдява. Та Македония, че по-близичко, пък и английски и компютър не се искат. А е смешен, щото стане ли нещо по Македония и на Сашко му се отваря парашута да го викат за коментар по телевизиите, зер, посланик е бил там, разбира ги македонските работи (по същата логика жененият за унгарка Георги Марков е голям специалист по Орбан и Унгария). За полски въпроси не го викат обаче.
Накратко, тази карикатура вместо да обикаля по варненските Лидъл и Кауфланд да търси по-евтини краставици днес е получил "избираемо" място в листата на ГЕРБ за Европарламента.
Все си мисля, че гербаджиите яко ще гласуват с преференции.

_____________
* Урко - тогавашния командир на Школата, полковник Христо Иванов.

05 февруари 2019

Небрежност и случайност

От една страна имаме детето на Ивайло Московски, което почина преди около година след като моторната шейна, карана от татко му се блъсна в дърво.
От друга имаме смъртта на малкото момченце, паднало по стълбите във варненската болница "Св. Ана".
За мен са два идентични случая, дали е дърво или е стълбище все тая, резултатът е един и същ.
В първия случай обаче прокуратурата над 10 месеца се мота, разследва, мисли, връща, прави експертизи, не знам още какво си и накрая Московски се оказа невинен, а смъртта на детето му - случайност. Във втория случай обаче прокуратурата реагира на момента и няма 3 дни след инцидента родителите на починалото детенце се разследват за родителска небрежност.
Е да, ако питаме някой прокурор сигурно ще ни обясни тънката разлика между случаите и защо в единия случай се мотаме 10-11 месеца докато установим, че Московски е невинен и смъртта на детето му е нелепа случайност, пък в другия сме ултраекспедитивни и веднага разследваме родителите за небрежност.
Смешна и жалка история! Смешно и жалко правосъдие!

04 февруари 2019

Новата банкнота

Вземаме банкнотата, изпъваме дланта, поставяме банкнотата
отгоре и чакаме.
Пазаруваме в Celio тия дни и ми връщат ресто 5 лв на цяло. Зад касата са управителят на магазина и касиерката. 
Виждам, че банкнотата е нова и им казвам:
- Абе вие знаете ли го тоя номер с новата банкнота?
Двамата се споглеждат: 
- Ми не!
След около десетина секунди краищата на банкнотата почват
да се подвиват.
- Аз го знам от края на 80-те, тогава покрай Голямата екскурзия БНБ пусна голямо количество нови банкноти, после и в началото на 90-те като почнаха да печатат новите пари и те банкнотите нямаха кой знае какво време да остареят, та значи вземате една нова банкнота, да не е прегъвана, изпъвате си дланта, поставяте банкнотата отгоре и за около минута и тя почва да се огъва. Не знам защо става така, но винаги работи - и им го демонстрирам нагледно с банкнотата от рестото.
На 30-та секунда банкнотата е вече доста огъната. Това го знам
още от 1988-89-та, тогава имаше много нови банкноти от левче
и два лева (кой да ти даде по-големи?), а после и когато почнаха
да излизат и новите банкноти от 20 и 50 лв ("десиславките" и
"дановките"), а след тях и от 100, 200, 500 и т.н., те банкнотите
нямаха време да остареят в ония години; та и тогава това "огъване"
беше доста разпространено, моите приятели го знаеха.
Момчето казва:
- Е не го знаех това, аз съм 91-ви набор.
- Нищо бе, сега вече го знаеш.
Вземам си покупките и тръгваме с жена ми да излизаме и в момента, в който излизам, се сещам, че в този магазин трябва да ми доставят едни дънки след корекция (купих ги в друг магазин на Celio). Връщам се да се разбера кога ще си ги получа и какво да видя: двамата извадили по една нова банкнота от касата, изпъна ли си дланите и пробват да я огънат.

03 февруари 2019

Според тоягата

Много хубава поговорка имаме за кучето и тоягата.
Когато руснаците в Крим проведоха референдум за отделяне от Украйна и присъединяване към Русия "демократичният" свят, към който се числим без да искаме и ние, ревна в един глас: "Незаконно е". Та последваха санкции, Русия е агресор, виновен е Путин, "зелени човечета" се появиха, ЕС не признава Крим за руска територия, американски бойни кораби патрулират в Черно море и въобще, като цяло, незаконно беше.
Когато Косово обаче обяви независимост от Сърбия проблем нямаше. За Косово може, за Каталония и Крим не може.
Същото е и с Венецуела.
Имат си законно избран президент, Мадуро, избран на свободни избори, честно и според законите на страната. В един момент някой там решава да се обяви за президент, и хоп - веднага е признат за президент от същия този "демократичен свят", за когото върховенството на закона е на първо място. Или би трябвало. А водещите държави от ЕС не само че признаха Гуайдо за законен президент (интересно, на какво основание), но и поставиха ултиматум на Мадуро за провеждането на предсрочни президентски избори.
Много ми е любопитно, ако Марин Льопен се обяви за временен президент на Франция след евроизборите дали Меркел, Курц и останалите ще пратят депеша на Макрон да се обира от Елисейския дворец? За Тръмп дори няма да се обаждам, при него откакто се е заклел му виси импийчмънта на главата. Интересно, ако някой се обяви за временен президент на САЩ щото нещо не му харесва бай Тръмп дали лидерите на ЕС ще реагират по същия начин? Дали бай Тръмп пък ще подаде оставка в такъв случай?
Въобще, когато ни изнася - може, когато не ни изнася - не може. Покрай Мадуро и Гуайдо от Запада дойде едно много ясно послание: вие, аборигените от Изтога имате много `ляб да ядете, докато достигнете до върховенството на закона, а на нас когато ни изнася, ще си затваряме очите. За нас може, за вас и за Путин - не!
Оказа се, че и не само у нас кучето скача според тоягата.

26 януари 2019

Чети по-внимателно

Отива Молотов при Сталин и му казва:
- Другарю Сталин, ето например, в "Правда" пише, че на еди-кой си площад е построен шестетажен дом; а аз минах по този площад и никакъв дом не видях!
Сталин, смучейки от лулата си, отговаря:
- Слушай, ти вместо да се мотаеш по улиците по-добре да четеш по-внимателно вестниците!

17 януари 2019

Добрите писма

Понякога човек има нужда нещо дребно и позитивно.
Толкова радост извика писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, 
листчето, с радост богато, е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва понякога черен светът.  
Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!

04 декември 2018

Фреди и Бохемската рапсодия

Онзи ден с Малкото Кате отидохме на "Бохемската рапсодия".
Първо, филмът си струва да се гледа, най-малкото заради музиката на Куин и историята около най-интересните парчета на групата: Another one bites the dust, We will rock you, Love of my life и, разбира се, Бохемската рапсодия. 
Второ, Рами Малек прави много хубава роля, макар че, честно казано, за пръв път го чувам и за пръв път го гледам. Но пък се старае момчето. Като цяло образът на Фреди има доста слаби страни, които според мено се дължат повече на режисьорското виждане. Една от тях е прекаленото му изпедерастяване - примерно сцената, когато се обади на жена си (бившата) да си говорят по телефона и да си светят с нощните лампи нещо не я разбрах. В последствие моментът, в който Фреди отиде да светка нощната лампа, но за негово съжаление жена му не му отговори нещо сигурно трябваше да е тъжен и да покаже как страда нежната душа на твореца, но на мен ми беше излишен. Финалът на филма обаче с представянето на участието на Куин на концерта Live Aid на Уембли е много добре замислен и направен. 
Трето - че Фреди си беше педераст го знаеше целия свят, но самият Фреди нито наблягаше на това, нито парадираше (не е като Елтън Джон и Джон Фърниш примерно), нито пък обясняваше таланта си с тази си черта от характера. Фреди си беше Фреди. 
Не ми хареса, че филмът свърши с концерта на Уембли през 85-а. Можеше да споменат и концерта им в Будапеща от 1986-а, за нас, хората от Източна Европа това беше от огромно значение, тогава групи като Куин не идваха всеки ден (че въобще и не идваха) на Изток. И това ако не е събитие, заслужаващо да се постави във филма, кое?
Хареса ми и подборът или ако това не е точната дума, грима на останалите, които играят Куин. Екранните образи на Роджър, Брайън и Джон страшно много приличаха на оригиналите, не знам друг път такова нещо да ми е правило впечатление, то имах чувството, че самите музиканти играят себе си, особено с Брайън Мей.
Минусите на филма всъщност се свеждат пак до педерстията на Фреди или по-точно до желанието на Брайън Сингър да завърти всичко около нея. Нещо не му се е получило (и слава Богу) - то не върви хем да намекваш за разюзданите оргии на Фреди от една страна, честата му смяна на партньорите и от друга всичко във филма да се сведе до един разхвърлян хол и до извинението на някакъв мустакат педераст, че не бил почистил. Да не споменавам, че любовта между Фреди и Джим Хътън някак много романтична на фона на действителната история. Ей, да не бях захванал малко от Фреди приживе можеше и да повярвам! И, естествено, семейните отношения: строгия баща, дето съветва сина си да работи упорито, добри мисли, добри дела, нищо читаво няма да излезе от тая работа с музиката, па накрая го прие и като музикант, и като педераст. Само дето не плеснаха с ръце да се прегърнат. И цялото семейство, къде ще ходи, седна да гледа Фреди на Уембли, все едно е 1960-та и друго по телевизията не дават, добре, че не беше черно-бяла сцена, съвсем щях да се объркам. 
Другия минус на Сингър е крайния образ на Фреди - вече е ХИВ-позитивен, обаче прави-струва, драпа да участва в концерта на Уембли, един вид "Това да свърша, пък после да става каквото ще!". Фреди умря 6 години след Уембли бе, алоу. 
Но пък като знам, че с едно посещение съм получил и филм, и концерт, къде ще му връзвам кусур?

30 ноември 2018

Петък следобед

Отдавна не съм пускал вицове тук.

Мъжете са проблем за глупавите жени, за умните са решение на проблема.
**********************
- Извинете, госпожице, какво ще правите утре вечер?
- Позвънете ми вдругиден, ще ви разкажа.
**********************
Адвокатът:
- Ваша чест! Отде тази нещастна жена би могла да знае, че мъжът и е така чувствителен към отровите?
**********************
Мъж и жена се разхождат, жената казва:
- Когато се разминем с някоя по-засукана и така я гледаш, че забравяш, че сме женени!
- Напротив, точно тогава се сещам.

25 ноември 2018

Симеончо мачка!

Симеончо пак е първи
Днес беше първата спокойна неделя от доста време насам.
Спокойна, в смисъл, че не ми се налагаше да ходя на работа или да садя лозички или други такива занимания.
Иначе, като последна неделя на месеца имаше шах-турнир и Симеончо трябваше да участва. 
Прави ми впечатление, че на тазгодишните турнири ги няма по-големите състезатели, които досега "мътеха водата", но пък излизат и разни дечица от долните възрастови групи, които също имат претенции за първото място. В този турнир конкретно обичайните заподозрени бяха Симеончо, Добринка, едно хлапе Юлиан Скачков, което чат-пат се появява по турнирите, и, за моя изненада, старият му приятел Божидар. Там при него е друга история, той тренира какво ли не, та футбол, та шах, та май и за борба нещо подочух. 
Слаби играчи обаче няма, преди месец Симеончо започна много добре, хвана някакво темпо и в третия кръг какво обърка, в по-добра позиция, с качество в предимство и загуби. И от там му тръгна накриво турнира, почна да прави глупости ... то човек като не знае какво да прави, прави глупости.
Та това обаче беше преди месец.
Днес Симеончо беше доста концентриран и съсредоточен, направи 4/4 срещу дечица, дето за пръв път ги чувам и виждам, та не си направих труда да ги запомня, но в петия кръг гювеча свърши - падна му се Добринка, която в четвъртия направи едно драматично и сълзливо реми с Божидар (в интерес на истината съдиите леко ощетиха момченцето, признавам го), но това реми дойде добре дошло за Симеончо, позволи му да се откъсне с точка на върха пред останалите. 
- Добре де, що не се напъна да я биеш?
- Ми тя имаше проходна пешка и можеше да я произведе.
- А как бяхте с времето?
- 2 минути за мене и около 40 секунди за нея.
- Е що не тупа топката и да я биеш с цайт?
- Ами ако ме матира за 40 секунди?
Така в последния кръг му се падна Божидар, но на Симеончо му трябваше реми, за да е първи, а на Божидар - за да е втори. Дали са се договорили или Симеончо е играл на сигурно не знам, но си осигури първото място с второ поредно реми.
- Можех да го бия, бях в по-добра позиция!
- Ми що не го би?
- Е, играх на сигурно, нали и така съм първи.
Та така, на тати юначето пак мачка!





Това е закуска за шампиони - пък и тати не е правил палачинки
от много отдавна. Заради тях се наложи да стана в 8 в неделя
сутрин, за да има достатъчно време да ги направя и да закусим
на спокойствие, без да бързаме. Накрая оставихме една за Малкото
чудовще, което после като го питах "Ти какво закуси тази сутрин бе,
тати?", и тя ми отговори "Попарка!". "Ми кой ти я направи?". "Баба!"
Ти да видиш, баба и я направила попарката!