15 декември 2017

Когато си ритал топка, вместо да учиш ...


Е така е, като навремето си ходил да риташ топка, вместо да си учиш уроците и един ден без да искаш вземеш, че станеш министър-председател ... Аз доколкото съм чел, Втората световна започва с нападението на Германия над Полша на 1 септември 1939 г., но не само това - дори и предшестващите я дипломатически игри и локални конфликти са далече от Балканите - и аншлусът с Австрия, и предаването на Судетите, и Гражданската война в Испания, и пактът "Рибентроп - Молотов". 
Ама нашия тъпчо нали съчетава ролята на дипломат от ново поколение и европейски лидер, такива дреболии не могат го спря!

05 декември 2017

Подводниците

Сблъскват се в Жълто море японска и китайска подводници. На японската има американски военен съветник, а на китайската - съветски. Двете подводници изплуват, от японската се отваря люка, изкача някакъв офицер с мегафон и почва да крещи:
- Нашата огнева мощ е три пъти по-висока от вашата, по-добре се предайте, иначе ще ви унищожим за секунди!
Китайците отварят люка, показва се един от техните и той с мегафон в ръка:
- Пасьол на хуй! - обръща се в люка: - Вася, правильно сказал?

29 ноември 2017

David Garrett - Bitter Sweet Symphony

Мно`о добър тоя Дейвид Гарет!
Чак ще ме накара да му ида на концерта февруари!

27 ноември 2017

Няма непобедими играчи

Като всяка последна неделя на месеца, и тази имаше турнир на "Флорина". Само че сградата, където тренират децата обикновено сега е в ремонт и затова турнирът се проведе на друго място и може би поради тази причина някои от редовните участници липсваха. Но пък за сметка на това имаше такива, които обикновено не идват - Даниел Марков, Ралица Аршинкова, Вовата Кононенко. 
Друго нещо, което ми направи впечатление, че в групата 4-8 клас имаше много повече записани деца в сравнение с тази за 3 клас. 
Аз обаче имах работа и след като изтеглиха жребия за първия кръг отидох да си я върша, а оставих Симеончо да се оправя, върнах се чак за третия, за да го видя как печели. След първите три кръга Симеончо водеше с пълен актив, но не беше единствен. В четвъртия му се падна Боряна Аршинкова, с която са си разменяли победи навремето, но последните им срещи не са в негова полза. Една скоба, между другото, не знам защо към нея има  някакво пренебрежително отношение, слаба била, не знам какво си, но на всички турнири, на които съм я гледал винаги се класира на по-предните места, като много често печели и медали. Да кажеш, че е на късмет - може, ама той и късмета е до време. Не е като онова момченце, Кажи баба Тенк Ю, дето и той не знаеше какво прави на подиума, а вече не го и виждам. Та, да затворя скобата, Аршинкова за мен си е сериозен играч; гледах го моя какви ги върши, ама от разстояние и по едно време Аршинкова вдигна ръка, викам си: "Край, тая пак го би!", обаче Симеончо и той става става и се обръща един такъв доволен от себе си и ми вдига палец, 4/4. Браво бе, тати, ето че можеш!
В петия кръг обаче му се пада Мартин Арнаудски, той първо че е по-голям от него, второ е и по-силен. 
- Ти с него как си?
- Абе бие ме, силен е.
- Е като е по-силен от тебе що е с половин точка зад теб, с кого е направил реми?
- С Добринка, тя беше останала само с цар и падна по цайт, а това се брои за реми, не за загуба.
Та Мартин си взе своето и поведе в класирането, Врабчо направи каквото можа, опита се, но не успя.
А аз гледам на съседната маса Вовата Кононенко играе с някакво момиченце, те и двамата с равен брой точки, смятам го той да бие и в последния кръг Арнаудски да го изтегли, а Симеон да има по-лесен съперник и да запази второто място. А моя се върти около мен и ми казва:
- Ех, да ми се падне Кононенко!
Внимавай какво си пожелаваш!
В шестия кръг Арнаудски изтегли Аршинкова и Симеончо се наниза на Кононенко. А онова е някакво мини-вундеркиндче, сигурно у тях му слагат 2-3 пешки да се варят със супата или де да знам с какво го хранят, чувал съм за двама треньори, за психолог( (!!!), за 4-5 часови занимания, пък и съм го гледал по разни турнири, доста напред с материала е за хлапе на неговата възраст. Та Врабчо тръгна с настроение, ще го бие, ама по едно време му изчезна усмивката, не знам какви ги вършеше, в един момент останаха само те двамата да играят, около тях се събраха съдии и играчи, Симеончо бързаше нещо и накрая спряха играта и се съгласиха на реми. 
- Що бе, тати?
- Ми нямах време, оставаха ми 20 секунди, той имаше около 2 минути.
Ама много се напъваше да ти се падне тоя малкия, а?
Ремито обаче му позволи да запази второто място, което за него в тази възрастова група си е сериозен успех. Би Аршинкова и направи реми с Кононенко (а Кононенко пък беше паднал от Аршинкова преди това), видя, че няма непобедими играчи, което беше по-важното в случая.

24 ноември 2017

Петък следобед

Един много силен пациент също взе кръв на доктора, но от носа.
**********
- Най-доброто лекарство според мен е сексът.
- Докторе, моля ви се, вдигнете си панталоните!
**********
Ако детето ви си навежда чашата, докато си налива чай - имате пропуски във възпитанието му.
*********
Реших да отслабна. Затова вместо да си поръчвам пица вкъщи сама отивам до пицарията да си я взема.

22 ноември 2017

Любопитството изяде котката

Значи, всичко започна преди около две седмици с едно съобщение в ЛинкедИн. Там около 30% от връзките ми са разни HR-ки, та от една от тях, работеща за голяма компания в областта на автомобилната електроника получавам писмо с горе-долу следния текст: "Здравейте, Момчил (много мразя да се обръщат непознати към мен така фамилиарно, още не съм станал част от голямото ви корпоративно семейство, че да си говорим на малки имена), така и така, имаме свободна позиция еди-каква си, ей тук може да се запознаете с изискванията (и линк към някакъв сървър, където намирам описание в общи линии на позицията "Директор на водопад"), ако се интересувате, моля за телефон, на който да се свържа с вас."
Кликам на линка, верно голяма компания, американска, обаче не ми става ясно какво точно ще върша. Ама все пак, пусто любопитство, може пък да дават 5 000 лв заплата, викам си, нищо не губя ако отида. И отговарям на въпросната девойка, така и така, благодаря за интереса, може да ме намерите на този номер, и чакам обаждане. 
И след два-три дни девойката ми се обажда, аз да ви дам малко повече информация, и почва да ми описва някаква имагинерна длъжност, едно към едно със снимката горе: "То такъв човек ни трябва, с такова образование, а пък работата ви ще е да следите процесите да се изпълняват съгласно документацията". И пак не ми стана ясно какво точно ще се върши, питам я, бе няма ли някой там, дето по-може да ми обясни какво ще се работи.
- Ми да ви уредя интервю искате ли?
- Давай, да видим.
И след два дни HR-ката от голямата известна фирма ми урежда интервю за вчера следобед.
Интерлюдия.
Тази събота сутринта, проверявайки пощата си, виждам че имам покана за добавяне от Мимоза*. Въпросната Мимоза навремето беше HR-ка на Мелексис, първата фирма в която започнах работа на трудов договор преди 15 години. Там не изкарах дълго, не моë, както казват руснаците, имах си проблеми с Минка* (пряката ми шефка, по онова време ~40 годишна стара мома, много висока, с много дълги крака и до тук с хубавото по неин адрес), но на изпроводяк въпросната Мимоза ми дава нещо като бащински съвет: "Пък ти си помисли дали ставаш за тази работа, млад си още". После с Мелексис малко се посъдихме, имах една калпаво написана от Мимоза заповед за прекратяване на трудов договор; тя си позволи лукса да бълва змии и гущери по мой адрес в присъствието на адвоката ми (смешна история, като видяха, че ще спечеля делото ме поканиха да се върна; отиваме при нотариус, аз изчаквам адвоката си отвън и му казвам "Няма да се върна, тия ще ме държат 5-6 месеца и ще ме уволнят по всички точки на кодекса!". Влизаме в кантората, 20 минути по-късно Мимоза му доказа, че съм прав), но до колкото разбрах, тогавашните шефове на Мелексис не били доволни, че фирмата я размотават по съдилищата (не бях единствен) и на Мимоза скоро след това също и се наложи да си търси друга работа. Та с две думи, с Мимоза не бяхме най-първите приятели преди 15 години, не виждам причина да бъдем и сега. Същото в двоен размер важи и за Минка. 
Край на интерлюдията
Та отивам вчера на интервюто, но пак повтарям, по-скоро ми е любопитно каква точно е позицията, обясненията на HR-ката по телефона бяха от мъгляви по-мъгляви. Посреща ме мениджъра, с когото имам уредена среща, качваме се с асансьора до техния етаж, слизаме и за мен интервюто свърши. Пред мен на етажа чака асансьор Минка. Минка бе! Викам си, аз колкото и да съм любопитен, колкото и да се навивам да гледам положителното, втори път с тая в една фирма няма да работя, достатъчно работих заедно с нея преди 15 години. Влизаме в някаква зала, към нас се присъединява и шефката на HR-отдела, мениджърът от голямата американска компания почва с дежурните въпроси от типа "Лесно ли ни намерихте?" и "Какво знаете за нас?", аз си разказвам CV-то, обаче в акъла ми е Минка, мизериите и отпреди 15 години. Мениджърът започва и той да ми обяснява каква е позицията, какъв човек търсят, но не звучи по-убедително от колежката си HR-ка по телефона отпреди седмица. Пак е директор на водопад, но този път вече с обяснението, че всъщност е директор на каскада от водопади. Или началник на управлението по управляване на всички управления, казано накратко. И това в мултинационална компания с главен офис в Съединените щати и поделения по всички кътчета на света. И Минка, като бонус в софийския офис.
Ми не, мерси. Честно казано, нито ми стана ясно какво се очаква от мен, нито ми стана ясно какво точно ще върша, нито ми се работи отново с Минка на едно място. 
И се направих на скромен, викам - все си представях, че сте голяма компания, но толкова голяма не подозирах, че сте; това надхвърля моите очаквания, страхувам се, да не ви подведа - абе стига да иска човек намира начин. Разделихме се, те май не бяха много щастливи, че им отказвам, аз, честно казано, не съжалявам за пробата, но не мисля, че щяхме да си стиснем ръцете. Да не говоря, че докато ги слушах как ми обясняват разни неща за фирмата и за позицията, в един момент ми светва как някой е видял Мелексис в профила ми, попитали са Минка за мен, Минка се е сетила и ме е светнала на Мимоза, та от там пък и покана за приятелство получавам. И аз сега какво, приемайки, да се подложа отново на мръсните и номерца, ей сега.
Та така, за едната бройка от любопитство да се набутам отново в една компания с Минка! От чиста глупост и любопитство. Прави са англичаните да казват, че любопитството изяде котката, за малко да изяде и мен!

 ____________________________________________
*Имената са сменени и се пазят в редакцията.

19 ноември 2017

Съветските ръководители

Стар виц, леко осъвременен.

Ленин искаше да докаже, че страна може да я управлява целия народ.
Сталин доказа, че страната може да я управлява един човек.
Хрушчов доказа, че страната може да се управлява от глупак.
Брежнев доказа, че страната може въобще да не се управлява.
Черненко доказа, че страната може да се управлява от половин човек: вечно живият Ленин и полуживият Черненко.
Горбачов доказа, че не всеки глупак може да управлява страната.
Елцин доказа, че страната може да се управлява от цялото семейство.
Путин доказа, че чекистите са едно семейство. 

18 ноември 2017

Сет, гейм, мач

Сет, гейм, мач
Честно казано не е само Волгин, и аз не споделям телешкия възторг към Григор Димитров. И не ме вълнува дали е бил или е паднал, на кой етап от турнира е отпаднал, на кое място е в класациите, колко турнира е спечелил и спечелил ли е нещо въобще - ама грам не ме вълнува.
Просто тенисът не е моя спорт. 
Що точките вървят през 15, а не през 1, що последната точка пък е 40, а не 45 - понятие си нямам. Що едни турнири се играят на червени кортове, пък други на трева, каква е разликата между форхенд и бекхенд също не знам и не ме и вълнува. Единственото, което знам за света на тениса е, че Симона Халеп има най-големите цици от тенисистките. И дори ги развали преди време, че много и пречели. Чунким ще ми играе до пенсия; тениса е до време, циците са за цял живот, ама на, пречели били.
Толкова за тениса и за мен. 
Утре Гришо може и да спечели я Аустралиън Оупън, я Ролан Гарос, я не знам още кое си, ама мен не ме вълнува. Или по-точно, вълнува ме толкова, колкото и ако у нас се появи световен шампион по дартс, кърлинг, синхронно плуване, бейсбол или крикет. 
Ей за това говоря.
Преди 10 години манията не беше Гришо, а Албена Денкова и Максим Стависки. И тогава всеки втори се вълнуваше от фигурното пързаляне, ония двамата не слизаха от телевизиите, пързалки се строяха, министри се ангажираха и накрая днес едва ли някой се сеща въобще че съществува такъв спорт като фигурното пързаляне. След тях пък се появиха Багата, Кобрата, не знам още кой, въобще всестранно развита спортна нация сме - от фигурно пързаляне през самбото, бокса, та до тениса. Футбола и волейбола не ги споменавам, те са ни генетично заложени. 
Същата история беше с Калоян Махлянов. Бил йокодзуна, участвал в турнир с незнам колко си велики шампиона, па толко победи, па само толко загуби имал, добре, че сумото ни е далечно като спорт и такова си ни остана. Сега никой не се занимава нито с Котоошу, нито със сумото.
Та Волгин е прав в случая, и не знам дали някой въобще си направи труда да обърне внимание, той не напада Григор Димитров, а пишман-гришоманията, която се вихри. Всеки втори сега се интересува от мача на Гришо, то се смятат часови разлики, начални часове в местно и в наше време, и това от хора, които само преди година, когато нашия не можеше да стигне по-напред от 1/8-финал го смятаха за тенисния Валери Божинов. 

17 ноември 2017

Петък следобед

Семейният живот на мъжа се дели на две части - преди да забрави телефона си вкъщи и след това.
*************
Жена ми сутринта ми дудне:
- Чорапите ти пак се търкалят където им падне!
Просветлих я, че те не се търкалят, а чакат!
*************
Неискрена омраза няма ...
*************
- Скъпи, реших да получавам удоволствие от секса.
- В смисъл?
- Много просто, ще ти вземам пари.

16 ноември 2017

Направо си е задължително

— Негово високопреосвещенство не е негово светейшество, сир.

— Какво искате да кажете, господине?

— Само папата е непогрешим и тази непогрешимост не се простира върху кардиналите.

Сега, не го знам онзи, дека трима папи са го галили дали е придобил при галенето и папската непогрешимост. 
От тази книга (от продължението и по-точно) научих, че крал не се пита, не се обижда и от него не се иска обяснение. Обидата на монарх, ако не греша, май е равносилно на обявяване на война.
Цецко май не я е чел тая книга или нещо не я е разбрал както трябва, че пак се е изказал неподготвен. Цецко навремето за "Бай Хуй" пропусна да си докара червени точки за пред шефа, но днес си наваксва.
Но!
В годините преди демокрацията имаше един такъв виц, говорят си американец и руснак и американецът казва:
- О, при нас в Америка е голяма демокрация! Ето аз, например, мога да отида при президента Рейгън и да му кажа "Г-н Рейгън, вие сте идиот!" и никой нищо няма да ми направи.
Руснакът отговорил: 
- О, аз мога да направя същото в Кремъл!
- Можеш ли? - не повярвал американецът.
- Мога, разбира се - отвърнал руснакът. - Винаги мога да отида в Кремъл, да вляза при Горбачов и да му кажа: "Другарю Горбачов, президентът Рейгън е идиот" и никой нищо няма да ми направи.
Тогава, в ония години, това беше само виц.
Едно от преимуществата на демокрацията е че точно този виц стана реалност. Ако едно време вицовете и обидите по адрес на лидера на КПСС се таксуваха като "антисъветска пропаганда" (същото беше и в съветските сателити), то в днешно време с чиста съвест г-н премиерът може да се обижда. Свобода на словото, Цецко, какво да я правиш?
А при премиер като тоя сегашния обиждането направо си е задължително!