19 ноември 2019

Пилотката

Малко хора знаят къде точно е разположена Чернобилската АЕЦ. Чернобил е градче в Украйна, но е много близо до границата с Беларус. А противно на всички очаквания, най-пострадалата и заразена страна не е Украйна, а Беларус. Просто облакът се насочва натам ... 
Светлана Алексиевич е беларуска писателка, автор на "Чернобилска молитва". Това е само една от историите в нея. 
Никога досега не съм чел толкова тежка книга.

Ние пътувахме към електроцентралата ...
А срещу нас вървяха колони с евакуирани. Машини. Добитък. Ден и нощ. При мирен живот...
Пътувахме ... И знаете ли какво видях? Отстрани на пътя. На слънчева светлина ... Един такъв тънък блясък ... Нещо кристално блестеше ... Дребни частички ... Пътувахме към Калинковичи, през Мозир. Нещо преливаше ...
Разговаряхме помежду си. Удивихме се. В селата, в които работехме, на листата веднага забелязахме прогорени дупчици, особено на вишните. Късахме краставици, домати - на листата и там черни дупчици... Есен. Пурпурни от плодове храсти касис, от плодове клоните се огъват до земята - естествено, че няма да се удържиш. Ядеш. Обясняваха ни, че не трябва. А ни е псувахме и ядяхме.
Тръгнах .. А можех и да не отивам. Писах се доброволец. В първите дни там не видях равнодушни, после се появи вакуумът в очите, когато привикнахме. За орденче ли тръгнах? За привилегии? Глупости! На мен лично нищо не ми трябваше. И апартамент имах, и кола ... Какво още? А, вила ли ... Имах, всичко имах. Включи се мъжкия хазарт... Отиват истинските мъже, на истинска работа. А останалите? Да си стоят вкъщи под полите на жените си... На един, донесе справка, жена му ще ражда, друг имал малко детенце ... Да, рисковано е. Да, опасно е - радиация, но все някой трябва да го свърши. А как тръгваха бащите ни на война?
Върнах се вкъщи. Всичко свалих от себе си, дрехите, с които бях там, и ги изхвърлих на боклука. А пилотката я подарих на малкия си син. Много ме молеше. Носеше я без да я сваля. След две години му поставиха диагноза: тумор в мозъка ...
По-нататък го допишете сами... Аз не искам да говоря по-нататък...

П.П. Много здраве имат американците с техния сериал "Чернобил". Много ...

16 ноември 2019

Learn to Fly - Foo Fighters Rockin'1000




Добро утро!
Ето ви още едно видео от Rockin 1000.

08 ноември 2019

Уменията

Мъжът, който иска да се научи да разбира жените, трябва да умее две неща - да пропуска покрай ушите си онова, което говори и да чува онова, което тя иска да премълчи.

07 ноември 2019

Стъпка в правилната посока

Теорията, че Президентът Радев ще си затрае и ще играе по свирката на Пеевски и ще пусне избора на Иван Гешев за Главен прокурор не проработи. 
Имаме Президент!
Не оня путьо Плевнелиев, на който основната задача беше да изглежда сериозно като орела на американския герб. 
Помните ли "Ти си го избра"?  Да помните Плевнелиев да реагира тогава? Да помните някой да е задал въпрос на Борисов какво значат тези думи, изречени в негово присъствие и по негов адрес? Какво значи премиерът да си избере Главен прокурор? Ах, да, да не забравяме, онзи запис не е законно направен и съответно, не подлежи на коментар от Тъпанаря от Банкя. Да помни някой Плевнелиев да е реагирал като Президента Радев, да удари по масата срещу некомпетентността, арогантността и простащината на Борисов? Румен Радев току-що го направи.
Къде ли са сега онези, които ръкопляскаха на Плевнелиев когато напусна Президентството? С основание му ръкопляскаха, напускането на Президентството на Плевнелиев беше най-достойния му ход за 5 години.
Да се върна обаче на Гешев.
Излизат данни за бездействие на Гешев по делото за фалита на КТБ - ето ги тук, на сайта на Свободна Европа - и все едно нищо. Гешев е нашият кандидат, Гешев най-достойният, най-компетентният, най-подготвеният, най-знаещият, най-можещият, най, най ... 30 години след 10-ти ноември Свободна Европа е отново тук, а ние 30 години по-късно имаме един кандидат, посочен от управляващата партия, когото трябва да изберем единодушно. 
Е оти ги ручахме жабетата толко години в такъв случай, след като 30 години по-късно сме пак на същите позиции? Една партия, един пръв партиен и държавен ръководител (и той прост като оня), партията и Първия се грижат лично за доброто на всички ни, техният избор е най-правилния, те са най-компетентните, те знаят най-добре кое е добро и кое - не.
Партията и нейният ръководител могат да правят каквото си искат и ние ще търпим и ще си траем, така ли?
Що за държава сме, когато министър-председателят може с едно телефонно обаждане да отмени уволнение в на журналист в радиото или да поиска оставката на президент на независима обществена организация, неподчинена на правителството и независеща от него? Що за държава сме, когато властта с всички сили брани имиджа на своя избраник за главен прокурор, организира митинги в негова защита, на които основните привърженици на новия шериф всъщност би трябвало да са негови жертви? Що за държава сме, когато съсловни организации в съдебната система са оглавени и подчинени от управляващата партия и в тях организирано и по списък се събират подписи "За" единствения кандидат за нов Главен прокурор? Демокрация ли сме или отново се върнахме в годините на тоталитаризма и авторитаризма?
Този ход на Румен Радев е един лъч на надежда, че не всичко е изгубено, че един ден у нас на водещите позиции ще се назначават наистина компетентни, знаещи и можещи хора, необвързани с икономически и задкулисни интереси, независими от политически партии и играчи в сянка. Вярно, няма да стане от раз, няма да стане още другата седмица, но поне е стъпка в правилната посока. 

04 ноември 2019

Макрон, моят приятел

Двама големи приятели
Като голям европейски лидер Бойко Борисов се постави над скандала от думите на Макрон за африканските мигранти и източноевропейските им колеги (по-точно ние и украинците). В смисъл, Бойко е мъж на място, Макрон му е добър приятел и сега, казал там нещо, хайде сега, Бойко не е дребнав. Всеки знае, че понякога казваме нещо не на място, на всеки се случва, няма да се сърдим и да си разваляме приятелството за глупости сега я!
Пък и са големи приятели, да не забравяме. Тука всички са parlez-vous français, нали така?
На сайта на френския президент при търсене на Борисов нищо
не излиза.
От друга страна, Макрон малко се е поизсилил. В смисъл, не е че е искал да ни обиди нарочно, той вероятно трудно намира България на картата, пък и едва ли ни свързва с нещо друго, освен с гола на Костадинов от 93-та, то няма и с какво. Всъщност, не съвсем да няма, примерно, Макрон ни свързва и с транспортните фирми и финансовите им гимнастики със заплатите на шофьорите, непознати за западноевропейците. И с проститутките от Сливен и околията. И със сутеньорите им. 
Президентът Макрон не е сметнал за необходимо да отрази
разговора с премиера Борисов в официалния си профил в туитър.
Все познати неща. Неща, които са ни пред очите всеки ден, но ги признаваме с половин уста, че иначе сами трябва да признаем, че не ни е баш съвсем мястото в Европа. И въпреки това не са ни приятни. 
Бойко обаче, както казах, над тези неща.
Той веднага е реагирал - и Захариева е привикала френския посланик, и Каракачанов се е сетил, че е баш комита, и Джамбазки без да го подсещат сам се е обадил. Нищо чудно Бойко да се е обадил на Макрон, той навремето от едни листчета учеше английски, може и френски листчета да си е намерил. Премерен ход, то едва ли някой ще звъни сега на Макрон да го пита говорил ли е с Борисов или не? 
Само дето на официалния сайт на френския президент няма и дума за разговор с Бойко Борисов. Нито официалния профил на президента Макрон в туитър го споменува нашия премиер. 
Пък и с Макрон двамата са приятели, нали лани го прие в Евксиноград. То така лесно ли се ходи в Евксиноград, ако не си приятел с Бойко? Та целия този скандал ще се реши по приятелски, ти на мене, аз на тебе. Ето, ние сега няма да се правим чак пък на толкоз обидени, какво толкова е станало, казал там нещо си Макрон, голяма работа; а той пък ще ни удари едно рамо за еврозоната и за Шенген. Няма значение дали сме готови или не. Няма значение дали икономиката ни е достатъчно стабилна или съдебната ни система е достатъчно независима и ефективна, няма да ги гледаме сега тия неща, да е мислил Макрон преди да дава интервюта, това е цената на приятелството. Те англичаните още разправят, че се не къпем, ние какво сега, да се метнем от моста ли?
Макар че то такова приятелство малко така дебелашко иде, по селски - той разправя из цялото село, че жена ти е курва, ма ти ще го викаш да ти помага с рикията и да ти храни прасето, докато си на море. Ама приятелство, какво да го правиш?

03 ноември 2019

Bitter Sweet Symphony - The Verve / Rockin'1000



Не знам на кого му е хрумнала идеята за Rockin' 1000, но е едно от най-яките неща, които съм виждал. До толкова ми хареса, че ми иде да се хвана и да организирам нещо такова и у нас, в по-малки размери, разбира се. Кефи се народа, както се казва в една известна народна песен. Какво ще е нужно, ще са двайсетина китаристи, 10-15 барабанисти, микрофони и тонколони, един екран за текста и ентусиасти. 

01 ноември 2019

Безценна

Усещам по телефона, че жената нещо не е в настроение и я питам:
- Скъпа, как си?
- Скъпи са ти курвите, аз съм безценна!

31 октомври 2019

Усойницата

Този юнак беше онзи ден пред фабриката. Ей така, излизаш на въздух и хоп - познай какво има пред вратата? Според мен е усойница. Беше навит/а на колелце и беше готов/а да напада в един момент. 
Преди години видях пепелянка, ама усойница за пръв път виждам, надявам се да е за последен. Тази животинка беше малка, ама първо и тя ще порасне и второ - сигурно не е единствено дете, а вероятно наблизо е и мама.

30 октомври 2019

Вълнуващо назначение

Хубаво нещо са социалните мрежи.
Там можеш да съобщиш новина, която иначе ако чакаш на традиционните медии може и да не дочакаш, или пък да събудиш неудобни въпроси. Ако все още са останали читави журналисти де.
От тази възможност се възползва Лили Павлова, която днес в профила си във фейсбук първа съобщи радостната новина, че отива като вицепрезидент в Европейската Инвестиционна банка в Люксембург. За тези, които все пак не знаят какво е Люксембург, това е държавата в Европа с най-висок доход на глава от населението, не че имат нефт или диаманти, не че произвеждат нещо, просто там са концентрирани централите на сума ти банки. Махни ги и Люксембург няма да се отличава по нищо като доходи от нас, ама на, късмет.
Та Лилето се вълнува, че отива там.
За вълнуване си е, не са малко пари, пък и позицията си е престижна, вицепрезидент. Вярно, по времето на царя, като се появиха юпитата от Западна Европа (Любка Качакова, Милен Велчев, Ники Василев и др., да не ги изреждам всичките) и всички вкупом се оказаха я вицепрезиденти, я други такива успешни мениджъри, та не помня кой коментира, че в съвременния бизнес вицепрезидентите в разните банки управляват секретарката, чистачката и двама-трима стажанти.
Е, това за Лилето не важи, тя науката доста напредна в последните години в областта на финансите, тя няма да е някакъв фикус там Люксембург, можете да бъдете сигурни. Пък и Лилето, да не забравяме, е завършила някакви финанси все пак, нищо, че беше министър на строителството и ходеше с един багер да разчиства камъните по пътищата когато трябваше. Дето се казва, има СV момичето. Пък и от друга страна, какво да му връзваме кусур на Лилето, че се е откъснала от сферата на финансите и е изостанала, и че назначението и е повече политическо, отколкото необходимо на фона на назначението на Пламен Георгиев за консул в Испания? 
Както вече казах, на времето ги изпращаха в чужбина, защото застрашаваха мястото на Първия, днес им намират топло местенце. А и очевидно Лилето на интервюто не са я питали кога за последно е работила в сферата на финансите и като е такъв специалист какво е правила като министър на строителството, как да не се развълнува човек при толкова много късмет?

25 октомври 2019

Уморените от вярност

Особено добри в леглото са уморените да са верни жени.