17 юли 2018

Передаст

Този виц звучи по-добре на руски.
— Передайте, пожалуйста, талончик. 
— У меня руки заняты, вот грузин стоит, он передаст. 
— Слюшай, ти сам передаст, папа твой — передаст, и дэти твои вырастут передастами!

12 юли 2018

Arrivederci, signor Rossi

Все сме падали от разни анонимници, ама да паднеш от Вадуц Лихтенщайн, къде им не дават да ритат силно топката на стадиона, щото ако прехвърли трибуните и трябва да я гониш я у Австрия, я у Швейцария, това вече на нищо не прилича.
И тоя тъпак цял сезон го чакаме да влезе в час, да се запознае с обстановката, па играчи, па каквото иска, па колко мача не може да си уцели състава!? Като се почне от мача с делиорманските овцеебачи още та до финала със Славия - там па направо ме застреля с тая смяна в 120-та минута на Кабрал, за какво го пусна и той не знае.
Колко време му трябва още?
Готови, обиграни играчи, сработени бяха изгонени - Пиргов, Прохазка, а за Панайотов колко ме е яд! Мапуку беше единствения читав нападател, продадоха го за да вземат някакво менте от Бразилия, ма бил син на Ривалдо. И кво от това? Вутов цял сезон не можа да му намери място, то не беше нападател, то не беше крило, то не беше халф и накрая го изгони и него.
Изгони Пиргов, Белаид ще ми връща - за чий ни е тоя тъпак?
Делио ли си, Мелио ли си, къв си, чемодан, вокзал и Roma, arrivederci e ci vidiamo nei tempi megliori.

10 юли 2018

Илияна Беновска

... Та един божи ден аз се появих на улица „Раковски“ 134, изкачих стълбите, като се разминавах с тичащи надолу и нагоре задъхани революционери. И на най-горния етаж изведнъж се озовах всред куп приятели от киното и телевизията. Възбудени, в добро настроение. Ето го хубавецът Евгени Михайлов, ето я Малина Петрова - режисьорката, на която може би предизборното студио дължи най-много, ето го и Боян, Джеки Стоев, Васко Живков... ето го... А! Тази дама пък коя е? Непознато лице! Приятна външност и с чувство за мисия. Дават й думата и тя започва да говори. Всички слушат. Тя щяла да бъде ръководител на екипа. Говори убедено, с подбрана терминология, сякаш досега е участвала в множество предизборни битки. Какво бил казал господин Сегела, какво не бил казал... Господин Сегела бил най-големият френски специалист по печелене на избори. Той щял да помага на СДС. Слушах непознатата с леко недоверие. Тогава не си давах сметка, че при всяка промяна на политическата обстановка задължително се появяват нови, доскоро непознати лица. 
Нашата ръководителка се наричаше Илияна Беновска, но поради неизвестни, поне за мен, причини тя скоро се оттегли и така карахме без официално ръководство...
Георги Данаилов, "До колкото си спомням 3" 

Винаги съм мразел разни политически пеперудки, които прескачат от партия в партия заради келепира. 
Затова сме на това дередже и затова тук ще си останем.

05 юли 2018

Много шум за нищо


Това е Валерката Симеонов. 
Валерката е известен с това, че лятно време, като го напече слънцето, и почва да ходи нощно време по заведенията, да проверява нивата на шума.
Валерката веднъж не съм го видял с уред за измерване на децибелите в ръка.
Валерката не знам да ли и въобще има право да извършва такива проверки, може и да е вицепремиер, но вероятно вицепремиерът има служебна характеристика какво има и какво няма право да върши. Може ли военна полиция да спре цивилен автомобил за превишена скорост?
Своите действия по морето Валерката е концентрирал в района на Слънчев бряг, вероятно защото е останал капо навремето при раздаването на картите, а сега не му идва добра ръка.
Сега се научавам, че след Слънчев бряг Валерката се е прехвърлил в София. И веднага, както може да се прочете, веднага се забелязали резултати от дейността му!
А това са футболистите на Левски на купона им по случай класирането за Европа тази есен. Ясно се вижда жената зад негъра, която дърпа от запалена цигара и цигарен дим около Васил Панайотов. Публична тайна е, че в тези заведения, които Валерката проверява за шум забраната за пушене е силно пожелателна.
Ама на Валерката май не му стиска да провери спазването и, а? 
Иначе за шума е първа писта!

29 юни 2018

Лигата на победителите


Сериозни хора ни управляват.
Сериозни.
Като се хванат за нещо, докато не го доведат до победен край не пускат. Като питбули са.
Първо евродепутатът от ГЕРБ Андрей Новаков екзекутира плана "Макрон". В смисъл, че идеите на Макрон за ограничения на източноевропейските тарикатлъци при превозвачите няма да минат, no passaran! Макрон или не е залагал особено на този си план, или още не знае, че му е нанесено такова унищожително поражение на терена на европейската дипломация, но като цяло не изглежда особено омърлушен. 
Има и трети вариант, който на български се нарича "Празна Мара тъпан била", сами се сещайте за кого се отнася. Аз, в крайна сметка, не видях нито един знак от френска страна, че ще отстъпят, напротив - ще дойде момента, в който планираните от французите промени в евродирективите ще станат факт. Ние ще се съобразяваме с тях, не те с нас. По една проста причина - те са големите, те са богатите, те поръчват музиката. Просто Макрон в момента си има по-сериозни проблеми от това да обръща внимание на някакво си евродепутатче от ГЕРБ.
След Екзекутора на Макрон целокупното ГЕРБ-ско войнство обяснява през пет минути колко успешно европредседателство сме провели. БСП се пукат от яд и от завист. Толкова успешно, че ще ни дадат още едно. Интересно, дали има неуспешно европредседателство досега?
Далавер, пардон ... Валерката Симеонов пък се върна от Бахрейн като един Евгений Бакърджиев от Москва навремето. Онзи така ни разправяше как е влязъл при Рем Вяхирев и е тупнал по масата, ама май и той не си вярваше. Валерката така днес от самолета направо в Народното събрание, само дето с парашут не е скочил, та бърза да сподели с народните представители каква велика победа е удържало българското правителство в лицето на неговия вицепремиер пред екоталибаните и зелените терористи и как вече ЮНЕСКО е спечелено за каузата на втория лифт на Банско, разбирай за каузата на добрите. Сега, ако се разрови човек в Уикипедия например, ще прочете, че целта на ЮНЕСКО е насърчението на " ... сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.". Никъде не се споменават лифтове и екология. Тоест, да си призная, не разбирам що Далавер ... , пардон, Валери Симеонов ще ходи да агитира ЮНЕСКО за втори лифт на Банско? По същата логика можеше да агитира и пред ОПЕК или пък пред Бахрейнския фонд за камили, все тая. Пък някои направо си казват, че успехът на Валерката не е чак толкова голям, в резолюцията на ЮНЕСКО има общи приказки, които дори са обидни за страната ни и че зад промяната на позицията на ЮНЕСКО стои едно лобиране на високо ниво от страна на Нено Димов преди седмица. Ама това го казват разни завистливи копеленца, мен ако пипате. Яд ги е, че ни управляват такива победители.
Въобще, всеки ден, всеки час е една малка победа!

27 юни 2018

Кога новината е фалшива?


Новината, че Бойко Борисов си е купил гръцки остров била фалшива.

Това съобщи самият Борисов, без още някой да го е питал. От Брюксел, един вид, в църква не се лъже, та и той, щом го е казал в Брюксел, значи е вярно.
Много му върви на Борисов с разни "фалшиви" новини.
Помните ли, преди години, докато си играеше на кмет, излязоха едни далавери с "фалшив" негов подпис? Той подписа му, че е фалшив, разбрахме от самия Борисов, понеже далаверата хем беше много сочна, хем беше за едни наши хора. Та Бойко реши сам да си признае, че нещо не е наред, без бой. Графологична експертиза не видяхме, поне аз не помня. Не помня и някой да беше осъден за фалшификацията на височайшия подпис.
А помните ли когато изтекоха разговорите на Двете каки, как едната кака спомена за един имот в Барселона, който Бойко Борисов бил купил за някаква Мая, която му била сърдечно и не само, близка? Тогава обаче Борисов нито рева в Брюксел, нито го определи като фалшива новина. А трябваше - някаква си там говори по твой адрес, ма то остави, че си купил на метресата си имот за милион и половина евро, ама и че си ползваш служебното положение за да си уреждаш секс и това да го оставиш ей така, говорят си там некви каки, нема какво да им обръщаме внимание  - нещо не върви много-много. Не помня и някоя от каките да беше осъдена за клевета (Владимира Янева направо, тя говори в записа).
Що тогава си махнал с ръка, пък сега така подскачаш? Що така бе, Бойко?
Интересно, кога една новина е фалшива - когато няма доказателства за нея, когато не я потвърди сериозен източник или когато Борисов каже, че е фалшива?



25 юни 2018

Бъди като Чарли

Чарлз Лайтолер

Запознайте се, това е Чарли, Чарли Лайтолер.

Чарли е живял живота, за който ти си мечтал в детството си. Чети и завиждай.
Чарли е роден в Англия през 1874 година. Майка му починала рано, а бащата-дауншифтер устроил тринадесетгодишния си син в близката фабрика и се запилял в Нова Зеландия. Нашето момче поработило малко на фабриката и скоро разбрало, че с тези темпове скоро ще се събере с родителите си, но едва ли това щял да е баща му зад океана: условията във фабриките в края на ХІХ в. не били най-удобните. И Чарли избягал от производството за да се устрои като юнга във флота. Там също ял бой, но поне на свеж въздух. Срещата са мама лека-полека се отдалечавала. Тази с татко също.
Към 25-ата си година Чарли вече успял да извърши следното:
- да обиколи на кораб половината планета;
- да попадне в корабокрушение и да оцелее;
- да участва в гасене на пожар в открито море, при това да се намира на борда на горящия кораб;
- да оцелее след боледуване от малария;
- да участва в златната треска в Клондайк;
- да премине Канада и половината Съединени щати гратис в товарни вагони;
- да работи като каубой;
- и все пак да се върне в Англия;
Чарли спечелил любовта на братския му австралийски народ, като доста сериозно се пошегувал с жителите на Сидни. Когато неговия кораб акостирал в пристанището на града, нашето попораснало момченце си направило шега с австралийците. По онова време Британия (и Австралия, като част от империята) била във война с бурите в Южна Африка. Чарли преплувал залива с няколко свои приятели, стигнал до полуизоставен брегови форт и издигнал там бурския флаг, а в добавка натъпкал един топ с всякакви боклуци и му запалил фитила. След време оръдието гръмнало и нервните жители на Сидней след като изскочили на улиците на града от него в добавка видели и вражеския флаг над пристанището. В последствие шегаджиите се оказали под реалната заплаха от линч или минимум съд, но Чарли поел вината върху себе си и бил опростен, а компанията, в която работил, дори го преместила на по-елитните рейсове.
Всъщност тези по-елитни рейсове направили Чарли (тогава вече Чарлз) Лайтолер известен. По-точно един рейс - този на "Титаник".
Чарли, вече дослужил до втори помощник-капитан, внимателно си лягал в койката, когато почуствал силен удар, разтърсил кораба. Както можете да се досетите, това бил ударът на "Титаник" с айсберга.
Чарли Лайтолер организирал качването на пътниците на лодките от левия борд, отблъсквайки мъжете (дори с револверни изстрели), които се опитвали да се качат. Първо жените и децата! Когато лодките свършили, Чарли отишъл за сгъваемите лодки за пътниците и докато разгъвал една от тях "Титаник" решително се отправил към дъното. Като по чудо избягнал водовъртежа, Чарли се хванал за тази сгъваема лодка, обърнал я и започнал да събира на нея оцелели и да ги подрежда за да балансира. Тях ги спасили последни.
Джонатан Филипс като Чарлз Лайтолер в "Титаник", 1997

Чарлз Лайтолер станал последния човек, който стъпил на борда на спасителния кораб. Той бил и най-старшия от оцелелите офицери. По време на съдебното следствие той дал подробни инструкции, които се ползват и до днес - например, разчета на необходимото количество спасителни лодки в зависимост от броя на пътниците (а не от тонажа, както било до тогава) и постоянната радиовръзка.
Но тук приключенията на Чарли не свършили. По време на Първата световна война Лайтолер бил първи офицер на борда на "Океаник", който навремето си бил най-големият кораб в света. Именно на него Чарли участвал в своето трето корабокрушение, когато корабът попаднал на плитчини и се разцепил. Чарли изпсувал и се захванал да организира евакуацията. По-късно Лайтолер най-сетне станал капитан и именно в този си статус спасявал хора и се спасявал сам за четвърти път след случаен сблъсък с траулер. Това станало 6 години след корабокрушението на "Титаник".
Но не бива да мислите, че Чарли само това правел, потъвал. Той бил на борда на самолета, който пръв в историята на рекогносцировката забелязал от въздуха противникови кораби. А през 1917 г. Чарли командвал успешен таран със своя кораб на немска подводница. Наистина, след тарана му се наложило да се добира едва-едва повече от 100 мили до пристанището, но немската подводница била по-зле при всички положения. Лайтолер бил опитен, интелигентен, нееднократно награждавн морски офицер, достигнал до звание комодор (еквивалент на капитан втори ранг).
След войната Чарли се пенсионирал и се занимавал с каквото му попадне. Той купил и оборудвал малка яхта, търгувал на борсата, отглеждал пилета. Възпитавал пет деца. Писал автобиография ... Но автобиографията му се оказала непълна - започнала Втората световна война. И най-малкият син на Чарли загинал при немска бомбардировка. Най-големият ще загине в последната седмица от войната. Но Чарли още не знае за това.
Чарлз Лайтолер
Английските войски са обкръжени във Франция. На плажа под Дюнкерк. Започва операция "Динамо" - Чърчил се опитва да спаси обкръжените войници с малки цивилни кораби.
И старият (почти 75-годишен) моряк Чарлз Лайтолер на собствената си малка яхта, събираща не повече от 20 човек се отправил към Дюнкерк, където спасил 130 британски войника от настъпващите немски войски и ги прекарал през Ла Манша. В края на краищата не му било за пръв път да спасява хора. Останалата част от войната Чарли прекарал запас и след края и бил демобилизиран.
Чарли бил убит не от океана - това би било логично, а от времето, от Големия лондонски смог през 1952 г. Смогът и пушекът от камините убили за няколко дни над 1200 лондончани. Сред тях бил и Чарли Лайтолер.
Златната треска. Каубойската култура. Англо-бурските войни. Потъването на "Титаник". Две световни войни. Дюнкерк. Големия смог. Чарли Лайтолер явно се стремил да участва във всички знакови събития на своето време. И успял.

09 юни 2018

Нигерийскио прайд

За малко да пропусна днешното забележително събитие, поредния парад на педерасите в София.
Много е важно да се провеждат гей-паради, не само заради правата на педерасите, но и от цивилизационна гледна точка. Показва израстване в морално отношение на обществото, показва една готовност да приемеш различния и да протегнеш ръка на малцинството, да покажеш, че си готов от позицията на силния да се съобразиш с желанието на слабия.
Дотук с глупостите.
Преди около месец жителите на нигерийското село Умоуосу хванали двама гейове в момент на върховната им изява на гейювщината им, на калъп, както казват на село.
Сигурно са ги утрепали с камъни, ще си кажете вие.
Не, напротив, организирали им гей-парад - изкарали ги по улиците на селото - голи, покрити само с палмови клонки.
Върви им на нигерийците ...


07 юни 2018

Треньорите

Гледам отборите в Европа, гледам и треньорите.
Байерн например от няколко години стават шампиони още февруари месец. Ей така, като тръгнат есента и мачкат, мачкат и то като няма кой да ги бие, февруари - март вече вземат, че дръпнат с такава разлика пред втория, че няма смисъл от доиграване на първенството. Само дето в Европа ги няма никакви, все не им достига нещо, все отпадат на я на полуфинал, я по-рано в ШЛ, а те големите отбори вече (до известна степен и благодарение на регламента на ШЛ) си мерят сезона първо с Шампионската лига и после с домашните турнири. Голяма работа, например, че Реал М пропуска чат-пат да вземе Примера дивисион, след като навъртя 3 поредни ШЛ и общо 4 в последните 5 години.
Същото е и с Ювентус, примерно. Може да им се мотат там из краката разни Наполи, Рома, тоя, оня, ама като дойде момента да се играе в Европа, все ги пишат умрели, все минават на косъм, ама се добират я до полуфинал, я и до финал. 
И най-важното, не си пипат треньорите, поне докато не видят, че няма да стане с тоя треньор. Е например Гуардиола го държаха 3 години в Байерн и през това време той отпадна в ШЛ където и както можа. В Бундеслигата нямаше проблем, там, както вече казах, си осигуряваше първото място още след Нова година, докато другите си дояждат руската салата, обаче в ШЛ нъцки, я Реал М, я Атлетико, и до там. Сега го взеха в Ман Сити, уж и тях да ги направи шампиони на Европа, ама и там не му върви. Във Висшата лига няма проблем, дърпа и бие с разлика, няма там Моуриньо, няма Венгер, обаче в Европа нещо не му върви. А па като казах Моуриньо, там пък съвсем: откакто е в Ман Юнайтед ония са като Левски - ни шампиони, ни Шампионска лига, а тоя сезон и Лига Европа нямаше за тях. Ама никой не ги гони: вярно, то и неустойките в договорите им са големи, ама собствениците на тези отбори не са бедни хора, те тия неустойки за тях са джобни пари, пък и то нещата отидат ли на уволнение ... 
За друго ми е думата.
Големите отбори в Европа понякога провалят сезона си. Не вземат нито шампионската титла, нито купата на страната, нито евротурнира, в който участват. Но не пипат треньора, имат си нещо на ум, едни му викат философия, други цел, трети визия, стратегия, не знам още какво, но треньора седи и си тренира играчите. Хората знаят, че трябва време, че не става от днес за утре и смяната на треньора е последното, към което прибягват президентите на клубовете.
Само нашия специалист Кирчо Парахода, само той, понеже си гледа на отборчето като на "проект", само той всяка година сменя треньора, понякога и по трима на сезон сменя, и без значение дали треньор му е Гошо Физкултурника, Херо или леля Мара Чистачката отборът на делиорманските овцеебачи винаги е пръв. 
Нещо, което разните му там отборчета в Европа тепърва имат да учат.

06 юни 2018

Наглостта на госпожа Хробокова

Тая лелка винаги ме е поразявала с наглостта си.
Наглост.
През всичките години от 1990-та насам във всичките си интервюта винаги се усеща един упрек към България, към българите.
И проблемът, да ме прощава, съвсем не е в костите на баща и, колкото и да ги рови.
Проблемът, поне аз го усещам така, е в онова, което и е отнето. 
В собствеността. В промененото бъдеще. Във факта, че и се наложило да работи малко повечко, за да се издържа, а не да заема синекурни длъжности в управлението на разни банки от най-ранна възраст само заради произхода си. 
Не намирам за нужно да рови кой е заповядал поругаването на гроба на цар Борис ІІІ, какво очаква да намери: търси кой е заповядал или кой е физическият изпълнител? И в двата случая вероятно хората са покойници от години.
Или има някакъв упрек?
Например, че ние, българите, не сме се противопоставили на поругаването? Че не сме защитили тленните останки на о`бозе почившия цар? Че сме гласували "За" Републиката и сме я лишили от имотите и? Или че сме бедни, че държавата ни е бедна и че да си принцеса в България не е като да си принцеса в Холандия например?
Не мога да разбера аз и съвременниците ми какво сме и виновни на лелката Хробокова, че таи такъв негативизъм към България:
Затова, когато майка ми почина, аз казах – „Дума да не става, да я погребат в България! Пак да направят такава гавра – Благодаря!
Ще рече, че разравянето на гробове у нас е като национален спорт.
Навремето разправяха, че Симеон, докато беше премиер, споменал, че не е толкова син на баща си, колкото внук на дядо си. А дядо му, както е известно от историята, праща едно писмо със съвети към сина си и до края на живота си го е наричал "селския цар". 
За Симеон не знам, но за госпожа Хробокова важи с пълна сила.