Преди 3-4 години правихме ремонт у нас и временно се изнесохме. Отиваме в Младост 2, мама и тате са на село, апартаментът е празен. Пренасяме се цялото семейство там, обаче само аз имам ключ и за да не висим по стълбите се обаждаме на тате да донесе неговия.
Така имаме два ключа. Или поне имахме за около час и половина - два. Излизат Малкото Кате с Малкото Чудовище на расотка, да си поиграе детенцето на люлките в Бедрок и като се връщат жена ми дава ключовете (току-що донесените от баща ми) на малката в асаньсора и онуй там ги изпуска в шахтата. Да изпуснеш нещо е нормално, всеки го прави, ама да дропнеш ключовете през процепа между асансьорната врата и кабината от воле ...
Както и да е, обадих се на техниците, извадиха ги, обаче я питаме малката вкъщи: „Как стана тая работа бе, Софи?“
- Ами тати нали ме кара да го милвам по косичката, пък тя беше мазна и ми се намазни ръчичката!
Това как да е, преди години беше, Софи беше малка (тя не че сега е много голяма), обаче днес минавам през Декатлон и си вземам гума за стискане. Прибирам се, оставям я в една торба с покупки вътре и викам Симеон да ми помогне. Той слиза, помогна ми и аз оставям да почистя колата, като му давам торбата да я качи горе.
След минута ми звъни по телефона, аз се чудя за какво ми звъни, вдигам и ...
- Тате, аз изпуснах гумата в асансьора, тя се заклещи между кабината и вратата и заседнах!
Талант и генетика!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!