30 септември 2018

Замъкът Хунедоара

Замъкът отвън
Тазгодишното ни посещение в Румъния беше уникално.
Отилия и Каюс ни бяха направили уникална програма, включваща разглеждане на различни румънски забележителности. 
С Мишльо и Отилия пред замъка
Честно казано, не съм предполагал, че в Румъния имат толкова интересни места за гледане!
Параклисът към замъка, интересен ми беше прозорецът вляво, с портрета на Янош Хуняди
Започнахме със замъкът Хунедоара, който е свързан с Янош Хуняди, трансилванският владетел, участвал в битката при Варна
Снимка на двора на замъка
Отделно, рядко в пределите на бившата Османска империя има такива запазени крепости, след турците обикновено трева не расте, колкото и да се напъва Ердоган да им лъска имиджа. За мен беше интересно да го видя, сега, той от една страна Хуняди в нашата история е известен като "трансилванският владетел", нито е румънец, нито е унгарец. Румънците не са ударили по масата да рекат "зер, румънец е и нищо друго", но си поддържат замъка и са го вкарали в историята си. А че Матиаш Корвин е станал в последствие крал на Унгария, а не на Влахия или Трансилвания - от това човек може сам да си прави изводи. 
Родословното дърво на Хуняди. В средата на втория ред е Матиаш
Корвин, който става крал на Унгария.
Хунедоара беше първата спирка от пътуването ни, като за първа стъпка беше много интересна, не съм предполагал обаче какво ме очаква по-нататък!
Макет на замъка


Матиаш Корвин, който впоследствие става крал
на Унгария.


Това е една от кулите, снимана отвътре. На мен ми заприлича на декор от Хари Потър и Стаята на тайните.

Дядо беше ковач, та имам слабост към съответния ковашки инвентар. Снимката не 
стана като за Инстаграм, но за тук става.

А това е ловната стая, с ловните трофеи. Кожите на вълка и риса + глиги и 
черепите на лисици, зайци и една мечка.


Черепът на мечката

Пак замъкът отвън, голяма работа са панорамите

Е, най-накрая и ние си направихме общо селфи.

21 септември 2018

Върховенството на закона

"Те се събраха и аз реших" ...
" ... СДС да номинира конституционен съдия, депутатите на ГЕРБ ще го подкрепят. Ако иска Синята коалиция в парламента, да си изберат най-добрия, най-достойния за конституционен съдия, да го предложат, да мине всички прозрачни процедури, оттам нататък депутатите на ГЕРБ ще го подкрепят в парламента." ...
" Извади митничарите от там ... поел съм ангажимент ..." ...
"Как си представяте аз да подам оставка и моите депутати, моите, да не ми я гласуват?" ...
Мачле в 2 следобед, докато в Народното събрание текат дебати за промени в Конституцията на страната ... Или пък оставка на председателя на Народното събрание след кафе с премиера - в една парламентарна държава би трябвало да е обратното.
То примерите за непознаване на закона и за погазването му от страна на премиера са десетки, ако реши да се разрови човек и да си напрегне паметта.
Примери за това колко прост и неграмотен човек ни управлява. 
Ето затова се изнасят чуждите инвеститори от България.
Защото всичко се решава не според законите, а според кефа на нашия тъпчо. Ако е вкарал гол, ако Мая му е пуснала, ако, ако ... 
То да беше тъп и прост, но да имаше грамотни хора около него, съветници, да го приемеш някак, ама няма. Те Цецко и Цецка от прости по-прости и всеки е по-прост от другия. 
Толкова сме затънали в тази псевдозаконност, в това заобикаляне на закона, в това движение на ръба, че вече едно спазване на закона ни се струва закононарушение. 
30 години вече си говорим за върховенството на закона ... 30 години! 
Много сме силни в приказките ...

19 септември 2018

Порожанов и моите шефове

Преди  някъде 15 години присъствах без да искам на една работна среща. Тогава още бях учило-недоучило инженерче, още не бях завършил магистратурата си, поработвах в една фирма, която се занимаваше с производство на оборудване за бетонови центрове. Към шефа ми се обърнаха едни момчета, искаха да купят подвижна асфалтова база (една голяма машина, прилича на комбайн, която полага асфалта пред валяка) от Гърция, та шефът ми трябваше да влезе в ролята на оценител, да види в какво състояние е и да ги посъветва има ли-няма ли смисъл от закупуването и. Момчетата искаха да се включат в ремонтите на пътищата тогава, но понеже беше средата на лятото, юли месец, и то докато я купят и ремонтират може и да се наложи да чакат следващия сезон.
Росен (шефът) огледа асфалтовата база, после им каза: "Айде да идем в офиса" и ме викна и аз да присъствам (аз се ограничих само с присъствието). Та седим двамата с Росен от едната страна, младежите от другата, и Росен откровено им казва: "Момчета, на тази машина в Гърция са и взели душата. Може да се оправи, но няма да е нещо козметично, трябва някои части да се сменят, ще е сериозна сума (каза там нек`ви пари) и няма да стане за седмица-две, вие си правете сметката." Момчетата се спогледаха, пошушукаха нещо и попитаха Росен: "А можете ли вашата фирма да ремонтира машината?". 
Росен ги погледна и каза: "А бе може, но не върви хем да ви консултирам, хем да ремонтирам, да не се дърпате после?". "Няма" - отговориха момчетата. "И още нещо  - продължи Росен - към тия пари, които ви казах аз ще сложа и нещо за себе си, щото иначе няма да съм в частния бизнес".
"Става" - отговориха онези оттатък масата.
Нямам спомени какво стана с машината, в смисъл, ние я ремонтирахме, ония си я взеха, ама успяха ли, прокопсаха ли, не помня. Помня обаче репликата на Росен: "Ще сложа нещо за себе си, иначе няма да съм в бизнеса".
Чета сега, че Румен Порожанов преговарял с  големите търговски вериги да не продавали хляба с печалба. Да си покривали само разходите по доставката, обаче да не му формирали печалба. И големите търговски вериги май почти се били съгласили, един вид, услуга на държавата правят. Вероятно народът ще го оцени, народът все още помни времената, когато държавата казваше кое колко да струва, напук на пазарните закони и закона за търсенето и предлагането.
Народът ще помни времената, когато държавата се грижеше за него и хлябът беше по 60 стотинки.
Един друг мой шеф пък, години след Росен каза следното: "Един проект, който е на загуба - някой трябва да я покрие тази загуба". Дали ще са работниците (няма да си получат заплатите), дали ще са доставчиците (няма да им се платят материалите), дали ще е банката (няма да си получи парите по кредита), но някой трябва да плати загубата.
Нещо не си я обяснявам тая работа със задържането на цената на хляба. Ако може за хляба, защо да не може за млякото, сиренето и луканката? А ако се наложи таван на цената на хляба, това не е ли толериране на едрите търговци от страна на държавата за сметка на дребните? Ако един супермаркет може да си позволи да продава хляб на загуба, за сметка на печалбите от продажби на сирене и кашкавал с 30% надценка, то кварталната бакалия едва ли продава в такива количества, да не говорим за хлебарниците, които продават само хляб?
А продажбата на една стока под пазарната и цена не се ли нарича дъмпинг? В случая, ако съм прав, не е ли толериран от държавата дъмпинг?  А ако фалират дребните търговци на хляб, това няма ли да разчисти пътя на големите вериги да кажат на Порожанов "Аре баста!" и да вдигнат цената на хляба?
Въпроси много ...
Росен не съм го виждал от тогава, от 15 години. Очевидно не е минал в хлебния бизнес и не е мениджър на голяма търговска верига. Или най-малкото не е преговарял с Порожанов.
А вторият ми шеф, Петър Станчев, очевидно също си гледа бизнеса и не се занимава с търговски вериги.

10 септември 2018

Иконата, Фредерик Форсайт

Много слаба книга на Форсайт.
Не знам защо западните автори използват едни и същи клишета, когато става въпрос за Съветския съюз и руснаците - корупция, необятни права и привилегии за комунистическата върхушка, водка - в случая липсваше само атомен реактор и мечка.
Шпионите, които Джейсън Монк вербува са лоялни патриоти, които не харесват системата. Докато Олдрич Еймс ... 
Героите са доста шаблонни и клиширани. "Чичо Коля" например, освен че е 180 сантиметров танкист се оказва някакъв бунтар, който първо отказва да стреля по тълпата в Будапеща през 1956-та (пренебрегва заповед на Андропов), после демонстрира нетипичен за съветските военни хуманизъм и през 1968-ма в Прага, а за хуманизъм в Афганистан просто не му остава време, пък и Андропов идва на власт ... 
В смисъл, руснаците за западноевропейците/американците са гадни копелета, но винаги има някой печен сред тях. При американците/западноевропейците е обратно, те са печени по принцип, копелетата са изключение.
Анатолий Гришин, основния противник на Джейсън Монк от лошите е психопат още от малък. Баща му е комунист-фанатик, мразещ Хрушчов за разобличаването на Сталин. Малкият Толя и какъв да стане? 
Основният претендент за президентския пост, Игор Комаров и той го играе някакъв психопат, готвещ възстановяването на Съветския съюз, анексиране на отделилите се републики, възстановяването на ГУЛАГ, депортиране на украинците, балтийците, азиатците, кавказците и въобще всичко, което не е руско от Русия. Поведението му е като на фюрер, който в цялата книга се занимава с това да демонстрира силата на гнева си. 
Аман от глупости. 
Да беше Том Роб Смит и неговата Тъпня 44, разбирам, ама това все пак е Форсайт!
Въобще, на западняците трябва да им се забрани да пишат за Русия и СССР, пишат глупости.

08 септември 2018

Кинетичната енергия на Мишо Тройката

Това е формулата на кинетичната енергия на едно движещо се тяло.
Масата на тялото е постоянна величина, тя няма да се промени.
Двойката, на която ще делим също е константа, все си е двойка.
Единствената променлива е скоростта на тялото. А тя, както забелязвате, е на квадрат. Промяна само с 2 км/ч ще доведе до промяна с 10% на крайния резултат, промяна с 10 км/ч вече води до увеличение с над 50% на кинетичната енергия.
А с 13 км/ч, както вече ни обясни Мишо Тройката, води до увеличение на кинетичната енергия с цели 76%.
Въобще, Мишо Тройката го бива да обяснява разни неща.
Понякога обяснява политическата ситуация в страната, зер, човекът брои бюлетините по избори, сигур ги разбира партиите. Ако пък вътрешната политика е в застой, Мишо Тройката разяснява външната политика
Мишо Тройката, който по принцип е математик притежава завидна кинетична енергия, която му позволява да лети като майски бръмбар от телевизия в телевизия и да разяснява на целокупното население каквото е необходимо да се разясни.
От обясненията на Мишо обикновено става ясно, че има някаква велика опасност, но няма страшно, защото Бойко е на власт, пък при него нема лабаво. 
Ся, проблемът е, че като я обясни тая работа с кинетичната енергия на автобуса (разбирай тия 13 км/ч са сериозно нещо, но компетентните органи ще се изкажат), все едно някой го е питал, и все едно при всяка една катастрофа я смятат тая кинетична енергия (пък може и да я смятат, знам ли, полиция е това, на всичко са способни), та не ми стана ясно, и като се е увеличила кинетичната енергия на автобуса със 76% какви са последиците от това.
На Мишо сигурно му е свършила енергията точно преди да обясни.

03 септември 2018

Ленин в Грузия

Отива грузинец в ресторант, поръчва си, яде каквото яде, накрая вика сервитьора, онзи му носи сметката и грузинецът му подава 100 рубльова банкнота. 
Сервитьорът внимателно я оглежда и пита:
- А защо Ленин е с каскет?
- У нас в Грузия всички ходят с каскет.

В ресторане грузин подает официанту сторублевую купюру. Официант внимательно разглядывает купюру и спрашивает: — А почему Ленин в кепке? — А у нас в Грузии все в кепках ходят.

© http://anekdoty.ru/pro-gruzinov/
В ресторане грузин подает официанту сторублевую купюру. Официант внимательно разглядывает купюру и спрашивает: — А почему Ленин в кепке? — А у нас в Грузии все в кепках ходят.

© http://anekdoty.ru/pro-gruzinov/
В ресторане грузин подает официанту сторублевую купюру. Официант внимательно разглядывает купюру и спрашивает: — А почему Ленин в кепке? — А у нас в Грузии все в кепках ходят.

© http://anekdoty.ru/pro-gruzinov/
В ресторане грузин подает официанту сторублевую купюру. Официант внимательно разглядывает купюру и спрашивает: — А почему Ленин в кепке? — А у нас в Грузии все в кепках ходят.

© http://anekdoty.ru/pro-gruzinov/
В ресторане грузин подает официанту сторублевую купюру. Официант внимательно разглядывает купюру и спрашивает: — А почему Ленин в кепке? — А у нас в Грузии все в кепках ходят.

© http://anekdoty.ru/pro-gruzinov/