28 август 2013

Хипермаркетно

Преди години, някъде в средата на 90-те, когато се преместихме в Младост 2 с моите родители, основните места за пазаруване ми бяха денонощният супермаркет "Макс" и 2-3 квартални магазинчета, отворени на гърба на входовете в панелните блокове. Нямаше ги още големите вериги у нас, МЕТРО тепърва щеше да навлиза, а за "Билла", "ЕНА Кеш&Кери", "Кауфланд" и "Лидъл" не бяхме и чували. "Макс"-а и конкуренцията му водеха някаква форма на мирно съвместно съществуване до към началото на новия век, когато за кратко време в квартала и близките му околности бяха отворени последователно ХИТ, "Билла", "ЕНА Кеш&Кери" (която не издържа на конкуренцията и затвори, а в последствие през годините в същото помещение се опитваха да отворят "Фамилия" и "Магазинъ 345", които също не изкараха дълго. В момента не знам за какво се ползва това помещение, но определено не е хранителен магазин.) и "Фантастико". Появата на т.нар. "големи вериги" се отрази на "старите" играчи до такава степен, че малките квартални магазинчета не издържаха на конкуренцията и затвориха, а "Макс"-а по мое мнение се спасява единствено заради факта, че е денонощен. 
Една зима, мисля че беше Декември 1998-а или 1999-а, във времената, когато големите вериги все още трудно намираха България на картата, в пощенската си кутия намерих картичка от ЕТ "Иваст", чрез която ми пожелаваше весела Коледа и щастлива и успешна Нова година (написана на ръка). А ЕТ "Иваст" беше именно едно от малките магазинчета, конкуренция на денонощния "Макс", от които пазарувах от време на време. Този дребен жест ме направи още по-постоянен клиент на това магазинче. Подобна постъпка от страна на "Билла", "Кауфланд" или "Фантастико" и досега не съм имал, а нищо не им струва, и без това ми пълнят пощенската кутия с глупостите си. Едно е да ти пратят декемврийската си брошура с пожелания за весели празници, друго е да ти пуснат в кутията картичка с пожеланията.
Преди да дойдат големите вериги, редовно си пазарувах от една квартална месарница. Казва се "Платан" и е точно зад пицарията "Верона Нова" в Младост 3, срещу "Фантастико". Там каймата я правят на място, а нищо не пречи да поискаш две парчета месо да ти ги смелят пред теб, ако чак толкова им нямаш доверие. Откакто се появиха големите вериги в квартала, тази месарница премина на половин работен ден, а след това май почиваха в петък, ако не се лъжа. Както и да е - говорим си за качеството на месото, дето го ядем (за храната по принцип), как големите вериги тъпчели месата с химикали, вода и сол, стандарти дори се спускат "отгоре", но като стане въпрос за избор откъде да се храни човек, нещо все греда удряме.
Тези спомени ме връхлетяха след предложението на депутата от БСП Спас Панчев за ограничение на работното време на големите търговски вериги. И то не толкова от самото предложение - смятам, че идеята не е чак толкова лоша, само че е кофти поднесена, а на обществената реакция към него - дебелашки хумор и подигравки. Форумният планктон подлага идеята на кръстосан огън само защото идва от БСП, без да я премисли, без да се опита да претегли плюсовете и минусите на подобно предложение, без да се опита да го измени. Разбира се, какво друго можем да очакваме спрямо идея от комунистите? Дайте да забраним електронната поща, че да ударим едно рамо на Български пощи, дайте да върнем опашките за банани, дайте да върнем чакането за кола. Няма никакво значение, че в доста от европейските страни съществуват подобни ограничения за работата на търговските вериги. 
В Германия например, в неделя не работи нищо. Неделята е ден за Църквата. Ходенето на църква е по желание, но това не прави магазините по-малко затворени. У нас едва ли не се оказа, че търговските вериги са единственото място, където студентите могат да работят, за да се издържат и на практика излиза, че работата им има и социален, и образователен ефект. На практика у нас от продажбата на кренвирши в "Билла" зависи колко инженера ще се дипломират тази година, а зарзавата в "Лидъл" издържа икономистите в УНСС. Покрай хумора и иронията много удобно забравяме, че у нас всъщност студентите основно работят, и ако им остане време между смените, ходят на лекции и упражнения. В споменатата от мен Германия студент не може да работи повече от определен брой часове седмично (мисля, че бяха 20). Затова от германските университети излизат инженери, лекари, икономисти и т.н, а от българските излизат безработни специалисти. Просто хората са сложили каруцата след коня, определили са правилата и си ги спазват. Нещо повече - в Германия в някои провинции (не съм сигурен за цялата страна) е забранено автобусните фирми да дублират жп транспорта. И никой не се е хванал, че това е забрана над частната инициатива, че е намеса на държавата в частния бизнес, никой не говори за заплати и осигуровки на работещите в автобусните фирми, никой не си позволява да осмива и иронизира съществуващото положение. И то не е само в Германия, в Холандия и Италия например магазините за хранителни стоки (в Италия и ресторантите) задължително са затворени в един ден от работната седмица. Няма "не искам". Отделно имат доста странно (от наша, Източноевропейска гледна точка) работно време - затварят в 7 или 8 вечерта и само в 1 ден от седмицата работят до по-късно, най-често до 9. Това е, такива са правилата.
Аз съм далече от мисълта, че предложението на Спас Панчев е едва ли не някаква панацея за малкото квартално магазинче, и едва ли не от него блика някаква романтика и се чува звън на звънчетата над вратата. Но не ми допада прибързаното оплюване, всезнайковщината и дебелашкия хумор тип "Блъснахме едно бабе с Москвича, па смех, смех, смех...".

24 август 2013

Подаряват се котенца

Тази обява е на пътеката между Железница и Бистрица. На второто изречение не знам какво да кажа, освен че направо си е за срам ако още не са ги раздали. А третото е 100% истина, лично съм го изпитал.

23 август 2013

Да направиш добро

Едно от нещата, които най-много обичам на този свят, е домашно приготвеният тутманик на мама. Той специално е едно от малкото неща, които е научила от баба ми (свекърва си), но си струва. Понякога го комбинирам със салата от домати и чесън, особено ако доматите са градински. Комбинацията може и да се види странна на някого, но (както казват канибалите), като не си пробвал, не се изказвай. И понеже това е едно от нещата, от които съм се лишавал през годините на гурбет, съвсем логично е да си го поръчам да ме чака, като (живот и здраве) кацна в София.
Майка ми наистина се беше подготвила, и тутманикът, и салатата ме чакаха. Проблемът беше, че се бях натъпкал с полуфабрикатите на Франс Еър и нямах много свободно място за каквото и да било в стомаха си, така че се задоволих само да го опитам колкото да не е без хич (принципно Голямото наяждане с тутманик го бях планирал за след ден-два след моето завръщане). И нали съм си при мама, като си тръгнахме тя ни сложи останалия тутманик в един плик да закусим с него на другия ден.
Излизаме от входа, а на пейките пред него седи една жена, на която не обърнах внимание. Разминахме се, отидохме към колата и в този момент Малкото Кате ми каза: "Знаеш ли, онази жена така погледна плика с храната, хайде да и дадем. Тя май е клошарка, аз и друг път съм я виждала тук." След което се върна, говори с нея и й подаде част от тутманика.
- Даде ли и? - я попитах аз като се върна.
- Да.
- Какво и каза?
- Ами казах и, че си се върнал от чужбина жив и здрав и искам да раздам от храната - така де, тя може да е клошарка, но очевидно си има достойнство. Не мога да и кажа "А бе ти си клошарка, на ти храна!", не върви.
И може би в този момент осъзнах, че заради това спонтанно направено добро това е бил най-вкусният тутманик, който съм ял през живота си. 

22 август 2013

Помниш ли, не помниш ли?



Помниш ли, не помниш ли? Кой те знай къде си,
сигурно ще вземеш оня зъболекар
и ще слушаш свърдела му, и ще си добре.
Помниш ли, не помниш ли? Всичко отиде си.
Като стар часовник, тихо и полека,
любовта в сърцата, изхабена, спре.

Валери Петров, "Тавански спомен"

10 август 2013

IN-GRID - Mama mia

Mamma mia, лятно време е.

02 август 2013

МЗ предупреждава

След аварията в Чернобил в КПСС се събира ЦК и сядат да мислят какво да правят със земята там.
Станал един и предложил:
- Дайте нищо да не засаждаме 20 години, а после ще видим какво можем да направим?
- Не става, много земя е това, не може така.
- Тогава - предложил втори - дайте да засадим картофи, те изискват най-малко грижи.
- А бе кой ще ги яде тия картофи, ти нормален ли си? - ревнало мнозинството.
Така се препирали няколко часа, отхвърляйки култура след култура и идея след идея. Накрая един от младите членове на ЦК се надигнал и предложил:
- Другари, дайте да засадим тютюн, а на кутиите с цигари ще напишем: "Министерството на здравеопазването за последен път Ви предупреждава!".