Хипермаркетно

Преди години, някъде в средата на 90-те, когато се преместихме в Младост 2 с моите родители, основните места за пазаруване ми бяха денонощният супермаркет "Макс" и 2-3 квартални магазинчета, отворени на гърба на входовете в панелните блокове. Нямаше ги още големите вериги у нас, МЕТРО тепърва щеше да навлиза, а за "Билла", "ЕНА Кеш&Кери", "Кауфланд" и "Лидъл" не бяхме и чували. "Макс"-а и конкуренцията му водеха някаква форма на мирно съвместно съществуване до към началото на новия век, когато за кратко време в квартала и близките му околности бяха отворени последователно ХИТ, "Билла", "ЕНА Кеш&Кери" (която не издържа на конкуренцията и затвори, а в последствие през годините в същото помещение се опитваха да отворят "Фамилия" и "Магазинъ 345", които също не изкараха дълго. В момента не знам за какво се ползва това помещение, но определено не е хранителен магазин.) и "Фантастико". Появата на т.нар. "големи вериги" се отрази на "старите" играчи до такава степен, че малките квартални магазинчета не издържаха на конкуренцията и затвориха, а "Макс"-а по мое мнение се спасява единствено заради факта, че е денонощен. 

Една зима, мисля че беше Декември 1998-а или 1999-а, във времената, когато големите вериги все още трудно намираха България на картата, в пощенската си кутия намерих картичка от ЕТ "Иваст", чрез която ми пожелаваше весела Коледа и щастлива и успешна Нова година (написана на ръка). А ЕТ "Иваст" беше именно едно от малките магазинчета, конкуренция на денонощния "Макс", от които пазарувах от време на време. Този дребен жест ме направи още по-постоянен клиент на това магазинче. Подобна постъпка от страна на "Билла", "Кауфланд" или "Фантастико" и досега не съм имал, а нищо не им струва, и без това ми пълнят пощенската кутия с глупостите си. Едно е да ти пратят декемврийската си брошура с пожелания за весели празници, друго е да ти пуснат в кутията картичка с пожеланията.

Преди да дойдат големите вериги, редовно си пазарувах от една квартална месарница. Казва се "Платан" и е точно зад пицарията "Верона Нова" в Младост 3, срещу "Фантастико". Там каймата я правят на място, а нищо не пречи да поискаш две парчета месо да ти ги смелят пред теб, ако чак толкова им нямаш доверие. Откакто се появиха големите вериги в квартала, тази месарница премина на половин работен ден, а след това май почиваха в петък, ако не се лъжа. Както и да е - говорим си за качеството на месото, дето го ядем (за храната по принцип), как големите вериги тъпчели месата с химикали, вода и сол, стандарти дори се спускат "отгоре", но като стане въпрос за избор откъде да се храни човек, нещо все греда удряме.

Тези спомени ме връхлетяха след предложението на депутата от БСП Спас Панчев за ограничение на работното време на големите търговски вериги. И то не толкова от самото предложение - смятам, че идеята не е чак толкова лоша, само че е кофти поднесена, а на обществената реакция към него - дебелашки хумор и подигравки. Форумният планктон подлага идеята на кръстосан огън само защото идва от БСП, без да я премисли, без да се опита да претегли плюсовете и минусите на подобно предложение, без да се опита да го измени. Разбира се, какво друго можем да очакваме спрямо идея от комунистите? Дайте да забраним електронната поща, че да ударим едно рамо на Български пощи, дайте да върнем опашките за банани, дайте да върнем чакането за кола. Няма никакво значение, че в доста от европейските страни съществуват подобни ограничения за работата на търговските вериги. 

В Германия например, в неделя не работи нищо. Неделята е ден за Църквата. Ходенето на църква е по желание, но това не прави магазините по-малко затворени. У нас едва ли не се оказа, че търговските вериги са единственото място, където студентите могат да работят, за да се издържат и на практика излиза, че работата им има и социален, и образователен ефект. На практика у нас от продажбата на кренвирши в "Билла" зависи колко инженера ще се дипломират тази година, а зарзавата в "Лидъл" издържа икономистите в УНСС. Покрай хумора и иронията много удобно забравяме, че у нас всъщност студентите основно работят, и ако им остане време между смените, ходят на лекции и упражнения. В споменатата от мен Германия студент не може да работи повече от определен брой часове седмично (мисля, че бяха 20). Затова от германските университети излизат инженери, лекари, икономисти и т.н, а от българските излизат безработни специалисти. Просто хората са сложили каруцата след коня, определили са правилата и си ги спазват. Нещо повече - в Германия в някои провинции (не съм сигурен за цялата страна) е забранено автобусните фирми да дублират жп транспорта. И никой не се е хванал, че това е забрана над частната инициатива, че е намеса на държавата в частния бизнес, никой не говори за заплати и осигуровки на работещите в автобусните фирми, никой не си позволява да осмива и иронизира съществуващото положение. И то не е само в Германия, в Холандия и Италия например магазините за хранителни стоки (в Италия и ресторантите) задължително са затворени в един ден от работната седмица. Няма "не искам". Отделно имат доста странно (от наша, Източноевропейска гледна точка) работно време - затварят в 7 или 8 вечерта и само в 1 ден от седмицата работят до по-късно, най-често до 9. Това е, такива са правилата.

Аз съм далече от мисълта, че предложението на Спас Панчев е едва ли не някаква панацея за малкото квартално магазинче, и едва ли не от него блика някаква романтика и се чува звън на звънчетата над вратата. Но не ми допада прибързаното оплюване, всезнайковщината и дебелашкия хумор тип "Блъснахме едно бабе с Москвича, па смех, смех, смех...".