Много слаба книга на Форсайт.
Не знам защо западните автори използват едни и същи клишета, когато става въпрос за Съветския съюз и руснаците - корупция, необятни права и привилегии за комунистическата върхушка, водка - в случая липсваше само атомен реактор и мечка.
Шпионите, които Джейсън Монк вербува са лоялни патриоти, които не харесват системата. Докато Олдрич Еймс ...
Героите са доста шаблонни и клиширани. "Чичо Коля" например, освен че е 180 сантиметров танкист се оказва някакъв бунтар, който първо отказва да стреля по тълпата в Будапеща през 1956-та (пренебрегва заповед на Андропов), после демонстрира нетипичен за съветските военни хуманизъм и през 1968-ма в Прага, а за хуманизъм в Афганистан просто не му остава време, пък и Андропов идва на власт ...
В смисъл, руснаците за западноевропейците/американците са гадни копелета, но винаги има някой печен сред тях. При американците/западноевропейците е обратно, те са печени по принцип, копелетата са изключение.
Анатолий Гришин, основния противник на Джейсън Монк от лошите е психопат още от малък. Баща му е комунист-фанатик, мразещ Хрушчов за разобличаването на Сталин. Малкият Толя и какъв да стане?
Основният претендент за президентския пост, Игор Комаров и той го играе някакъв психопат, готвещ възстановяването на Съветския съюз, анексиране на отделилите се републики, възстановяването на ГУЛАГ, депортиране на украинците, балтийците, азиатците, кавказците и въобще всичко, което не е руско от Русия. Поведението му е като на фюрер, който в цялата книга се занимава с това да демонстрира силата на гнева си.
Аман от глупости.
Да беше Том Роб Смит и неговата Тъпня 44, разбирам, ама това все пак е Форсайт!
Въобще, на западняците трябва да им се забрани да пишат за Русия и СССР, пишат глупости.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!