Н - Наглост

 В Беларус миналата седмица имаше избори.

Изборите в Беларус миналата седмица можеше и да не се провеждат - нито някой щеше да забележи, нито резултатът щеше да е различен. Белорусите бяха призвани да отидат до урните и да си изберат президент. Ситуацията беше като във вица за Фидел: ако го изберат ще има нов президент, ако не го изберат ще остане старият. Белорусите с радост предпочетоха да си изберат за седми (!!!) пореден път 70-годишния Александър Лукашенко с резултат 87,7% „За“ (на фона на 87,3% в съседна Русия). Единствено липсват всенародните празненства и ликуващите лица на отруденото население при новината, че единственият кандидат е избран. 

В много блед и посредствен опит за копиране на западните демокрации Александър Григориевич даде пресконференция след съкрушителната си победа. На нея не знам колко са били платените клакьори, казионните журналисти и филтрираните от службите присъстващи, но за миризма беше допуснат и Стивън Розенберг от ББС. Самата пресконференция беше едно издевателство над демокрацията, тържество на дебелашкия хумор и простащината. Честно казано ако аз бях белорусин щеше да ме е срам, ако моят президент, независимо дали съм гласувал за него или не се държи по този начин, ръси плоски и дебелашки шеги и се държи като селски кръчмар. Всъщност, бях точно в такава ситуация когато премиер ни беше Тъпанарят от Банкя, вътрешен министър - Цветан Цветан, председател на НС тетка Цецка и президент Чехлю. И затова съм писал в блога си, че и станах автор и в друг блог.

 

С цялата си наглост на въпроса защо неговите сериозни опоненти са или в изгнание, или в затвора, или не са допуснати до изборите белоруският Пюрер отговаря „Това си е техен личен избор“. Крие се зад „народа“, „закона“ все едно са го избрали за пазач на кооперативния пазар в някой белоруски колхоз, а не за президент. На въпроса що за избори са това, когато единият от противниците му го подкрепя, а другият публично го хвали Лукашенка отговаря „Стив, това за теб е нов опит!“ под бурния смях на клакьорите в залата. 

Нагло, дебелашко, правешко.

Не знам дали му зададоха въпроса стигна ли средната заплата в Беларус еквивалента на 500 $, към което се стреми от над 15 години. Не знам дали му зададоха въпроса дали смята за нормално неговата умряла Беларус да се сравнява със САЩ и с ЕС по отношение на свободата на изборите и демокрацията. Не знам дали въобще има смисъл да му се задават въпроси на Лукашенко, на Тодор Живков навремето му зададоха един въпрос в Германия и се оказа, че си е записал някъде отговора, ма си е забравил листчето в другото сако. 

Въобще, много въпроси биха могли да се зададат на Александър Лукашенко, но за съжаление второто му име е Наглост.