Двадесет години по-късно

 „Двадесет години по-късно“ е продължението на „Тримата мускетари“. Едно време я прочетох назаем - нямаше я по книжарниците, изведнъж я пуснаха някъде 1988 г, но се изчерпа доста бързо. Аз я взех от Роман - беше ми съученик тогава, майка му беше словачка и работеше в Чехословашкият културен институт в София, предполагам, че имаше някакви връзки с книгоразпространителите по линия на института, та му я беше намерила. Никой друг от приятелите ми я нямаше. С всичкия си акъл като я прочетох реших да я преписвам, да си я имам. До никъде не стигнах, не помня дори дали и първата глава успях да препиша.

Всъщност, първата ми среща с книгата беше малко по-рано, лятото, докато чаках на опашка за хляб в хлебозавода на пазара (обикновено в петък се чакаше около 30-40 мин). Та докато чаках едно момиче пред мен я разказваше на приятелката си, такива бяха времената тогава, разказвахме си филми и книги (филмите бяха или „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“ или пък някоя видео-касета, например „Нечиста наука“ или „Милионите на Брустър“. Разказват ти го и все едно си го гледал, с книгата беше същото). Та така, слушах я тази книга (нещо като далечен дядо на Сторител), главата с бягството на херцог дьо Бофор от Венсанската кула и баниците на наследника на дядо Марто. Слушах каквото слушах, купих си хляб, а после я взех от Роман. 

След години, някъде около 1993-94-та мама като започна работа в училището и ми каза, че в Полиграфическия комбинат отзад сума ти издателства имат щандове и там я имало цялата серия. Отидох и да, имаше я, а също и следващата част, „След още 10 години“ и то цялата - „Виконт дьо Бражелон“ и двете части на „Луиза дьо ла Валиер“. Така с едно отиване купих 4 книги, предвидливо не си взех торба и ги пренасях на ръце с градския транспорт. Прочетох ги една след друга, „Двадесет години по-късно“ с удоволствие, докато „След още 10 години“ е интересна само до възстановяването на Чарлз II на трона, от там нататък е пълна боза, макар че има и интересни моменти, но доста се разводнява. Видимо е, че на Дюма са му плащали на дума след „Тримата мускетари“.

А днес ги имам всичките на четеца си. Имам достъп до тях с едно кликване и с удоволствие ги препрочитам от време на време - какво да се прави, с тези книги съм отраснал.