Идва си жена ми от работа вчера, ама много ядосана. Очите и светкат, ама мълчи, преживява нещо в себе си. Дъщерята се покри някъде, знае, че когато мама е в такова състояние по-добре да не и се мярка пред очите. Вземам я подръка и с кучето навън, да се разходим - имаме едно място за разходки, като картинка. Лека-полека и мина, посъвзе се, реши да ми разкаже за работата си:
- Днес ми доведоха едно куче да го приспя.
- Е, случва се ...
- Лабрадор на 8 месеца, напълно здрав.
- А защо са решили да го приспят?
- Идват, и ми разправят, че е полудял.
- Чакай сега, не съм час, нима кучетата има психически заболявания?
- Ти слушай докрай. Аз също се поинтересувах защо смятат кучето за полудяло? А те: "Той яде лайна." ... Когато излизат с него да се разхождат и не могат да го удържат. Търси си "пирамидки", ако може човешки и ги яде. Аз ги попитах с какво го хранят? А те ми изреждат списък на това, което те самите ядат. Аз пак питам: "А месо давате ли му?" А те и двамата: "Какво месо?" Те, разбираш ли, били вегетарианци! Вегетарианци! И кучето си така възпитават, а после се оказало полудяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!