15 януари 2018

Два свята, единият е излишен

Ровя по каналите тия дни и набождам на Емил Кошлуков и тетка Цецка.
А не, извинявам се: попадам на интервю на новия програмен директор на БНТ и правосъдния министър. Така е по-правилно. 
Колшлучето го играе нападателен, активен, разпитва, пробва така, неудобни въпроси, опитва се остър да бъде. Тетка Цецка обаче се не дава, пуснала е латерната, няма въпроси, които да я притеснят, отговаря, разяснява и го раздава компетентна. 
На Кошлуков му помня едно интервю преди години, вече се беше върнал от Щатите, не помня за "Плейбой" ли беше, за "168 часа" ли беше, не помня. И самото интервю в детайли не го помня, не беше нещо, което си струва да помниш, но имаше един въпрос който ми се наби в главата: питат го нещо нашия, той нали един такъв ухилен, с ореол на борец против комунизма и лежал в затвора по ония години, та нещо го питаха, и той обяснява горе-долу следното (цитирам по памет) "Представете си, че вашите проблеми са камъни, които трябва да поставите в една кана с вода без да разплискате водата. Ако ги изсипете всичките заедно, ще изплискате водата. Ако обаче поставяте дребните камъни между едрите ще запълните каната без да разплискате водата". Ебаси, викам си, какви умни приказки, каква мъдрост струи от този отговор!
Помня го и Кошлучето, когато се правеше не журналист в ТВ7 с парите на Цветан Василев, един приятел беше харесал във Фейсбук страницата на "Факторът Кошлуков". Та викам си един ден, дай да го видя тоя фактор какви ги говори? Кошлучето философстваше на тема образование и как те от "Новото време" били предложили да се увеличат заплатите на учителите, за да бъдат мотивирани да преподават, съответно децата да са мотивирани на учат и по този начин, като излезе един ден някой образован юнак и отиде да си търси работа, да си поиска 500 лв заплата и да не го е срам. С две думи, много приказки, файда никаква.
Помня го и как висеше в офиса на Водстрой 98, разбира се, между журналистиката и строителството има много общи неща.
За тетка Цецка няма смисъл да се впускам в спомени, при нея нещата са динамични, написаното днес не е актуално утре, на нея мисълта и тече много бързо. Още не мога да смеля каква клетва е дала пред смъртното легло на баща си и чий го е крепила в БКП. При нея Природата си е взела, не е дала, взела си е.
Абе въобще, гледам ги как единият се прави на компетентен журналист, а другият на компетентен юрист, гледам ги и си казвам: "Момчилчо, тия живеят в един техен си свят, ти живееш в друг. Единият е излишен".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!