La femme française

Докато американките се юрнаха масово да се побарват, французойките поставиха нещата на мястото им. 

Тая работа със сексуалния тормоз вече взе да минава всякакви граници и почна да ми писва.

То не остана фуста, дето да се не сети как преди емнайсе години някой продуцент или актьор я е щипал по гъза. Ма не се оплакала овреме, ми днес, щото то много сложно да се оплачеш от сексуален тормоз, `еле пък в Америка. 

Ей го и последния пример от тия дни, поредната световнонеизвестна актриса се сетила, че през далечната 1994 година Стивън Сегал я е изнасилил. Що такава дълга амнезия е имала, да си призная, науката все още не може да го обясни. То бива срам, бива притеснение, бива там комплексът на жертвата или както му казват, ама толкоз годин` да се помайваш и да събираш смелост да изокаш айде нема нужда! 

Пък да ви призная, не ги разбирам американците. То не върви хем да признаваш правото на педерасите и лесбийките да се женят, хем пък за едно щипане или за един виц да го правиш на проблем. И да ме прощават янките, ама мадам Деньов и компания знаят какво говорят! Щото, да си имаме уважението, ама едно са жените във Франция, друго са онези в Щатите. Имал съм честта да видя и от едните, и от другите и въпросът съвсем не се свежда само до килограмите и храненето. Френската жена си има излъчването на жена, то като я видиш само и ти се приисква да пофлиртуваш с нея; да пиеш вино, да танцуваш, да и правиш комплименти и да пускаш дълги погледи. В крайна сметка флирта е част от играта на съблазняване, галантното поведение би трябвало да се оценява в женските очи. Американки по-рядко съм срещал, но тия, дето съм ги виждал или бяха по 100-120 оки живо тегло, или бяха по анцуг и джапанки на туристическа обиколка. С две думи, трудно би ми се приискало какъвто и да било флирт. Па като толко не и е приятно на някоя жена мъжът срещу нея да и държи палтото или пък да и бутне стола, като сяда, за какво въобще си прави труда да излиза на среща? Седи си вкъщи, така е най-сигурно.

Или пък не знам, както е тръгнало ще се върнем в пуританските времена, когато младежът и девойката не са смеели да се погледнат на седянката, а са стискали една кърпичка заедно и това им е бил целия сексуален контакт.