Талибанът

Едвин Сугарев никога не ми е бил симпатичен. 

Не защото сме на диаметрално противоположни политически позиции - напротив, учили са ме да уважавам правото на собствено мнение у другите. Така го виждат света, така го разбират. Никъде не е казано, че аз съм само и единствено прав.

Просто не обичам пенкилери. 

Не обичам хора, които обявяват гладни стачки в името на големи и светли идеали и в крайна сметка така и не довеждат нещата до край (двете гладни стачки на Сугарев - първата, като част от 39-те депутата против подписването на новата Конституция през лятото на 1990 г, и втората с искане за оставката на президента Желев през 1992 или 93 г).

Не обичам хора, които организират протести и са в първите редици на протестите само и само за да могат да отнесат някоя полицейска палка и да се оплачат след това не целия свят как в България полицията бие мирно протестиращите граждани (протестът срещу изграждането на последния участък от деривацията "Джерман-Скакавица" от ранната пролет на 1995 г. Еди беше в първите редици на протестиращите, с барета на главата и все се въртеше покрай полицаите, ако може да го опердашат).

Не обичам пророци, изплуващи от нищото, даващи пресконференции, на които громят противници, вадят доказателства, размахват хартии и след това пак си отиват в нищото до следващата пресконференция. То не беше план "Клин", то не беше Филчев, то не беше Илия Павлов и Мултигруп. Може и да пропускам нещо. За всяко от изброените Сугарев даде пресконференция, на която много говори, нищо не каза, и резултат никакъв.

Не обичам бутикови поети.

Не обичам пишман-дисиденти.

Не обичам фанатици, политически талибани и всякакви крайности.

Смятам, че в историята на човешката цивилизация има много по-възвишени каузи, за които си струва да гладува човек отколкото оставката на едно правителство, която и без това е въпрос на време.

Смятам, че за всяко нещо си има време и място, включително и гладните стачки. Те са характерни за много по-затворени общества и мракобесни режими, каквито бяха у нас до 1989, отколкото днешните.

Смятам, че не върви нещо да обявяваш гладна стачка, когато само до преди половин година хора се палиха, и изгаряха живи от безизходица. 

Останалото е просто талибанщина. 

П.П. И за да не ме обвини някой в дебелащина, наглост или Бог знае още какво, пък и от чисти християнски чувства и аз все пак искам да кажа:

- Еди, не умирай!