17 юли 2013

Талибанът

Едвин Сугарев никога не ми е бил симпатичен. 
Не защото сме на диаметрално противоположни политически позиции - напротив, учили са ме да уважавам правото на собствено мнение у другите. Така го виждат света, така го разбират. Никъде не е казано, че аз съм само и единствено прав.
Просто не обичам пенкилери. 
Не обичам хора, които обявяват гладни стачки в името на големи и светли идеали и в крайна сметка така и не довеждат нещата до край (двете гладни стачки на Сугарев - първата, като част от 39-те депутата против подписването на новата Конституция през лятото на 1990 г, и втората с искане за оставката на президента Желев през 1992 или 93 г).
Не обичам хора, които организират протести и са в първите редици на протестите само и само за да могат да отнесат някоя полицейска палка и да се оплачат след това не целия свят как в България полицията бие мирно протестиращите граждани (протестът срещу изграждането на последния участък от деривацията "Джерман-Скакавица" от ранната пролет на 1995 г. Еди беше в първите редици на протестиращите, с барета на главата и все се въртеше покрай полицаите, ако може да го опердашат).
Не обичам пророци, изплуващи от нищото, даващи пресконференции, на които громят противници, вадят доказателства, размахват хартии и след това пак си отиват в нищото до следващата пресконференция. То не беше план "Клин", то не беше Филчев, то не беше Илия Павлов и Мултигруп. Може и да пропускам нещо. За всяко от изброените Сугарев даде пресконференция, на която много говори, нищо не каза, и резултат никакъв.
Не обичам бутикови поети.
Не обичам пишман-дисиденти.
Не обичам фанатици, политически талибани и всякакви крайности.
Смятам, че в историята на човешката цивилизация има много по-възвишени каузи, за които си струва да гладува човек отколкото оставката на едно правителство, която и без това е въпрос на време.
Смятам, че за всяко нещо си има време и място, включително и гладните стачки. Те са характерни за много по-затворени общества и мракобесни режими, каквито бяха у нас до 1989, отколкото днешните.
Смятам, че не върви нещо да обявяваш гладна стачка, когато само до преди половин година хора се палиха, и изгаряха живи от безизходица. 
Останалото е просто талибанщина. 
П.П. И за да не ме обвини някой в дебелащина, наглост или Бог знае още какво, пък и от чисти християнски чувства и аз все пак искам да кажа:
- Еди, не умирай!

6 коментара:

  1. То, вие, инженерите, много неща не разбирате, ма - простено ви е - хора, боравещи с точното, малко нещо коне с капаци.


    Визирам гладната стачка като такава, а не конкретния случай. А също и самозапалването, и екстремното изкачване на планини, и карането с 400 км в час, когато се убиваш, и красивата игра на тенис, която надхвърля тази на заучения такъв ... много неща не разбирате.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ми може, и да сме коне с капаци, но поне едно нещо като хванем, го довършваме до край, иначе нищо не сме свършили.
      Така и тоя, поне веднъж като се е хванал, да беше карал до край. И конституцията приеха, и Желев си остана, и Орешарски няма да се махне заради тоя идиот.
      А като толкова иска да гладува до смърт, никой не го е карал насила в болницата, никой не го е спрял да се прибере вкъщи и да продължи да гладува.

      Изтриване
  2. Защо му отделяш толкова голямо внимание на този плъх-същият, който беше изписал на латиница с различни шрифтове страниците на вестника си с "ебете си майката" и имаше наглостта да ни занимава с издадените си порностихове- такава гнусотия лъха от него че гладните му стачки ми идват в повече. Пък как един път не погина този "борец" че да се свърши веднъж завинаги с "терзанията на стария Вертер". Да се скрие - по-дълбоко и по-далеко, но не като посланик, а като най-обикновен плъх, какъвто всъщност е! А на "анонимния" по-горе мога само да кажа - простено ти е - за душевната нищета граници няма...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен19 юли 2013 г., 9:15

      Е, няма какво да ми прощаваш за чуждата душевна нищета. Не се наемам да нося на плещите си всичката такава по света.

      Изтриване
  3. Голямо уточнение : Мракобеснически режим имаше до 1944г. ЗАПОМНИ ГО!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нищо му нямаше на режима до 1944 г. Както времената преди, така и след 9.9.1944 си имат своите плюсове и минуси.

      Изтриване

За Бога, братя, коментирайте!