Липси

Наричаха го как ли не -"ваклото агне", "сивият кардинал",
занасяха го заради незнанието му на чужди езици и 
"супруга советская" (дъщеря на генерал от КГБ според 
злите езици) но най-голямата изненада за мен беше появяването 
му около Царя през 2001 г.

Отиде си един от сивите кардинали на прехода. Сякаш по ирония на съдбата, отиде си точно в разгара на протестите против неяснотите в управлението на страната, задкулисните договорки и дългата ръка на бившата ДС. 

Нямам намерение да се спирам на политическата му кариера, не е нещо, което да си заслужава труда. Нещо друго е пред очите ми. 

Покрай кончината му в почти всички сайтове е публикувана кратка биография на Стоян Ганев - кога е роден, кога, какво и къде е завършил като образование, политическа кариера. Едно нещо ми се набива в очите:

Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 г. в Пазарджик. През 1973 г. завършва Математическа гимназия. През 1979 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1980 г. е преподавател по Конституционно право в Софийския университет. През 1985 г. защитава дисертация в Московския държавен университет по конституционно право.

Липсват ми двете години задължителна (по онова време) казарма, от която се откачаха само децата на някои по-първа ръка хора (и то не винаги, в повечето случаи си караха казарма, но скатани на хубаво местенце), наистина болни, а в определен момент (не знам точно кога) приетите да учат висше отлагаха казармата за след дипломирането си, но пак не я избягваха. В биографиите на 90% от мъжете от онова време тези две години са видими с просто око. А при Стоян Ганев не само липсват, но и мистерията продължава с пълна сила: на 25 години става преподавател по Конституционно право (асистент е едно, преподавател - съвсем друго), а на 30 - защита на дисертация, и то не къде да е, а в МГУ.  И така към липсващите две години казарма (за които сигурно ще се намери логично обяснение) се добавя и въпросът "Кой в онези времена защитаваше дисертации в МГУ на 30 години?". 

Дали Стоян Ганев не е бил един от отбора "наши момчета", потенциални първи партийни и държавни ръководители преди 1989 г, който след промените като семенца на глухарче се разпиля из различните партии и партийки и още не са се свършили?

Или просто е изтеглил печелившият билет когато трябва?

Не ме интересува, честно казано - вече е без значение. Лека му пръст на Стоян Ганев, не ги пиша с лошо тия редове.

Лобното място на мечти и надежди за по-добро бъдеще.

Просто преди 23 години пак бяха времена на оставки, улични демонстрации, шествия, блокади, лозунги, а Стоян Ганев беше един от онези, които изкарваха хората на улиците. Днес хората отново са улицата, и в очевидната липса на лидери и идеи ме е страх, че отново ще изберат грешният път и грешните водачи.