24 юли 2013

Deja vu



Утре сутринта медии и блогове у нас ще ни залеят със своите гледни точки за събитията от тази нощ. И съм сигурен, че почти навсякъде основният рефрен ще бъде deja vu - препратката към 10 Януари 1997-ма. И може би ще са прави. И за мен също е така, само че моето deja vu е малко по-различно.
Аз не правя паралел между палките от 97-ма и палките от снощи. А и се връщам доста по-назад във времето.
Моето deja vu е малко по-различно.
Моето deja vu идва от зората на демокрацията, когато по улиците на София брадати типове блокираха движението с искания за оставки - на Петър Младенов, на Андрей Луканов - и ги получаваха. Така, благодарение на колективната анонимност на уличната тълпа. Някак встрани остана тезата, че при демокрацията си свободен да правиш каквото си искаш до мига, в който нарушиш нечия друга свобода. Някак встрани остана идеята, че демокрацията означава спазване на законите и че законът е еднакъв за всички, а в същото време шепа пишман демократи окупираха, скандираха, стачкуваха и най-вече надвикваха и правеха каквото си искат, щото видите ли, сваляли комунизма (това след 10-ти Ноември, преди това не си го и помисляха!). 
Същото deja vu видях и през зимата на 1997-ма, да ме прощават онези, които тогава наистина са вярвали, че са променили нещо. Аз не мога да приема насилието под каквато и да е било форма за нещо нормално. Не разбирах и до ден днешен кому беше нужно да се щурмува Народното събрание, да се чупи и руши, да се стои до среднощ, да се провокират полицаи само и само за да можем на другия ден да показваме гордо пред света бинтованата глава на Филип Димитров? За каква демокрация става въпрос в 1 през нощта с камъни в ръка срещу полицейските щитове? 
Същото deja vu е и днес. Може и да има хора на протестите, които смятат че това правителство трябва да си отиде; може да има и хора, които смятат че повече така не може, че трябва генерална промяна в българската политика, в начина на управление на страната, и са прави. Аз самият очаквах много повече от това правителство и все повече се разочаровам от него, но не смятам че трябва да бъде свалено по начин като снощния. Съжалявам, ама не мога да оправдая къртенето на колчета и плочки от паважа в името на по-доброто управление на страната. Не мога да оправдая блокирането на основни кръстовища и булеварди в името на по-доброто управление. Не мога да приема, че това правителство "трябва да си ходи" само месец и половина след избирането му само щото на някои така им се иска. Не мога да приема сегашната активност на улицата след 3.5 години пасивно наблюдение на управлението на Тъпанаря от Банкя. Не мога да оправдая замерването на една жена с домати - все пак има някакви понятия като чест, достойнство, кавалерство. Нещо не ми се връзват тия неща. 
Не мога да разбера що за хора могат да мятат камъни срещу автобус, в който има жив човек - какво искате, да го убиете ли? И какво ще спечелите, като го уцелите? А не, забравих - той е комунист, той е гад, той е за трепане, то и трепането му е малко на тоя! Не мога да си представя дори, че едни и също хора първо говорят за "върховенство на закона" и в същото време отказват да изпълнят полицейско разпореждане, щото са заети да свалят комунягите! Я идете в Щатите да видите дали някой ще окупира Пенсилвания авеню, щото не го кефи президентът-негър, ще блокира достъпа до Белия дом и ще мята камъни по лимузината на Барак Обама и полицията в същото време го гледа с разбиране и съчувствие? 
А у нас може.
У нас deja vu-то вече е част от пейзажа, от ежедневието. Моето deja vu го гледам вече 23 години - как едни хора се хващат да "свалят комунягите", а след това се оказва, че пак са направили грешният избор и пак нещо не е както трябва. Deja vu-то у нас е игра: първо си играем на протести, после на демокрация, после на избори, и после пак на протести, щото комунистите пак ни излъгаха.
И най-лошото е, че след снощи обратното броене за кабинета "Орешарски" вече е в ход. 
Deja vu-то отново победи.

4 коментара:

  1. Анонимен24 юли 2013 г., 9:54

    Абе да беше казал няколко изречения за дежа вю-то, дето все една и съща партия я изкарват с павета от парламента. Как пък успява да го постигне?
    Ама - тя ней виновна, всички останали криви, тя цялата - в бяло.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, не, дежа вю-то ми е за едни хора, които лятото на 90-та и 91-ва сваляха комунистите и спечелиха изборите "с малко и за малко", и после се оказа че комунистите са им виновни и са им разбили парламентарната групичка. После същите тия хора сваляха комунистите 97-ма, подскачаха с Костов и след 4 години гласуваха за Царя. И сега пак са тръгнали да свалят комунистите, и аз знам вече какво ще се случи - ще дойде някой, дето няма да е комунист, или поне 4 години ще се преструваме, че не е. После ще се окаже, че пак сме последни по доходи в ЕС, пак ще сме най-корумпирани и най-вероятно и новият месия, дето ще си го изберете също ще се окаже комунист.

      Изтриване
  2. Анонимен24 юли 2013 г., 9:57

    Обратното броене за кабинета Орешарски започна на 14 юни. Това, че някои хора са си заврели главите в цимента, за да не го виждат, е съвсем отделен въпрос.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Преди 4 години хората не искаха комунистите във властта и си избраха ГЕРБ. Сега се оказа, че и ГЕРБ не стават, и тях не ги искат на власт, ама и турците и комунистите да не са на власт! Ми хайде първо се съберете и минете 4% на изборите, пък после да видим кой ще е на власт. До тогава Орешарски остава.

      Изтриване

За Бога, братя, коментирайте!