13 юли 2013

За Стайнбек и за хората


— Разкажи ми пак както по-рано — заумилква се Лени.
— Какво да ти разкажа?
— За другите и за нас.
— Такива като нас нямат семейство — подзе Джордж. 
— Посберат малко парици, па ги пропилеят. Нямат си никого, никой не дава пукната пара за тях.
— Но при нас е друго! — възкликна Лени щастлив. — Кажи сега за нас.
Джордж мълча известно време.
— Но при нас е друго — рече той.
— Защото…
— Защото аз си имам приятел…
— И аз си имам приятел. Двамата сме приятели и се грижим един за друг — извика възторжено Лени.
Не съм нито първият, нито последният, който е прочел "За мишките и хората". А и не ми е за пръв път да я чета, тя не е и дълга. Ех, и отгоре на всичко и филмът съм гледал няколко пъти поне. 
Но ... 
"За мишките и хората" е повест, която може (и трябва) да се чете периодично. Като "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин"  е - всеки път откриваш нещо ново, нещо, дето досега не си го забелязал, или пък си го мислил по друг начин. Или пък да видиш един свят, отпреди 100 и кусур години, когато здравото бачкане не ти помага да изплуваш от тинята, а това, което те води е една най-обикновена мечта. Не за богатство, слава и почести, а за ферма с крава, прасенце и кокошчици. И зайци, разбира се, зайците, които Лени ще храни.
Наистина ли човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му? И в такъв случай, кое е по-голямо - скъпият дом в богаташкият квартал, или фермата с 10-те акра, кравата, кокошките и люцерната? Кое е по-добре - самотният живот от ферма на ферма или животът с жива душа до тебе - пък била тя и идиота Лени или старото куче на Кенди?
И понеже споменах и екранизацията на повестта, искам да отдам длъжното и на нея. Рядко съм гледал толкова точна екранизация. Актьорският състав е перфектно подбран - и Джон Малкович, и Гари Синиз, и Шерилин Фен, и въобще - всички. И Слим, и Кенди, и Кърли, и Коулман - актьорите, които ги играят, идеално са паснали на образите и са точно такива, каквито си ги представям, четейки книгата. 
Сравнявайки "За мишките и хората" с други произведения на Стайнбек, които съм чел ("Бисерът", "На Изток от Рая", "Улица "Консервна") - някои ми харесват повече, други по-малко - все си мисля, че не е необходимо хубавата книга непременно да бъде най-дебелата. 

2 коментара:

  1. Анонимен16 юли 2013 г., 9:37

    Ей, ти па не си разбрал азбучни истини! Най-хубавата книга е "Винету". :)))))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нищо и няма на Винету, наистина е хубава, има си време обаче когато трябва да се чете. А заради Тъпанарят от Банкя сега стана мръсна дума

      Изтриване

За Бога, братя, коментирайте!