Реалността "Варна"

Трета седмица вече в центъра на София протестиращи искат оставката на правителството. Протестите са и нещо като парад на народното творчество - оригинални плакати, оригинални отговори и коментари на изказвания на политици от правителственото мнозинство, оригинални форми на протест (деца, кучета, танци).   И постоянни скандирания за оставка - ей така: "ОС-ТАВ-КА! ОС-ТАВ-КА!" Медиите следят протестите, някои сайтове публикуват снимките от поредния ден като централна новина - протестиращите се радват на медийната подкрепа, любов и внимание.

Тя, оставката, лесно се дава - много по-лесно, отколкото Станишев и Орешарски си представят в момента. И това рано или късно ще стане, не сме Брежневите времена, не върви да управляваш на инат. А оставката на кабинета "Орешарски" означава само едно: предсрочни избори. Въпреки че (по мое мнение) последното нещо, което ни трябва в момента са избори и за съжаление реалността го доказва. Само че не тази реалност, от жълтите павета в София, не. Тя е още розова, пухкава, романтична. Говоря за съвсем друга реалност, малко по-бедна, по-безработна и по-отчаяна.

Говоря за онази реалност, която е далече от жълтите павета, далече от кучетата, дето са се научили къде да акат, далече от ония, които от 6-годишни свалят комуняги - не, говоря за онази реалност, пред която протестиращите днес ще се изправят в момента, в който Пламен Орешарски наистина подаде оставка. Говоря  за изборите и за действителността на другия ден след тях. И пресният пример е Варна - Варна, която първа поиска оставка (на кмета си Кирил Йорданов) и я получи, и в която вчера се проведоха извънредните местни избори. С това са свързани няколко основни момента:

1. Рекордно ниската избирателна активност от ~25%.
2. Резултатите.
3. И не на последно място, участниците.

Избирателната активност силно ме изненада - неочаквано за мен е град, който се вдигна на истински бунт срещу кмета си, който беше сред най-активно протестиращите през Февруари и който от години се бори срещу икономическата зависимост от ТИМ (оцеляла при всички правителства от началото на прехода досега) и който има възможност да промени най-сетне бъдещето си да е толкова пасивен. 70 000 от близо 300 000 избиратели е направо смешно, и подобни колажи са по-скоро извинение на петокласник що е без домашно, а не сериозна причина да се не гласува. Не знам кой го е правил този колаж, но по-малко усилия и време щеше да отнеме да си намерят читав кандидат, необвързан с ТИМ и разни други мафии, вместо да обясняват що за маскари са тия четиримата. 

Резултатите пък показват нещо, което протестиращите не виждат или не искат да видят, а именно: едни предсрочни избори сега или след няколко месеца до голяма степен ще повторят сегашната конфигурация в НС. Може да има и нови участници, но като цяло пак ще се върнем на изходното положение - нестабилно парламентарно мнозинство, неясни коалиции, невъзможност за съставяне на правителство. Ако на едни евентуални избори на есен отново първи са ГЕРБ и БСП с по 20% от гласовете, следвани от ДПС, Атака, НФСБ, ДБГ и ДСБ, всичките с между 5 и 10% от гласовете, пак ли ще си играем на протести и избори? Пак ли ще протестираме срещу олигарсите, само че този път срещу Иво Прокопиев и Огнян Донев? И докога така ("Докато дойде някой читав" - ми казва една моя позната, участваща в протестите. Интересно, кой е този "някой читав" и откъде ще дойде?)

Участниците в изборите също не ми харесват, защото партиите продължават да залагат на компроментирани кандидати, с връзки със сенчестия бизнес, с неясни зависимости и без ясни послания към избирателите. За какви избори въобще говорим, след като Марешки е някаква алтернатива и отгоре на всичко е спечелил 12% от гласовете?

Аз разбирам протестиращите. Разбирам исканията за чистота и морал в политиката, за ясни правила и най-вече за спазване на правилата и ги споделям. Само че нещата няма да станат толкова лесно, колкото си мислят протестиращите у нас; няма и да е по този начин, с уличен натиск, викане, палячовщини и оригиналничене. Хората трябва да влязат в партиите, да си ги отвоюват от групировките и да им върнат първоначалното предназначение - инструмент за провеждане на политика, а не на бизнес интереси. Реалността е съвсем различна, съвсем друга.