17 юли 2013

Талибанът

Едвин Сугарев никога не ми е бил симпатичен. 
Не защото сме на диаметрално противоположни политически позиции - напротив, учили са ме да уважавам правото на собствено мнение у другите. Така го виждат света, така го разбират. Никъде не е казано, че аз съм само и единствено прав.
Просто не обичам пенкилери. 
Не обичам хора, които обявяват гладни стачки в името на големи и светли идеали и в крайна сметка така и не довеждат нещата до край (двете гладни стачки на Сугарев - първата, като част от 39-те депутата против подписването на новата Конституция през лятото на 1990 г, и втората с искане за оставката на президента Желев през 1992 или 93 г).
Не обичам хора, които организират протести и са в първите редици на протестите само и само за да могат да отнесат някоя полицейска палка и да се оплачат след това не целия свят как в България полицията бие мирно протестиращите граждани (протестът срещу изграждането на последния участък от деривацията "Джерман-Скакавица" от ранната пролет на 1995 г. Еди беше в първите редици на протестиращите, с барета на главата и все се въртеше покрай полицаите, ако може да го опердашат).
Не обичам пророци, изплуващи от нищото, даващи пресконференции, на които громят противници, вадят доказателства, размахват хартии и след това пак си отиват в нищото до следващата пресконференция. То не беше план "Клин", то не беше Филчев, то не беше Илия Павлов и Мултигруп. Може и да пропускам нещо. За всяко от изброените Сугарев даде пресконференция, на която много говори, нищо не каза, и резултат никакъв.
Не обичам бутикови поети.
Не обичам пишман-дисиденти.
Не обичам фанатици, политически талибани и всякакви крайности.
Смятам, че в историята на човешката цивилизация има много по-възвишени каузи, за които си струва да гладува човек отколкото оставката на едно правителство, която и без това е въпрос на време.
Смятам, че за всяко нещо си има време и място, включително и гладните стачки. Те са характерни за много по-затворени общества и мракобесни режими, каквито бяха у нас до 1989, отколкото днешните.
Смятам, че не върви нещо да обявяваш гладна стачка, когато само до преди половин година хора се палиха, и изгаряха живи от безизходица. 
Останалото е просто талибанщина. 
П.П. И за да не ме обвини някой в дебелащина, наглост или Бог знае още какво, пък и от чисти християнски чувства и аз все пак искам да кажа:
- Еди, не умирай!

6 коментара:

  1. То, вие, инженерите, много неща не разбирате, ма - простено ви е - хора, боравещи с точното, малко нещо коне с капаци.


    Визирам гладната стачка като такава, а не конкретния случай. А също и самозапалването, и екстремното изкачване на планини, и карането с 400 км в час, когато се убиваш, и красивата игра на тенис, която надхвърля тази на заучения такъв ... много неща не разбирате.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ми може, и да сме коне с капаци, но поне едно нещо като хванем, го довършваме до край, иначе нищо не сме свършили.
      Така и тоя, поне веднъж като се е хванал, да беше карал до край. И конституцията приеха, и Желев си остана, и Орешарски няма да се махне заради тоя идиот.
      А като толкова иска да гладува до смърт, никой не го е карал насила в болницата, никой не го е спрял да се прибере вкъщи и да продължи да гладува.

      Изтриване
  2. Защо му отделяш толкова голямо внимание на този плъх-същият, който беше изписал на латиница с различни шрифтове страниците на вестника си с "ебете си майката" и имаше наглостта да ни занимава с издадените си порностихове- такава гнусотия лъха от него че гладните му стачки ми идват в повече. Пък как един път не погина този "борец" че да се свърши веднъж завинаги с "терзанията на стария Вертер". Да се скрие - по-дълбоко и по-далеко, но не като посланик, а като най-обикновен плъх, какъвто всъщност е! А на "анонимния" по-горе мога само да кажа - простено ти е - за душевната нищета граници няма...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, няма какво да ми прощаваш за чуждата душевна нищета. Не се наемам да нося на плещите си всичката такава по света.

      Изтриване
  3. Голямо уточнение : Мракобеснически режим имаше до 1944г. ЗАПОМНИ ГО!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нищо му нямаше на режима до 1944 г. Както времената преди, така и след 9.9.1944 си имат своите плюсове и минуси.

      Изтриване

За Бога, братя, коментирайте!