Литовски дневници: Сач и мач

Една от причините да съм доволен от изминалата футболна есен, естествено са и добрите резултати, постигнати от Левски в ЛЕ. Независимо от мнението на разните му разбирачи, футболни коментатори и журналя, да не забравим и чорбетата с техните 3 (три) полуфинала в далечното и не-толкова близко минало, да запишеш 2 победи и равен в груповата фаза на евротурнир за мен е успех. Да не говорим, че до този момент толкова точки накуп в групова фаза в Европа български отбор не е събирал (миналата година Левски и ЦСКА събраха общо 4). 

Всъщност темата за Левски е само преход към моя принос към "синята" футболна есен, освен че и съчетавахме полезното с приятното (двамата с Иван). 

За всеки мач на Левски в Европа откакто се върнах в Литва (след разгрома в Лисабон) си приготвяхме комбинацията "Сач и мач". 

За какво става въпрос?

Първо се нарязва глава -две кромид лук. Не е необходимо да е на ситно, няма да ходим на изложба с него, но и много на едро не е добре. След това вземате малко свинско - обикновено вземахме свинско от бут без кост, който в Литва не е много скъп, и го нарязвах на парчета и го омесвах с лука като за кебап, но в този случай пропуснахме магазина за месо и съответно изборът ни беше ограничен - затова вземаме две свински пържоли и ги начукваме с чук/празна бирена бутилка (каквото имате под ръка). 

За гарнитурка ползваме гъбки - гъбките са страхотни на сач, не съм предполагал за какво иде реч докато не ги опитах. Гъбките се измиват и се почистват, след което се отделят от пънчетата им, като им се слага малко масълце, сол и черен пипер. 

Сача се сага на котлона да се загрее, като е добре да се намаже с мазнина предварително, да я поеме. В нашия слечай имахме късмет с Иван с месото - пържолите бяха с кожата (не знам защо така ги продават в Литва) и като махнахме месото намазах сача с подкожната мазнина на прасето. След което върху него се оставят лучеца и пържолите, и гъбките се нареждат където вече остане местенце, а пънчетата са за пълнеж. Аз обичам да готвя на слаб огън, така че манджата става за около час и половина. От време на време поглеждам месенцето и го обръщам, че сач, сач, ама и там загаря месото. Може да се добави и сметана, но по принцип ще стане пък хептен калорично, а вечерно време не е много на сгода да се тъпче човек с подобни калорични бомби. 

Е, като стане време да се отвади от огъня сача, го поставих на една дъска и ...хайде, Левски, от нас толкова, дано не ни развалиш вкуса на вечерята.

Трябва да си призная, че наистина победата над Спортинг ни оправи вкуса - лука загоря, не, ами направо изгоря, стана на въглен - бяхме го оставили под месото и пържолите наистина поеха от лука, обаче той стана на нищо. Стават и грешки понякога, това ми беше нещо като кулинарен автогол в еврокампанията - цяла есен сачове, нищо подобно нямаше, баш на последния да ми се случи. Нищо де, след победата на Левски всичко остана на заден план. Въобще, беше една страхотна вечер, и един страхотен финал на еврокампанията на Левски за 2010 година.

Догодина и повече.