Литовски дневници - 1

Малка и в момента студена, провинциална и равнина - това е Литва. Единствената разлика в ландшафта е някой заблуден хълм, но като цяло - Литва са едни поля, до хоризонта и обратно. Те полята почват още от Полша и кой ги знае къде спират. Странното за мен са пътищата в Литва. Тоест - пътища като пътища, да ви кажа - едно към едно с българските са, но такъв кошмар, като в Полша, още не съм видял дори и у нас. С тази разлика, че и в двете страни - Литва и Полша - се строят пътища. Литовците, за разлика от съседна Латвия дори си имат и магистрала от единия край на страната до другия - от Вилнюс до Клайпеда. Е, вярно, построена им е от великият Съветски съюз, и то през 1987 - малко след това обявиха независимост, а от Европейският съюз засега не са видели кой знае каква пътна помощ, но поне придвижването е улеснено.Само че на фона на единствената магистрала в Литва и що - годе приличните им междуградски пътища, в Литва има и пътища, които са покрити само с чакъл и това ти става ясно още при влизането в страната. Това, на фона на постиженията на великият Съветски съюз просто не можех да го проумея - и в Литва, и в Латвия междуселските пътища са само на чакъл. Още в Полша ми направиха огромните катедрали, които имат. Може би на връщане ще спра да снимам катедралите в Августов или Сувалки, но и литовците не изостават - те все пак също са католици, а и са имали и обща страна с поляците. В Литва няма значение колко е голямо населеното място (аз на някои трудно ще им кажа нещо по-различно от село, но литовците упорито си ги наричат град), но църквите им са солидни, големи и просторни, и се пълнят. В Мажейкяй имаше и някаква нова, модерно изглеждаща църква, която повече прилича на храм на сциентолозите, а не на католиците, но пък камбаните й всяка божа неделя - бум, бум, точно в 10 ч. Виждал съм тълпи народ да излизат от техните църкви, което показва че стига да искаш, 50 - те години комунизъм не могат да ти отнемат това, което не искаш да дадеш. Гледам литовците, гледам и българите и не мога да разбера кой е бил 500 г под турско робство и кого е спасила вярата. Църквата в Плунге е доста голяма, и дори и нейната камбана я чувам в съботите и неделите. А народът, който се стича там почти е равен на хората, които влизат в нашите църкви за цяла седмица.

Литовците са много горди с Хълма на кръстовете (те му казват планина всъщност, но дори и за хълм трудно минава) край Шауляй. Шауляй е четвъртият по големина град в Литва, по съветско време край него е имало съветско военно летище, което днес е натовско военно летище. Край града има хълм, на който е "обрасъл" с кръстове. Местните са горди с посещението на папа Йоан - Павел ІІ, който е благословил мястото. Казваха ми, че по съветско време директорите на местните колхози (странно ми беше, но така ми обясниха - на директорът на стопанството, не на полицията) постоянно са получавали заповеди "отгоре" за унищожението на хълма, които регулярно са се изпълнявали - с милиция и армия, възпирайки съпротивата на населението. Въпреки това, местните са възстановявали кръстовете през нощта, а директорите умирали от странни болести. Единствено последният съветски колхозен директор не е изпълнил заповедите от Москва и е останал жив. Интересно ми беше да видя надгробни паметници на този хълм, на партизани, загинали - забележете - през 1954 г! А периодът на партизанстването им беше 1944 - 1954 ... И ако е напълно нормално свободни хора да се борят против съветските окупатори след оттеглянето на германците, то ми е странно как тези хора са осъществили някакъв вид въоръжена съпротива цели 10 години след края на войната. Къде е спяло КГБ, и то по времето на Сталин, не зная. Очевидно литовците са подкрепяли своите "горски войници". Отделно не особената им любов към Русия личи както в нежеланието им да говорят руски дори с хора, които очевидно са чужденци, така и паметниците и музеите на окупацията. Паралелно на това, по пътищата на Литва (подобно на Чехия и Полша) на много места има кръстове, статуи и параклиси на Дева Мария или на някой светия.