Литовски дневници - 2

Градината на хазяина

Зимни ябълки, останаха по дърветата в градината на хазяина

Вчера, поради липса на интересни занимания, се разходих до Клайпеда. Всъщност, интересни занимания не липсват дори и в тая част на света - като например снеговалежът. Моят хазяин с усмивка ми каза в началото: "Ще чистиш сняг през зимата. А сняг ще има! Много!". До тук нямам основание да не му вярвам, като започна, и не е спирало. Интересното е, че за литовците, или поне за жителите на Плунге и по-големите градове, такова нещо като непочистване на снега и обяснения що не е почистен снега и как не стигат парите за чистене, няма (или да има, понеже грам не им разбирам езика и не им гледам новините, не ги чувам). А все пак, ако имаше подобни мрънкалници от градските  власти където и да било, поне по рускоезичните медии щеше да изплува нещо. Не - няма. Така и не видях кога чистят и опесачават улиците, но когато завали вечерта, и сутринта улиците на Плунге са почистени от снега и опесачени. А тротоарите ... ах, тротоарите. Как ли се чистят тротоарите? Не е ли задължение на хората, живущи на съответната улица, да почистят пред дома си? Било е. Вече не е. Вече минава едно тракторче с гребло отпред, и избутва всичкият сняг от тротоарите на уличното платно, където пък след това минава друга една пътна машина и го избутва отново към бордюра. Така и тротоара, и платното са годни за минаване. 

Чистенето на сняг, поне в Литва, е на път да стане олимпийска дисциплина - то май не се интересува колко и кога си чистил, вали си и натрупва. Ако не вали и натрупва духа и навява. 

Както и да е, след загрявката със снегорина яхнах шкодичката и хайде към Клайпеда. От големите литовски градове само там не съм бил, а все пак е третият по големина в страната. Отделно, самите литовци ми казаха - там не са литовци, ония са германци - и ми е любопитно да я видя. 

В интерес на истината, останах разочарован - или малко я разглеждах Клайпеда, или нещо не е наред там.

Тия местните знаят откъде да минат, мен ме беше страх. А имах голям мерак да
отида и да се снимам в средата на реката, ама страх лозе пази.
Достатъчно ми е, че се нагледах на замръзнали реки.

Много яко е замръзнало корабчето. Всъщност, оказа се че това е ресторант и
лятно време е доста посетен. Като цяло колкото и смотана да изглежда Литва,
местните без да си дават зор и без да блестят имат идея как да прибират пари от
туристи. Всъщност, не е само Литва, цяла Балтика е така.

Реших да направя както направих лятото в Рига и Вилнюс - пускам навигацията да ме води към някоя забележителност в града, от там вече си търся други. Да, ама тоя път не проработи - навигацията ме заведе пред нещо, подобно на детска градина или читалище. "Да ви е*а и забележителността" - си казах и изключих навигацията. Почнах да се водя по табелки "Centras" и така стигнах до някаква централна част на града, където спрях да се разходя.

Попаднах на една много приятна "крайбрежна" алея, от двете страни на един канал. То че е студено в Литва, студено си е; че има замръзнали водоеми - има (езерото в Плунге също замръзна, ама снимки от там друг път), но за пръв път виждам замръзнала река или море. А отгоре на всичко местните пък си ловяха риба насред реката. На мен ми се искаше също да отида при тях, и да ги помоля да ме снимат, само че вроденото ми чувство за страх ме предпази от подобни изпълнения - всъщност, замръзналата част от реката (или морето, не знам какво точно беше) не е плътна - от бряг до бряг, а има малка ивица незамръзнала вода точно по края - достатъчно е някой такъв пишман турист като мен да стъпи не където трябва, за да стане атракцията на вечерта.

Ресторанта, като го видях за пръв път. В интерес на истината, такива 

индустриални сгради не видях в останалите части на страната, така че може би 

не е лъжа, че местните са "немци". Просто ми направи впечатление, подобна

архитектура трудно се вижда в източните части на Литва - във Вилнюс и Каунас.

Но както и да е, леда и замръзналите корабчета ми харесаха, а особено приятен беше ресторант "Memelis", с бъчвата отпред. За мое съжаление, не си позволявам да пия, когато шофирам, така че се задоволявам само със снимките на ресторанта. Да не говоря за големият кораб, така приятно замръзнал в средата - къде и кога друг път ще видя такава картинка? Колегата, който е от Свищов, ми казва, че и Дунава бил замръзвал понякога, че и такива картинки не били рядкост за България - а бе за мен си е рядкост, къде и кога ще видя такова нещо в София?

Колкото до рибарите - за мен си е екзотика да ги гледам тия със свределите. И в Плунге ги има, и там съм ги снимал. Стоят, клечат, навиват, говорят си - за риба са. Аз този начин на риболов, със свредел през зимата - само легенди съм чувал за него. Е, сега вече го видях и с очите си. 

Само че не само това е забележителното.
В Балтика има една нова мода, туристите закачат катинари на мостовете, които посещават. Това за пръв път видях в Рига лятото и местните (литовците, не латвийците) ми обясниха, че това е пристигнало при тях като мода от Петербург, а там кой и кога е почнал да лепи катинари за щяло и нещяло по мостовете, не се знае. Клайпедските мостове в това отношение са пощадени, тоест, назад са с материала. Закачените за тях катинари все още са кът, или периодично се прочистват от тях. Всъщност, много е възможно катинарите да не са оставени от чужденци и туристи, а от местните, които по този начин искат да кажат "Никой не мой ма върна на село!" на света. И слава Богу, че софийските мостове са основно с бетонни парапети, или ако са с метални, не са от най-подходящите за закачане на катинари.
Всъщност, от моето пребиваване до този момент в Балтика започвам да съжалявам, че нашият туризъм не е толкова развит - и виждаш, че местните хора, независимо че са били в голямата си част от историята си под руско управление, рядко са били независими, но в крайна сметка, имат своите характерни особености, както в архитектурата, така и като лични характери. На мен още с пристигането в Литва ми направи впечатление, че къщите им са по-скоро скандинавски, отколкото славянски тип. Така е и с градската им архитектура - червени тухлени сгради, готическа архитектура на църквите ... е, само дето това го видях повече в Рига и Вилнюс, а в Клайпеда нещо ми се размина.Толкова за посещението ми в Клайпеда, то и без това друго нямаше за гледане, пък и студено стана - минус 4,5 градуса показваше термометърът в колата. Така че, нямам повече какво да правя тук, хайде обратно към Плунге.

Май ударих бингото, а!? 

Но!

Все пак имаше и още нещо; нещо, което не бих могъл да видя у нас при никакви обстоятелства!Не сте ли се замисляли защо знакът за "Възможна поява на диви животни" представлява скачащ елен ? Защо не е котка, мечка или вълк например?
Или пък, замисляли сте се откъде дядо Коледа си взема елените? Аз не. Поне до вчера. А от вчера знам отговора де.

Карайки по обратният път към Плунге, вижте какво намерих: ферма за елени. Ха сега де! Спомнихте ли си вицовете за чукчите ("А бе вие виждали ли сте северен елен?") Много ми е странна тази ферма, или може би е било горско стопанство - все едно; струпали се хайванчетата край сенцето и преживят. Аз елен не съм виждал от толкова близо през живота си, сега изведнъж цяло стадо.

Гледахме се, снимах ги, кошутите нещо се скатаха на една страна, а в същото време пък елените нещо се събраха на купчина и се съветваха нещо по мой адрес. Толкова интересен "туристически" ден не съм имал досега.

Ресторант Memelis, Klaipeda

Местните много я тачат "рыбалка"-та. Особено тая със свредела зимно време!

Катинарите на моста. Голяма мания се оказа, плъзнало е из цяла Балтика. 

Вероятно ще допълзи и до България, ние имаме навика да възприемаме такива 

нещица, особено ако се свързани с вечната любов