Литовски дневници - 2: Клайпеда

Градината на хазяина

От тези ябълки хазяинът прави ябълково вино. Не е нещо 
особено

Тия, местните, знаят откъде да минат, мен не беше страх.

А имах голям мерак да отида и да се снимам в средата на

реката, но страх лозе пази. Достатъчно ми е, че се нагледах

на замръзнали реки.

Много яко е замръзнало около корабчето. А се оказа, че е
ресторант, и то много добре посетен лятно време. Като цяло,
колкото и смотана да изглежда Литва, местните без да си 
дават зор и без да блестят с някакви особени способности са 
намерили начина да прибират пари от туристите. Не само в
Литва, в цяла Прибалтика е така.

Ресторатът, както го видях за първи път. В интерес на
истината, такива индустриални сгради не видях в
останалите части на страната, така че може би не е
лъжа, че местните са "немци". Просто ми направи
впечатление, че подобна архитектура трудно се среща
в източните части на Литва - във Вилнюс и в Каунас. 

Ресторант Memelis, Клайпеда. С бъчвата отпред

Местните много я тачат рыбалка-та, особено зимната,
със свредела

Катинарите на моста. Голяма мания е, плъзнала е из цяла
Прибалтика (и в Рига ги видях). Вероятно и до България ще
допълзи, ние имаме навика да възприемаме подобни моди,
особено свързаните с вечната любов.

Вчера, поради липса на интересни занимания, се разходих до Клайпеда. Всъщност, интересни занимания не липсват дори и в тая част на света - като например снеговалежът. Моят хазяин с усмивка ми каза в началото: "Ще чистиш сняг през зимата. А сняг ще има! Много!". До тук нямам основание да не му вярвам, като започна, и не е спирало. Интересното е, че за литовците, или поне за жителите на Плунге и по-големите градове, такова нещо като непочистване на снега и обяснения що не е почистен снега и как не стигат парите за чистене, няма (или да има, понеже грам не им разбирам езика и не им гледам новините, не ги чувам). А все пак, ако имаше подобни мрънкалници от градските власти където и да било, поне по рускоезичните медии щеше да изплува нещо. Не - няма. Така и не видях кога чистят и опесачават улиците, но когато завали вечерта, и сутринта улиците на Плунге са почистени от снега и опесачени. А тротоарите ... ах, тротоарите. Как ли се чистят тротоарите? Не е ли задължение на хората, живущи на съответната улица, да почистят пред дома си? Било е. Вече не е. Вече минава едно тракторче с гребло отпред, и избутва всичкият сняг от тротоарите на уличното платно, където пък след това минава друга една пътна машина и го избутва отново към бордюра. Така и тротоара, и платното са годни за минаване.

Чистенето на сняг, поне в Литва, е на път да стане олимпийска дисциплина - то май не се интересува колко и кога си чистил, вали си и натрупва. Ако не вали и натрупва духа и навява. Както и да е, след загрявката със снегорина яхнах шкодичката и хайде към Клайпеда. От големите литовски градове само там не съм бил, а все пак е третият по големина в страната. Отделно, самите литовци ми казаха - там не са литовци, ония са германци - и ми е любопитно да я видя.

Реших да направя както направих лятото в Рига и Вилнюс - пускам навигацията да ме води към някоя забележителност в града, от там вече си търся други. Да, ама тоя път не проработи - навигацията ме заведе пред нещо, подобно на детска градина или читалище. "Да ви е*а и забележителността" - си казах и изключих навигацията. Почнах да се водя по табелки "Centras" и така стигнах до някаква централна част на града, където спрях да се разходя.

Попаднах на една много приятна "крайбрежна" алея, от двете страни на един канал. То че е студено в Литва, студено си е; че има замръзнали водоеми - има (езерото в Плунге също замръзна, ама снимки от там друг път), но за пръв път виждам замръзнала река или море. А отгоре на всичко местните пък си ловяха риба насред реката. На мен ми се искаше също да отида при тях, и да ги помоля да ме снимат, само че вроденото ми чувство за страх ме предпази от подобни изпълнения - всъщност, замръзналата част от реката (или морето, не знам какво точно беше) не е плътна - от бряг до бряг, а има малка ивица незамръзнала вода точно по края - достатъчно е някой такъв пишман турист като мен да стъпи не където трябва, за да стане атракцията на вечерта.

Но както и да е, леда и замръзналите корабчета ми харесаха, а особено приятен беше ресторант "Memelis", с бъчвата отпред. За мое съжаление, не си позволявам да пия, когато шофирам, така че се задоволявам само със снимките на ресторанта. Да не говоря за големият кораб, така приятно замръзнал в средата - къде и кога друг път ще видя такава картинка? Колегата, който е от Свищов, ми казва, че и Дунава бил замръзвал понякога, че и такива картинки не били рядкост за България - а бе за мен си е рядкост, къде и кога ще видя такова нещо в София?

Колкото до рибарите - за мен си е екзотика да ги гледам тия със свределите. И в Плунге ги има, и там съм ги снимал. Стоят, клечат, навиват, говорят си - за риба са. Аз този начин на риболов, със свредел през зимата - само легенди съм чувал за него. Е, сега вече го видях и с очите си.

Само че не само това е забележителното.

В Балтика има една нова мода, туристите закачат катинари на мостовете, които посещават. Това за пръв път видях в Рига лятото и местните (литовците, не латвийците) ми обясниха, че това е пристигнало при тях като мода от Петербург, а там кой и кога е почнал да лепи катинари за щяло и нещяло по мостовете, не се знае. Клайпедските мостове в това отношение са пощадени, тоест, назад са с материала. Закачените за тях катинари все още са кът, или периодично се прочистват от тях. Всъщност, много е възможно катинарите да не са оставени от чужденци и туристи, а от местните, които по този начин искат да кажат "Никой не мой ма върна на село!" на света. И слава Богу, че софийските мостове са основно с бетонни парапети, или ако са с метални, не са от най-подходящите за закачане на катинари.

Всъщност, от моето пребиваване до този момент в Балтика започвам да съжалявам, че нашият туризъм не е толкова развит - и виждаш, че местните хора, независимо че са били в голямата си част от историята си под руско управление, рядко са били независими, но в крайна сметка, имат своите характерни особености, както в архитектурата, така и като лични характери. На мен още с пристигането в Литва ми направи впечатление, че къщите им са по-скоро скандинавски, отколкото славянски тип. Така е и с градската им архитектура - червени тухлени сгради, готическа архитектура на църквите ... е, само дето това го видях повече в Рига и Вилнюс, а в Клайпеда нещо ми се размина.Толкова за посещението ми в Клайпеда, то и без това друго нямаше за гледане, пък и студено стана - минус 4,5 градуса показваше термометърът в колата. Така че, нямам повече какво да правя тук, хайде обратно към Плунге.

Май ударих бингото, а!?

Но!

Все пак имаше и още нещо; нещо, което не бих могъл да видя у нас при никакви обстоятелства!Не сте ли се замисляли защо знакът за "Възможна поява на диви животни" представлява скачащ елен ? Защо не е котка, мечка или вълк например?

Или пък, замисляли сте се откъде дядо Коледа си взема елените? Аз не. Поне до вчера. А от вчера знам отговора де.

Карайки по обратният път към Плунге, вижте какво намерих: ферма за елени. Ха сега де! Спомнихте ли си вицовете за чукчите ("А бе вие виждали ли сте северен елен?") Много ми е странна тази ферма, или може би е било горско стопанство - все едно; струпали се хайванчетата край сенцето и преживят. Аз елен не съм виждал от толкова близо през живота си, сега изведнъж цяло стадо.

Гледахме се, снимах ги, кошутите нещо се скатаха на една страна, а в същото време пък елените нещо се събраха на купчина и се съветваха нещо по мой адрес. Толкова интересен "туристически" ден не съм имал досега.