Цвят - лилав, код - оранжев

Чета още от вчера, че в България е обявен код "оранжев" за цялата страна във връзка с падането на температурите. Така де, зимата пристига и за да не ни изненада както други години, вече обявяват цветни кодове.
Друго си е да обявиш цветен код - хем си предупредил отрано, хем някак си демонстрираш решителност и воля: "Обявен е код оранжев". С други думи - ще вали сняг. Ама много сняг. И няма да го почистим. Затова си стойте вкъщи и не се показвайте навън без причина. Ако се покажете, то си е за ваша сметка, обявихме оранжев код е -хе, още в началото на декември.

Въобще, т`ва цветната бременност, пардон, кодификация - нема лабаво, както казваше другарят Живков. 

Пък и не сме я открили ние, да речеш че пак някоя дивотия сме измислили - не, не и не! Цветните кодове са привнесен челен опит от братския Американски съюз - само че там не си играят на дребно, и за най-малкото съмнение за тероризъм - бам, код "червено" на летищата и ти бъркат и в телесните дупки в търсене на експлозив. 

Не се ли замисляте например, как би изглеждал (звучал) съвременният прочит на Елинпелиновия разказ "На браздата"? Нали помните как започва - "Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време –– само за оране." 

Днес най - вероятно разказът би звучал така: "В страната обявиха оранжев код поради опасност от наводнения. Съгласно Закона за управление на кризи от НИМХ посочваха местата с очаквани най-интензивни валежи и техните стойности на всеки 2 часа. 

Боне Крайненецът излезе от вкъщи и отиде в сградата на сформираният Кризисен щаб за борба с наводненията. Кметът го погледна от глава до пети, намръщи се и рече:

- Отивайте ти и още 4 селяни да пренасяте чували с пясък на дигата! Да я укрепите от Воденицата до Карамиленковия мост! Иначе няма да дам на жена ти детските и социалните, ей!

Боне въздъхна, повъртя се, но нали беше клет сиромах - ром, отиде. Цял ден и цяла нощ пренасяше тежките чували, но укрепиха дигата. 

Дъждовете дойдоха, и валяха без прекъсване около една седмица със слаба интензивност. Средната стойност на валежите беше около 23 л/кв. м, което не донесе опасност, реката не преля и беше благоприятно за извършването на есенните селскостопански работи. След преставането им Боне отново се запъти към кметството:

- Кмете, кмете, чакай, чакай да те питам нещо - извика Боне към излизащия с общинския "Москвич" кмет. - Отмениха ли оранжевият код?

- Отмениха го, още сутринта. 

- А друга опасност има ли, обявена ли е?

- Не е. Абе ти какво си ме заразпитвал, какво има?

- Ами аз, такова ... на оран да ида бе, кмете, да ида на нивата...

- Върви, Боне, върви, кода е зелен, Кризисният щаб е разпуснат до зимъска, когато очакваме снегове. Върви! - благо се усмихна кмета и подкара "Москвича"...

Толкова с Боне, да върви да си гледа добитъка.

Ето ви например една снимка от лани - позакъсали автомобили в снега, който в София не беше почистен. Верно, тогава и новоизлюпеният премиер - министър защити своето протеже, кметицата Фандъкова, като направо отсече: "Тия, които закъсаха на Алея "Яворов" нагоре към Семинарията - половината бяха с летни гуми". Не че о.з. софийският кмет е ходил лично да ги провери с какви гуми са - не. Той това го знае. Но новата практика с кодовете направо измива ръцете на отговорните от воле - няма вече да се оправдават, да мрънкат и да се обясняват. Рано - рано обявиха цветен код, да си чел, да си се подготвил, да си чул, да си разбрал.

Подочувам, че след обявяването на оранжевият код циклоните започнали да избягват България. 

А си спомням една моя служебна командировка до Провадия на 19 февруари миналата година, когато такъв хубав снежец си ме заваля още в София (ама и аз, глупак, по кое време тръгнах - ама на, нали шефа ме праща и нали съм си изпълнителен...), а от Севлиево до Омуртаг по - добре да не разправям как съм се придвижил - после го обърна на дъжд, а то на фона на снеговалежа до там с мед да го ядеш. Върнах се чак след два дни, като по пътя беше пълно със закъсали камиони и автобуси - кой го теглеха, кой чакаше да го изтеглят ... Цялата тая ситуация, разбира се, беше допусната първо защото на власт беше Тройната коалиция, и второ - защото Емел Етем не беше обявила код "оранжев". 

Само за сведение - на връщане единствените, които работеха, бяха едни проститутки малко преди Велико Търново. Студ, сняг, лед - няма такъв филм, тия са на работа. Може би защото обикновено са тотално неграмотни и на тях ни цветни кодове, ни други такива не им действат.

Да се върна към моето пребиваване в Литва в момента - вали сняг като за световно, вече ми писна от него, но сигурно защото нито говоря езика им, нито им гледам телевизиите по тази причина, но не съм разбрал да са обявили някакъв цветен код. Или може би са обявили - код бяло, че всичко е побеляло. Само дето нощем по улиците на Плунге е пълно със снегопочистващи машини, а след тях минават през целия ден да ръсят пясък и луга. И какво излиза - че работата е в организацията, а не в кодовете, така ли?

А всъщност и в Чехия и Холандия не забелязах да обявяват цветни измишльотини при застудяване. Може би защото хората отдавна са разбрали, че сняг се чисти със снегорин, а не с цветни кодове.

А при нас май за постоянно е обявен код "Кафяво".