Где сте вие?

Докато България за пореден ден протестира, и докато се чудим 23 години след началото на прехода "Къде сбъркахме?" и защо пак сме под кривата круша, за себе си имам един много точен отговор.

Где сте вие, потомци на онугундрите,

вий, родени сред мурите и калени сред бурите.

Вий, които кълнете се на конете в опашките

и до болка се блъскате във гърдите юнашките,

че млеко самодивско от мънечки сте сукали и с пищови сте пукали?

А, къде сте вий?

Тука ли, или някъде другаде сте понесли вий временно

свойто страшно безстрашие пастърмено и стременно,

та духът ви, щом трябва ни, нещо гледаме: няма ви!

и разбираме ясно - не сме толкова гламави,

че вий, вий, утригурите, да да, вий, кутригурите,

както казва се, утре свойто кутре ще турите,

дето скърца там някое проблемче обществено,

а от тук опасение ни обхваща, естествено,

че, недай си бог Тангра - ако пламне планетата,

свойте конски опашки вий ще сврете в кюшетата

и ще трябва навярно пак онез, предпазливите -

какви "предпазливите", то направо "пъзливите"!

- що ни мляко са сукали, ни в душмани са пукали,

ни на вярна дружина с лист от бук са свирукали

и не вадят за нищо ками остри от кончови

и са малко несигурни и изобщо уклончиви,

декаденти там някакви и безродници всякакви,

податливи психически и физически кекави,

та ще трябва май - казвам - тъкмо тези, несмелите,

като няма кой друг, разтреперани целите,

да се вдигат все пак, да се вдигат идиотите,

да се вдигат и вдигат подир себе си ротите!

Валери Петров, "Где сте вие?"

Та, мисля си, май наистина ни трябват потомците на оногундурите и кутригурите, които са градили държави от 20 века насам където и да са спирали и са оставяли след себе си градове от камък. И май прекалено далеч отидохме в играта на демокрация.