Карибски дневници 17: Онова, което е останало от Сен Пиер

Батареите или по-точно онова, което е останало от тях.

Срам - не срам, трябва да кажа, че макар Сен Пиер да беше първият град на Мартиника, в който се разходих  и макар че живея на острова вече 2 години досега не бях си правил труда да ида до там и да видя какво е останало след изригването на вулкана Пеле. Така че, да не се излагаме пред чужденците, миналата седмица си хванах фотоапаратчето под ръка, и хайде да ходя на нащракам малко снимки.

Руините не са кой знае колко, но все пак ги има и са интересни. Батареите на едновремешният форт, театър, затворът (онзи, в който е оцелял Луис Кипарис) и разни стени + църквата, ама нея вече съм я снимал. И няколко оръдия, за миризма. 

Да си призная, по-интересно ми беше да снимам в театъра по няколко причини. Първо, местните може да са негри, може да са прости и да са всякакви, но през далечната 1902 година са има театър, и то много приличен театър - в смисъл от него сега останала единствено стълбището и фонтана в него, но ... ние, дето сме с претенции не сме били кой знае колко по-напред.

И второто, което ми беше интересно в театъра е статуята на жената. Принципно навсякъде има табелки, някои дори са на френски и английски, но пред тази жена не видях, иначе щях да я снимам. А имам подозрението, че всъщност това не е статуя, а е вкаменена жертва на изригването на Пеле преди 111 години, подобно на жертвите на Помпей.

 

А това е сцената на театъра. Не е много голяма, но все пак я е имало, нали?

И-и-и-и-и информация за един от най-известните жители на острова за всички времена - Луис Кипарис, затворникът,
преживял изригването на вулканът Пеле през 1902 година.