Карибски дневници 16: Моята среща с един масов убиец

Когато става въпрос за срещи с масови убийци, първите асоциации, които прави човек са за Хитлер, Сталин или поне Чикатило. Моята е малко по-различна, макар че броят на жертвите хич не е малък.

Това, което изглежда като приятна мъглица всъщност си е дъждовен облак.

Мартиника е известен с две неща - вторият в света производител на ром (не и без скромната, но постоянна и упорита подкрепа на малката българска група тук в последните две години) и изригването на вулкана Пеле на 8 Май 1902 година. Това изригване е убило над 26 000 души в тогавашната столица на острова Сен Пиер. Популярната история е, че е оцелял единствено 1 затворник в затвора, макар че в действителност нищожна част от жителите на Сен Пиер се е евакуирала в дните преди изригването, а оцелелите затворници (оцелели са благодарение на разположението на затвора в града и дебелината на стените му) всъщност са били двама или трима, но Луис Кипарис е станал най-известният от тях. 

Това е Атлантическият океан отсреща

Днес вулканът Пеле е тих и спокоен, но почти през цялото време е забулен в облаци. Много рядко може да се види ясно (за 2 години ми се е случвало 3-4 пъти само), и то в определени дни от годината. Вулканът Пеле всъщност е дал името на цялата планина и тя е отворена за туризъм, макар че в сравнение с Витоша примерно, е много по-назад и като посещения, и като удобства за туристите. Например, има направени стъпала по пътеките, но само до някъде, а един стръмен и адски каменист участък, където да паднеш и да се пребиеш е най-лесното нещо на света е оставен ей така, без никакъв парапет. Самите пътеки, самите подходи по-точно към върха са 3, като единия (най-краткият) е адски стръмен и местните не го препоръчват на туристи-новобранци. Местните, които го посещават, се разделят на две групи: откровени планинари, бих казал спортисти даже, които имат своите маршрути и си ги вземат за норматив. Другите са класическите туристи-планинари (като мен), които можете да видите навсякъде и у нас, но без да викат класическото "Ойларипи". Срещите между двата вида туристи на Монт Пеле са двукратни - обикновено първият тип настига втория, задминава го, а след около половин-един час го среща на връщане.
Има и една трета група местни планинари (не ми беше удобно да ги снимам), които посещават планината с някаква религиозна цел. Те не се стремят да стигнат до вулкана, или до някаква кой знае каква височина в планината. Имат си водач, който сигурно е нещо като пастор и който ги води по пътеката нагоре по баирите. На всеки 4-500 метра групата се спира и почват да рецитират нещо или пасторът им подхвърля реплика, а те му отговарят хорово. В групата имаше всякакви - млади, стари, мъже, жени, деца - вероятно цели семейства. Приличаха на нашите сектанти от началото на 90-те или на негрите от американските филми. Единствената дума, която разбрах (естествено, разговорът се водеше на френски) беше "Аллилуйя!". И така на всяка спирка: пасторът ги пита, те му отговарят хорово; пасторът им разказва нещо, те му отговарят "Аллилуйя!". Иначе усмихнати и приветливи, ама от такива стоя по-надалеч.

На няколко места на планината видях нещо като параклиси. Принципно из католическите страни, в които съм бил или съм преминавал, е пълно с крайпътни параклиси, които представляват малко оградено място метър на метър и малка статуя на Дева Мария, Исус Христос или някой светия. Около статуята винаги има свещи и цветя, нерядко храна. Виждал съм подобни крайпътни параклиси и в Италия, и в Чехия, и особено в Полша и Литва (а на литовците и един обикновен кръст им върши работа), а и тук на Мартиника видях няколко. Интересно ми беше обаче да видя и на самата планина няколко такива места, встрани от туристическата пътека, които очевидно служеха за подобна цел, но бяха (нормално) без статуя. За предназначението им може да се досети човек единствено по свещите, бутилките с вино, изсъхналите букети цветя и страниците от Библията, оставени там. Не знам с каква цел са направени - дали в памет на загиналите от изригването на вулкана хора или е заради някой местен еквивалент на Христо Проданов (айде бе, 1300 м нмв, това да не е Еверест), но пък очевидно някой ги посещава и си пали свещите там. На един от баирите встрани от пътеката има и малък паметник с кръст на него, един 

Още малко до кратера.

Нагоре - баир, камънак, буреняци и мъгла (облак)

Като казвам, че планината не е много tourist-friendly имам предвид, че указателни табелки, хижи или заслони - йок! Или хайде, да съм по-обективен - има, не е като да няма, ама са кът и файда от тях почти няма. Катерейки се към върха си следвахме пътеката, то друга няма; в един момент тя минава през нещо като блато, така че са поставени дървени трупи, по които да стъпваш - облагородено е, но в мига, в който очаквах вече да се появи кратерът на вулкана, изведнъж усетихме, че слизаме надолу. Е няма начин, хем да катериш нагоре, хем да отиваш към морето, има някаква шашма! Та трябваше да се връщаме и стигнахме до място, където пътят ни се раздвоява и има табелка, която сочи в друга посока; но на табелката пише името са селище от другата страна на планината, а не "Към вулкана" или нещо подобно - но както и да е, по нея пътека трябваше да вървим, за да стигнем до там, докъдето си бяхме наумили. Последващото катерене ни отне около 45 мин, като кофти момента е че има слизане и после ново качване - малко е гадно за пишман туристи като мен. 

В него ден обаче самият кратер беше обвит в облаци и на практика снимките от самото място за нищо не стават - една мъгла навсякъде. Сложил съм една, правена малко преди да стигнем до самият кратер, ама и там почти същото - един баир и нищо друго се не види. Имам намерение да го изкатеря още веднъж, но не знам дали ще стане, а и както вече казах, там винаги си има облаци, така че гаранция за читави снимки няма никаква.

Пък и масовите убийци не обичат да ги снимат, май.

А от това е навес, от който почва изкачването и зад него ресторантче, което (представете си) за разлика от
Алеко, Боровец и Пампорово, поддържа същите цени, каквито са и в останалите ресторанти на острова ...

... и което става много-много малко като се изкатериш до първия баир, който се вижда от него.

А това пък е Карибско море, залива на Сен Пиер. В следващите дневници ще има снимки от пораженията на при изригването.

Кандило, бутилка с вино, някъде има и страници от Библията