Софийско жителство - софизми и софиянци

Тази сутрин за малко засякох Милен Цветков и Лора Крумова заедно с още една журналистка да обсъждат пренаселеността на София. Милен Цветков зае позицията "За" връщане на софийското жителство, но под друга форма. Каква е тази друга форма, така и не разбрах. То и на него не му е ясно, но в крайна сметка има и такива хора, които само пушилка вдигат и плямпат на килограм (може би затова им плащат).

На мен не ми беше особено приятно, когато в Младост, където живеех до преди година и половина, на първия етаж се нанесоха едни момчета от Кюстендил. И не защото са от Кюстендил, а защото за 10 години никой не си позволи да паркира буквално пред входа, а тия юнаци още от първия ден си паркираха Голф-а (какво друго!?) точно пред вратата на входа. Буквално! Не можеше и дума да става за това да слезне до входа линейка, или пък товарен камион да докара мебели. Е, трябваше да им се обясни, че това може и да мине в Кюстендил, но тук - не. Сега момчетата паркират на паркинга пред входа, а ако е много пренаселен, паркират на пътеката, но в горния и край.

Но не може да се сърдиш на някого, че иска по-висока заплата. Ако тези момчета можеха да си уредят по 1000 лв. заплати в родния си Кюстендил, сигурно нямаше да се пренесат в София. А и проблемът с паркирането пред входа се реши много бързо и лесно.

Вярно е, че е неприятно, когато трябва да чакаш за място в детска градина и това заради всички тези хора, надошли в София (и в големите градове като Варна, Пловдив, Бургас) от провинцията. И смятам че достатъчно елегантно решение е адресната регистрация - регистриран си в София, ползваш детска градина. Адресът ти е в Тутракан - съжалявам, регистирай се в София и чакай.

Ама някой трябва да я следи тази адресна регистрация. А нивото на компетентност на този някой е отчайващо ниско. Какво да се крием - в общините работят лелки, които добутват до пенсия и още не могат да разберат защо за да си изгасиш компютъра натискаш "Старт".

Само че самите вопли "провинциалистите идват в София, трошат булевардите, цапат и не чистят, а после си заминават" са безкрайно смешни и жалки. Първо - членове сме на ЕС, а в ЕС има четири основни свободи на движение - хора, стоки, услуги и капитали. Толкова. Ако на някой не му харесва - довиждане.

Второ - аз самият работих две години в Ботевград. И смятам, че с пътния данък и винетките съм платил достатъчно (че и повече) за щетите е амортизацията на пътищата от София до Ботевград. Но не смятам, че заради факта че съм прекарал 8 часа на ден в Ботевград, трябва да се регистрирам адресно там. Да не говоря, че три месеца работих в Гълъбово на обекта на Химремонтстрой в Марица Изток, и там също не се регистрирах. Защо да се регистрирам - плащам наем, от наема вече собственика на апартамента да си плаща такса смет, данъци и т.н. Аз си поемам режийните.

Жена ми прекара 1 година в Ловеч, че и ще се връща в скоро време там. Не се регистрира адресно и няма и намерение. Защо да се регисристрира, след като след време може да се премести в друг район? Дори пак да е на квартира, значи ли че след всяко местене ще трябва да се регистрира и да си сменя личната карта?

И най-странното е, че всички тези хора, които идват да живеят в София - вярно, пренаселват я, цапат, някои са такива селяни, че се чудиш как са го пуснали от ТКЗС-то - но в крайна сметка оставят парите си тук, в града. Пазаруват, ходят по ресторанти и заведения, купуват собственост и плащат данъци за тази собственост. И както някои страни в Европа поставиха ограничения пред българи и румънци, така и София може да постави известни ограничения. Но всичко това е до време.

А и крайно време е някои хора (Миленчото основно) да разберат, че процесите на урбанизация са глобални, започнали са далече преди комунизма в България и няма да свършат скоро. Всичко това води начало от от двете индустриални революции и особено след втората, когато се създава буржоазията. Накратко - земеделската има ограничен производствен капацитет и с течение на времето определената площ не може да изхрани членовете на дадено семейство. Разделянето не води до подобрение на положението, а до влошаване. От друга страна някои наследници вземат основната част от земята, а другите отиват в града, където намират прехрана в никнещите фабрики. Освен това киното, а след него радиото, телевизията и интернет рисуват пред хората от селата и малките градчета един съвсем различен от техния начин на живот. Как ли се чувства едно момиче от Гълъбово, когато перспективата пред него е да стане маникюристка, продавачка или сервитьорка, когато знае, че Деси Слава е излезнала точно от Гълъбово?