07 май 2013

Мечтите на другите

През досегашния си живот съм мечтал за две неща.
Първото от тях е да гледам Дайър Стрейтс на живо. Е, Дайър Стрейтс са вече история, но поне Марк Нофлър издава солови албуми и прави концерти. Дори два пъти идва в България. А аз пропуснах и двата.
Първия път беше някъде през 2007-08-ма и за мое огромно съжаление тогава първо разбрах много късно за него, така че и дума не можеше да става да си намеря билет, и второ - него ден бях служебно ангажиран с една шваба, трябваше да го развеждам из заводите на фирмата. Така че и да си бях намерил билет, изгарях, щото се прибрах по никое врем вкъщи. А малко кофти ми стана, като разбрах в последствие, че някои колеги, воглаве с шефа, са били на концерта и за да могат да идат на спокойствие, са излезли от офиса по-рано и са се прибрали да се приготвят като хората.
За втория концерт на Марк в София разбрах овреме, още миналата година, но ... какво от това, като съм на 10 000 км от София? А най-доброто ми интернет-другарче е била. Купи си билет още през Декември и ми се изфука още тогава (аз така разбрах за концерта на Марк). Пък не върви да накарам малкото Кате да иде вместо мен на тоя концерт по няколко причини: то, първо, за музиката и текстовете на Марк Нофлър си трябва ухо и сърце, или го харесваш, или не. Второ ... другата седмица тя е на концерт на Бон Джоуви - не че искам да кажа нещо лошо за него, нямам нищо против, но да сравняваш Бон Джоуви и Марк Нофлър ... айде нема нужда!
Та така, мечтаех да ида на концерт на Дайър Стрейтс, но други отидоха.
Втората ми мечта беше, не се смейте, да си взема автограф от Марко ван Бастен. Лично. Тоест, да го видя на живо, а ако имам късмет, и да се снимам с него. Беше великолепен център-нападател, беше страхотен играч, беше ми любимец. Заради него станах фен на Холандия на Евро`88. Есента на същата година Марко ван Бастен дойде с Милан в София за да играе срещу Левски. Тук ни се размина, не ни вкара, но за сметка на това в Милано ни развинти - хеттрик за 25 минути, в края на мача още един. В София нямаше и как да ида на мача, тогава бях малък, сам никой нямаше да ме пусне, а баща ми да ме заведе беше мисия невъзможно, то и билети едва ли са се намирали лесно. Да не говорим пък да ходя специално да си взема автограф. 
18 години по-късно Марко ван Бастен отново посети София, този път като треньор на холандския национален отбор. И пак не намерих време да отида и да си искам автограф от него, но повече нямах желание вече и ми беше преминал и меракът. Защо ли? 
Ресторант Батистелла, Портобуфолле - снимка от интернет
Ами защото междувременно ми се случи да живея и работя половин година в Северна Италия, беше някъде в края на 2004 и началото на 2005 г., и там вечеряхме в един ресторант в селото, в което живеехме. А ресторантът беше разположен на пътя за Удине. Не магистрала, обикновен път. И там, в този ресторант, на една от стените бяха окачени снимки на почти целия отбор на Милан от 80-те години, с Гулит, ван Бастен, Рийкард, Малдини, Барези - правени в ресторанта. А на някои от снимките беше един от сервитьорите  (ресторантът беше семеен) като момче, заклет фен на Милан, сниман заедно със звездите. И с Марко ван Бастен, разбира се. И Маноел ми обясни: преди години Милан имал мач в Удине и на връщане автобусът им спрял при тях и за да обядват. И той използвал намалението, така и така са му дошли на крака, и се снимал с когото успял. Ама задължително докопал ван Бастен. Тогава, преди почти 10 години, гледах снимката на Маноел с Марко ван Бастен и си мислех, че той може би е искал да има друг живот, свързан не със семейния ресторант на Батистелла, че може би не е искал да става сервитьор и че е напълно възможно да е искал да завърши университет, но да не е имал финансовата възможност. Всичко е вероятно. Но ако аз съм осъществил неговата мечта (едва ли, но все пак), а той моята - като ги поставя на кантар, май това, което Мануел е направил тежи повече. Затова и не си дадох зор да ходя и да търся Марко ван Бастен през есента на 2006 година. Нямаше смисъл.
Та това са моите две несбъднати мечти, които ... е да, които не успях да осъществя, но които други осъществиха без да искат. Или може би не са моите мечти, може би аз съм мечтал мечтите на другите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!