21 юли 2016

Тодорашко

Тая риза излезе желязна!
Какво нещо е съдбата! Какви шеги си прави животът понякога!
Навремето Тодорашко ми беше подчинен на Мартиника. Аз бях обектов мениджър по качеството, Тодорашко беше заваръчен инженер на обекта. Или по-точно, трябваше да бъде.
Във фирмата имаше и по-кадърни от него заваръчни инженери, по-млади, с повече желание за работа, но за мен такъв имали, такъв ми пратили.
Та значи, на Тодорашко един работен ден, или по-точно един ден от живота му на Мартиника протичаше по следния начин: ставане в 6:00, прави там каквото прави сутринта, от 6:30 бяхме на работа, 8 часа скатаване някъде на сянка на обекта, евентуално лаф моабет с чернокожите (Тодорашко говори някакъв френски, колкото да го бият някъде*), развличане на заварчиците с простотии, след това в 4:30 следобед свършваме работа, минаваме през магазинчето за разни дреболии (хляб, мляко, ром) и в 5:00 следобед Тодорашко е заел бойна позиция** на верандата на къщата зад лаптопа, на който до 12:00 ще дъни порно, с бира*** в едната ръка, мишка в другата и цигара в устата. 
... Тодорашко на своя лаптоп гледаше само и единствено порно, нищо друго. Дори пернишкото земетресение когато стана (той има някакъв имот там, едната му дъщеря живее в него) Тодорашко разбра чак на другия ден по обяд (местно време на Мартиника), защото вечерта беше зает да гледа порно до към полунощ, а после беше изтощен и събираше сили. На сутринта нашия се излюпва към 11:30, влиза в скайпа, а там дъщеря му: "Айде бе, татко, откога те търсим, тук имаше земетресение!", само че Тодорашко по време на земетресението беше (почти) в състояние Oh, Charlie!
... Тодорашко беше един малък Наполеон - можеше едновременно да яде, да играе шах в интернет, да пуши, да пие бира и да гледа порно. Ако бойната му позиция вместо стол включваше тоалетна чиния и още едно нещо щеше да прави, не му пречеше.
Обикновено, след като събереше достатъчно материал, към 9 - 9:30 Тодорашко казваше на съквартиранта си "Данчо, аз ще ходя да ползвам стаята", след което се оттегляше с лаптопа в покоите си. 
Освен в посещението на порносайтове (Тодорашко имаше необикновен талант в дисциплината, имаше златна карта за повечето от тях), Тодорашко имаше и способността да си намира разни интернет-гювендии, на които да превежда по стотина евра на месец за да му се събличат в скайпа. Заради такива гювендии Тодорашко престана да ходи на пазар във Форт-де-Франс в събота сутрин, предпочиташе private чатовете с тях в натурална обстановка****, само поръчваше на Данчо да му купува кайма и хляб, а на някой друг възлагаше купуването на бира, евентуално.
... Тодорашко, според него, не се потеше, следователно не се къпеше всеки ден. Като репелент против комари ползваше някакъв евтин продукт, местна марка на един от хипермаркетите, около 2-3 евра за литър. Така смърдеше този репелент, че човек на по-малко от 2 метра не можеше да го приближи, за комар не знам.
 ... Веднъж след работа, понеделник беше, отиваме до селската бакалия за хляб, Тодорашко обаче нали е пропуснал съботния пазар, и има да пазарува повече неща. Паркирам аз пред бакалията, чакам в колата, по едно време ми писна и преместих колата точно пред входа на бакалията. В огледалото за задното виждане виждам първо Янчо на касата, след него бачо Красун, Тодорашко не го мернах. Първите двама ме виждат пред бакалията, то няма и начин да ме подминат, излизат от касата и се качват в колата. Тодорашко обаче ни подмина като бърз влак малка гара, той не обича да се оглежда, това са некви дреболии за аматьори, отива до мястото, където първоначално бях спрял, а там през това време се беше паркирала някаква двувратка. Тодорашко се беше натоварил, багети, замразено месо, бира, не знам още какво си, не си носи торба, всичко му е в ръцете, посяга към мястото, където трябва да е дръжката на задната врата (ако беше нашата кола), пипа, пипа, няма нищо (двувратка е!), накрая хвана първата попаднала му дръжка, отвори си вратата и седна вътре в колата. А там някаква дебела негърка (те на Мартиника всичките бяха дебели): "Мосю!", чак до нашата кола се чу. Нашия изхвърча отвътре като тапа от шампанско, "Пардон, ескюзе моа" ... голям смях падна!
... На обекта имаше химически тоалетни, една сутрин отивам до една от тях, отварям вратата (не беше заключена), а вътре Тодорашко, не стига че ака, ами и цигара си запалил, за екзотика и подсилване на миризмите. Аз му треснах вратата, отвън вече му викам "Абе как може да пушиш в химическа тоалетна бе, идиот!?" и отивам към другата тоалетна, тя беше малко по-надалече. Свърших си работата, излизам и гледам, нашия и той излязъл навън и люлее вратата на тоалетната си, проветрява един вид.
Накрая Тодорашко си замина за България. Бях му вдигнал мерника от доста време, мъчех се да го върна преди да му е изтекъл 6-месечния договор, но не можах. Тодорашко, както казах в началото, беше трябваше да бъде инженер по заваряване на обекта, той нито със заваръчни планове се занимаваше, нито процедури по заваряване имаше, нито ги пишеше, нито ги преглеждаше. Всичка технологична документация ми я беше направил Мартин Бегала, инженер по заваряване в офиса в Прага и ми я беше пратил овреме. А нашия дори не си направи труда да я види, да я поиска, да я прегледа, да му под ръка, че ако стане някоя издънка, да може да реагира. Аз като тръгнех по обекта, 25 заварчика имахме, и всеки ми разправя Тодор какво правил снощи, с каква бил, той какво и правил, тя какво му правила, той какво обичал, тя какво обичала и това при положение, че цяла вечер е гледал порно и половин час е чикибойствал в стаята си. От 25 заварчика един с един не се повториха, всеки ми разказваше различна история. А накрая електроди оставени по кабините, заваръчни процедури не се спазват, не се раздават на заварчиците и т.н. все неща, дето са му на Тодорашко в задълженията. 
Няма да го кача на самолета ли?
С Тодорашко след това си направих една доста груба шега (за което не съжалявам, между другото), направих си женски профил в скайпа и една седмица си писахме романтични послания, докато най-накрая тоя не отсече "Довечера ще правиме секс!"... Да кажа само, че не правихме секс, а оттогава Тодорашко проверява по два пъти с кого точно ще прави секс по интернет преди да пристъпи към реални действия. Така де, изгоних го от обекта, той се пласира на някакъв газопровод в Полша, за който нямало други желащи (българската фирма - подизпълнител бавела заплатите, закъснявала с доставките на готовото оборудване, накрая им прекратиха договора и ги изгониха от обекта, барабар с Тодорашко), ма тоя ми наду главата, каква услуга съм му бил направил, че съм го изгонил, той каква работа си е намерил, па накарая и ЦСКА би Левски с 1:0, та той казал на Данчо "Я питай Момчил как е свършил мача, че пътувах тогава?". Пътувал си и не знаеш, и не можеш да провериш, така ли?
Ей сега ще ти кажа как е свършил мача!
Та тоя същия идиот вчера го виждам в Дружба 2, пред Фантастико, и то при положение, че живее в някакво русенско село. Чий го крепи в София, че и в Дружба 2, понятие си нямам, а и не ме интересува, облечен със същата риза, с която е на снимката тук (а снимката е правена през 2011-2012 година). Аз, естествено, се направих, че не го виждам, напазарувах си каквото търсех, че и една от треньорките по шах в ЦСКА срещнах, та я разпитвах за някои неща за Симеончо, обаче Тодорашко стоически изчака и ме подгони. "Аз - казва - лошото не го помня, ама само да те питам защо ме изгони от обекта на Мартиника? Имаше ли нещо лично, аз иначе добре си вършех работата?" 
"Щото никаква работа не вършеше бе, Тодоре, затова си тръгна. По цял ден висеше в контейнера и се чудеше каква глупост да измислиш."
"Ма не, те немците бяха доволни от мен."
"Аз не съм бил доволен от тебе, това ти стига. А немците не са знаели какви истории ти ражда главицата, затова са били доволни от тебе."
"Ма не ми плащаше ти заплатата, немците ми плащаха!"
"Е не ти я плащах аз, но и мен ме гледаха, а ти си ми бил подчинен." 
И си мисли, че не знам как е ходил зад гърба ми при супервайзорите от МАН Дизел да ги пита как може да остане, че обекта те може да останел без заваръчен инженер - с две думи, ти можеш да си ме гониш, ама тия пичове са доволни от мен и ще ме оставят.
Тодорашко така ме гони 10 мин, от Фантастико до офиса. По пътя разбрах всичко, което не ме и няма да ме интересува някога: че ще пътува за Париж, после за Лондон, че е на много хубава работа в момента, че дъщерите му вземат по 2 400 лв всяка, а единия му зет 7 400, че е доволен от живота и т.н. С мен някой да си направи такава дебела шега, каквато аз си направих навремето с него, ако го срещна така на улицата или ще му разбия муцуната, или ще му се изплюя в лицето, или ще се обърна на другата страна. 
Та така, най-малкото това безгръбначно съм очаквал да срещна още веднъж през живота си, но понякога животът си прави странни шеги.

___________________________________
* Меракът умира последен, Тодорашко се опита да използва предимството си, че говори някакъв френски. Отиваме да пазаруваме във Форт-де-Франс, там имаше хипермаркети, по-добре заредени от селските бакалии около нас. Та значи спирам на паркинга, казвам на останалите: "Вие слизайте, аз ще паркирам някъде, после се чакаме пред кафенето в търговския център.". Другите слизат, аз въртя още 2-3 минути докато намеря място за паркиране. Влизам в магазина, тръгвам да си пазарувам, гледам го нашия ходи от негърка на негърка, извадил някакво фотоапаратче, да ги снимал за колекцията си, били му много симпатични. Как една не викна мъжа си (или полицията), него да го снима, не знам!
Отделно искаше да купува на чистачката на обекта къса пола, че тя имала много хубави крака, а все с дънки ходела. Аз го насметох, само обвинение в сексуален тормоз ми липсваше, покрай тоя тъпанар можеше и аз да изгоря, идиот с идиотите!
** Бойната позиция на Тодорашко представляваше следното: една маса и един стол, сковани от отпадъчни дъски и плоскости от сандъците, които беше намерил на обекта. Един следобед се хвана, скова си стола, после на другия ден си скова и масата. Работниците го бъзикаха, че някой от големите шефове на обекта от МАН Дизел му видял стола и много му харесал и сега щял да го кара да прави такива за целия офис. Друг го майтапеше, че французите от ЕДФ казали, че дизайнът бил техен, френски, и Тодорашко го е бил откраднал, сега щели да го съдят за авторски права.
*** Честно казано, бирата на Мартиника не ми хареса. Местните марки бяха две, Corsair (тя се правеше в Гваделупа, ама то едно и също)  и Lorraine. Втората ставаше за пиене с големи условности, но Корсарят определено си беше някаква блудкава пикня. Тодорашко нея я унищожаваше в промишлени количества, седмично отиваха 2 стека големи (500 мл) и един стек малки (330 мл) кенчета. Отпътуването на Тодорашко от Мартиника нанесе сериозен удар по пивоварната промишленост на Френските Антили.
**** В смисъл, гол както майка го е родила, аз това го узнах от първа ръка (лично) съвсем случайно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!