Взлом

Плоска, евтина, скучна.

Не знам кой се хаби да ги събира такива в поредица "Кралете на трилъра", но ако това са ви кралете на трилъра, представям си какви са ви обикновените писатели на трилъри.

Историята: Грегъри Пекаро (поне сегашното му име е такова), най-добрият крадец в света, за когото няма проблем да пробие и най-съвършените охранителни системи и ключалки планира своя удар, но става свидетел на убийството на възрастен мъж и младата му "секретарка".

Те американските трилъри обикновено така започват.
Убийците работят за друг старчок, наречен Килбърн, който навремето също е носил друго име, но в крайна сметка Килбърн разбира за нежеланият свидетел Грег и почва да го преследва. Грегъри, естествено, не е вчерашен, живее в някаква хасиенда, в която гледа коне и в която си е инсталирал няколко супер-пупер системи за сигурност, в смисъл, знае кой, кога и къде се опитва да влезе. Та Грегъри разбира, че в скоро време ще има нежелани гости в хасиендата си, изнася се в първия възможен момент, измъква се от преследващите го 4 автомобила с правителствени агенти. От нямане какво да правят агентите му нахлуват в имението, почват да го тарашат и един намира едно писмо с името на г-н Килбърн на него и му го отнася. Във въпросното писмо Грегъри ги уведомява, че е минирал цялата си хасиенда и е въпрос на минути всичко да бумне, щото писмото е било закрепено за датчик и при вдигането му е затворена веригата.

Въобще, голям пич е Грегъри, първо се хаби да ги слага тия бомби по къщата си, а после  предупреждава за тях. Не е като нашия пенсионер Похлупков, къде преди години беше заложил една бомба във вилата си на село и никакви предупредителни писма (то все едно циганите като са грамотни и ще ги прочетат).

Да се върнем на историята, голям трилър, голямо нещо. 

В следващия момент се появи някаква журналистка, дето много, ама много искала да стане голяма ТВ-звезда, ама все удряла на камък, пък и не била от "ония", дето пробивали нагоре по гръб, не! Та тя, без да иска, попаднала на един материал, за един конвой, дето там някъде през 1948 г. пътувал от т. А до т. Б, ама нещо странно имало в него, пък свидетели нямало, или като имало не помнели, накратко убиха един пенсиониран военен и снаха му пред журналистката, а нея я замъкнаха в някаква секретна база на ЦРУ или там който се занимава в Америка с тия работи. 

И познайте какво? Естествено, Грегъри я спаси, щото ония я бяха заключили през девет врати в десета, с девет сложни ключалки, дето никой да не може да ги отключи. 

В крайна сметка в книгата изскочиха и извънземните от Розуел, държани на хладно, тъмно  и сигурно в "Зона 51" и, както можете сами да се досетите, Грегъри и там проникна, все едно е в сладкарница, щото американците колкото и да са печени, все допускат някакъв пропуск, па Грегъри, колкото и да не е печен, пак е достатъчно печен, че да ги хване в точния момент в крачка.

Ще кажете, като е толкова печен Грегъри, що правителството на САЩ не го хване да работи за тях?

Работил е, осигурявал е достъп на спец-части в разни мисии, обаче веднъж ония взели, та взривили някакъв детски дом и той много се разочаровал.

Дет` се вика, стават и грешки, ама при него това не върви.

За финал Грегъри проникна и в кабинета на президента на САЩ без да го усетят, и онзи си каза всичко мо-та-мо, като стой та гледай. То така ако се влиза при президента на САЩ ...

Книгата е бъкана от нищонезначещи реплики между командоси от типа на "Алфа-Браво, дръж курс едно-едно-нула", "Тук Браво-Делта-Уиски четири-четири-три-осем, поддържай план "Б" или подобни простотии, цитирам ги по памет с надеждата да ги забравя бързо. 

То това какво да му оценяваш на такова, то плоско, клиширано и евтино.