Кольо Терориста или защо нямаме нашият Oh, Captain, My Captain

Oh, Captain, My Captain

От последната модна простотия разбирам единствено това: Кольо Терориста. 

Кой е Кольо и що му викат Терориста - не разбрах. Не разбрах и с какво е известен в Америка, та е включен в тоя лигоч, наречен Харлем шейк. Но това е единственото, което разбирам от тази "песен". Вероятно не пеят това, но така ми звучи и нямам обяснение какво може да е. Иначе е лигоч, щатски вариант на някой от вокалните екскременти на Азис и азисоподобните. Но като всяка простотия, дошла отвъд океана и на тази сме готови да отделим необходимото (че и отвъд) внимание. Но не на музикалните или хореографските и стойности, а само и единствено заради  уволненият пловдивски учител Христо Данев.

Сагата около това уволнение се точи вече 10-ти ден и все повече се превръща в римейк на "Вчера" - от едната страна имаме училищни власти, които са закостенели, консервативни, безцветни, строги и мухлясали (че какви други да са едни училищни власти?). От другата страна е "господинът" (така и не се научихме да се обръщаме към учителите си с "учителю/учителко" или с "г-н учител/г-жо учител. Все едно на тези хора това им е професията: господин/госпожа), който е млад, модерен, цветен, прогресивен, нестандартен, готин и печен. Пропуснах ли нещо?
И това било така, защото Христо Данев:

"... ги е водил на кино, на гребната база, организирал им различни мероприятия. Тайната на ученическата любов е, че той ги третирал като индивиди и имал различен подход към тях, но най-важното за него било децата да научат езика."

според в-к Труд. 

Сигурно е така. Сигурно г-н Данев е искал да научи своите възпитаници на английски, използвайки малко по-нестандартни методи. Сигурно им е обръщал внимание на думи и конструкции, използвани в току-що гледаният филм. Сигурно са описвали какво виждат очите им на Гребния канал на езика на Шекспир. Бунтарят срещу системата, 10-ти рунд.

Само че лъжичката катран в цялата каца с медец е точно простотията, наречена Харлем шейк. Щото, пак да повторя, Харлем шейк е простотия. И то много голяма. И това че в youtube можете да намерите над 500 клипа на този "танц", и това че го харесват милиони не го прави по-малко простотия и не го извисява нито на милиметър. И, ама грам не се връзват обясненията за светлите и чисти помисли на даскал Христо на фона на кълчотенето във видеото на Харлем шейк в Пловдив и имитирането на секс от подрастващи. 

Защитата на Христо Данев започна от подписка и група във Фейсбук (за къде сме без Великата простотия?), премина през избиване на комплекси тип "Що не я знам математиката" и танцуване на Харлем шейк от родители и ученици и накрая стигна до сравнение с Баръмов и "Вчера" - от всичкото това взе сериозно да ми писва, а и не само на мен. 

Писва ми, защото Харлем шейк е последното нещо, от което ще научиш езика на Шекспир. Писва ми, защото за подрастващите един учител е "готин" когато не юрка, не е особено стриктен и когато в неговия час можеш да правиш каквото си искаш. А същите тия подрастващи след 5 години ще имат диплома за завършено средно образование и ще отчайват потенциалните работодатели и чужденците в ресторантите по морето, където ще работят. Писва ми, защото всичко у нас се свежда до евтиното и пошлото, че едно нещо не можем да направим, без да вкараме в него поне малко секс (не ми мрънкайте, че не е така, едно сирене вече не можем да продадем без цици). Че авангардните ни театрални постановки не са толкова авангардни, ако не съблечем поне една актриса. Че ако не си с неизвестна или объркана, или забулена, или загадъчна сексуална ориентация въобще не си талантлив певец, актьор, художник, а напротив - ако си талантлив, определено е защото си най-малкото гей (но за по-сигурно прави секс и с домашни животни, не се знае накъде ще се обърне вятъра един ден). Писва ми, защото не винаги млад и нестандартен означава правилен.
Не знам на кои филми е водил Христо Данев своите ученици, не знам какво са гледали, какво са запомнили и какво са научили (нищо не конкретно не е споменато публично вече 10-ти ден), но определено самият Христо Данев има нужда да гледа "Обществото на мъртвите поети". Хем английският да си поупражнява и поддържа, хем да се наслади на играта на Робин Улиямс, Итън Хоук, Робърт Шон Леонард, Джош Чарлз. И, между другото, да види какво точно представлява учителят, който иска да научи учениците си на нещо, разчупвайки шаблона и излизайки извън рамките на системата. И да не лежи на тая, че това е само филм - както казват италианците, se non è vero, è bene trovato (ако не е истина, е добре измислено).

Белким накрая разбере самият той каква е разликата между това, да те изпратят със стих от поема от 19 в. и с Харлем Шейк.