La fronde à la bulgare

Един мой колега от Химремонт веднъж (беше по служебен повод) ми каза: "Без домашно се ходи само веднъж!". Когато става въпрос за човек е лесно - ще си пати, докато не си научи урока. А когато става въпрос за народ?
Във Франция например в средата на ХVІІ в.възниква т.нар. фронда - серия от вълнения и смутове сред населението, насочени срещу политиката на кардинал Мазарини, тогавашният френски първи министър. Фрондата (или по-точно първият етап от нея) е използвана от Александър Дюма за фон на събитията в книгата му "Двадесет години по-късно" - барикади по парижките улици, стълкновения между гражданите от едната страна и мускетарите и войниците от другата. Фрондата поставя свои искания, които в крайна сметка са приети и в края на книгата кралят, кралицата и кардиналът влизат триумфално в Париж. Френските аристократи очевидно не са се научили да си пишат домашното, което около век и половина по-късно води до избухването на Великата френска революция и популяризирането на изобретението на д-р Гилотен за сметка на техните (на аристократите) глави воглаве с тези на кралят и кралицата. След този епизод от френската история френските управляващи са много внимателни с исканията на народа.
По отношение на уличните бунтове България не пада по-долу от Франция, но с известни различия. Първо, при нас фронда-подобните състояния се случват много по-начесто и особено в последните 23 години. Второ, исканията на улицата са недомислени, някои дори са абсурдни, доста често противоречащи на законите на страната и колкото повече време минава в сегашната политическа криза, толкова повече се убеждавам, че са на принципа "Затвор за онези, които не искат затвор за изрода, отрязал краката на кучето Мима". Трето - подобно на френската фронда уличните протести у нас също се контролират в една или друга степен от определени кръгове, срещу които всъщност се протестира. Но най-вече - французите са си научили урока и знаят и какво искат, и от кого да си го поискат, и кога.
Ние упорито не само не си пишем домашното, но и бягаме от час.
Улицата у нас може да протестира трета седмица вече против липсата на държавност, но за улицата фактът, че градският прокурор на София Николай Кокинов единствен не видя престъпление в опита за линч над  Октай Енимехмедов си остана terra incognita. Това, че прокурорът е призван да защитава интересите на държавата (обществото) и че взема заплата (и то доста солидна не само за нашите стандарти) от данъците на същите тези протестиращи остана някак си настрана.
Улицата у нас няма доверие в Народното събрание като представител на народа (избрано от същите тези хора на улицата, но да не зачеквам тази тема) и си "извоюва" назначаването на Обществен съвет при президента - животно, което не съществува в правния мир и чиито решения нямат ама абсолютно никаква тежест. Интересно ми е какво ще прави този обществен съвет - закони ли ще приема, декрети ли ще издава, дейността на НС и Президента ли ще контролира?
Улицата у нас си поиска граждански квоти къде ли не, защото нямала усещането, че е представена в управлението на страната. В същото време улицата очевидно едва ли е наясно, че всъщност нея я представляват избраните точно от нея на свободни избори Народно събрание (чрез избраното и подлежащо на контрол от него правителство) и Президент. Че всички останали назначения в разните НОИ, ДКЕВР и т.н. не са направени нито от марсианците, нито от Османската империя - не, хората там са избрани/назначени от същите тези Народно събрание, правителство и президент, на които народът (улицата) е делегирал права чрез законите на страната. И че "не ме представляват" и "представляват ме лошо" са две различни неща. А кой и по какви критерии ще влиза в тези граждански квоти на улицата не и е ясно. Отделно гаранция, че гражданските квоти няма да бъдат "купени" в даден момент няма, няма и да има.
Улицата поиска промяна на модела на управление, базиран на политическите партии, без да си даде сметка, че в нашата история вече има един период на управление без политически партии между 19.05.1934 и 09.09. 1944 и който е определен като "авторитарен". Или хайде, нашата история нека я оставим настрана, но родната фронда очевидно не си дава сметка, че човечеството не е измислило нищо по-добро от политическите партии. Страните, в които са управлявали разни граждански сдружения, движения, съвети, комисии и др. подобни вече или не съществуват, или наскоро са махнали думата "джамахирия" от наименованието си и в момента се връщат към политическите партии като инструмент за представителство на народа. И че в целия ЕС няма държава, в която политическото представителство на населението да не е от политически партии.
Улицата поиска одържавяване на монополите, отнемане на концесии, излизане от ЕС, механизми за отзоваване, граждански квоти къде ли не, свикване на Велико Народно събрание, намаляване на броя на народните представители, промяна или направо нова конституция. Но улицата не каза защо и е необходимо всичко това и какво ще се промени след това? И улицата не се усети, че преди 23 години поиска комунизма да си отиде, а това, които го иска в момента си е чиста проба комунизъм!
Това, което става в момента у нас в една или друга степен се е случвало вече - и през 1918-та, и през 1944-та, и след това през 1990-та и 1997-ва. И тогава е имало хора по улиците, и тогава е имало искания за промяна на политическия модел, за съд и за понасяне на отговорност, за широко и пряко представителство на народа в управлението, за демокрация.
Просто родната фронда обича да се показва на светло и мрази да си пише домашното.