Испанската болест

Молитва в Сан Франциско по време на испанската болест, 1918 г.

През 1918 г в света се разпространява смъртоносния вирус, известен ни днес като "испанския грип" - в резултат на епидемията, която върлувала от поне година от болестта починали повече от 40 милиона човека, като 25 милиона починали в първите 25 седмици. Според някои източници починалите са много повече, до към 100 милиона, като се позовават на това, че в някои страни (обхванатата от гражданска война Русия например) никой не е водил статистика.

За пръв път за болестта в САЩ била диагностицирана и описана през март 1918 г, когато се разболял Албър Мичел - готвач във военния лагер Фанстон, Канзас. Към обяд на същия ден в болницата на Фенстон вече били приети 107 пациента с различни оплаквания - от болки в гърлото до кашлица. Най-вероятно готвачът Мичел ги е бил заразил с храната. По този начин Мичел се смятал за нулевия пациент (Мичел не умрял от болестта и доживял до 1968 г.), но откъде се е заразил не станало ясно. Според някои първоизточника на болестта е Китай, където върлувала още от 1916 година. А в САЩ попаднала с работници-мигранти.  А след това с американските войници попаднала в Европа, където бушувала войната. Но военната цензура следила за всичко, което могло да подрони бойния дух на войниците и затова за разразилата се епидемия си замълчали. И едва когато болестта се развилняла в неутралната Испания светът узнал за страшната пандемия - през май-юни 1918 година боледували около 40% от населението на страната, включително и кралското семейство. 

За разлика от мнозинството известни вируси, жертви на "испанката" били не само хора с отслабен имунитет, но и младежи (приблизително половината от починалите били съвършено здрави хора с прекрасен имунитет на възраст 20-40 години). Както било установено по-късно, вирусът, попадайки в организма, предизвиквал т.нар. цитокинова буря - хиперреакция на имунната система, водеща до общо възпаление на тъканите: поразените ели дробове се пълнели с течност много по-бързо, отколкото белите кръвни телца побеждавали инфекцията, а кашлицата била толкова силна, че в отделни случаи болните си докарвали разкъсвания на вътрешните органи и дори на мускулите.

След няколко месеца бушуване болестта отстъпила - някои от болните починали, някои оздравели, получавайки имунитет (между другото, това е единствената защита от "испанската болест", ваксина така и не била изобретена), а и подействали предприетите санитарни мерки. В крайна сметка до края на 1921 година болестта затихнала и изчезнала. 

Единственото, което можем да се добави, е че през 1997 г. Института по молекулярна патология към американската армия (AFIP) получил образец на вируса, извлечен от трупа на ескимоска от Аляска, погребана в замръзналата почва 80 години по-рано. Този образец позволил на учените да създадат генната му структура през октомври 2002 година.