Запознайте се, това е Младен, Младен Маринов, по настоящем министър на вътрешните работи. На полицията. Онзи ден Младен беше поканен в студиото на бТВ при Хекимян да обяснява за мерките и теглилките по отношение на карантината, извънредното положение и коронавируса като цяло към онзи момент и в хода на разговора роди мъдрата мисъл, че "Демокрацията разчита на самосъзнанието на хората".
Ето то записа от участието му, слушайте от 2:35 нататък.
Размислих се по повод на казаното, от една страна цял министър си е това, нищо, че фуражката му видимо го е стягала и му се е отпечатала на главата. То не е лошо човек да има самосъзнание и да сам да се ограничава от някои постъпки, например да не краде, да не лъже, да не убива, но ако демокрацията ще разчита на това, по-добре да закриваме полицията и да окачим десетте божи заповеди навсякъде, белким проработи. Въобще, в областта на сигурността и обществената справедливост се събраха големи капацитети - единия не вярвал в разделението на властите, а другия пък разчитал на съвестта и самосъзнанието на населението. Примерно, за хората под карантина няма гривни (сакън, ще приличат на пуснати под домашен арест, а пък то и за тях няма, а трябва да има), няма друга система, която да го контролира къде е, въобще МВР-то е в много сериозен пропуск, но няма как да го пита Хекимянчо "А бе пич, къде са ти гривните, как ги контролираш тия под карантината?", няма, за самосъзнание ще си говорим. Пък да кажеш, че у нас всички са като бай Димо от "Два диоптъра далекогледство", да си имат съзнание в изобилие, ама не са. Пък и бай Димо е от други времена, когато не разчитахме на самосъзнанието много-много, а си имахме милиция, която беше биещото сърце на Партията.
Днес обаче не е така, днес разчитаме на дисциплината, на самодисциплината даже, на съвестта и на морала. И то това не е от вчера и днес, буквално, това е от годините, когато сегашният премиер беше най-обикновен главен секретар на МВР. Или пък, ако се върна не чак толкова назад в годините, преди време Цецо Полицая, ако си спомняте, въведе модата на масовото подслушване, та вместо да подслушва престъпници и криминални авторитети, той подслушваше лекари и министри (е, вторите може и да зачислим към криминалните авторитети, има логика). Вероятно е разчитал, че телефонните измамници, наркодилърите и квартирните крадци ще ги загризе съвестта, че това, което вършат, е нередно и сами ще върнат откраднатото. Или пък, ако се обърна към литературата, в "Тютюн" има един генерал, епизодичен герой, директор на клона на "Никотиана" в началото на романа, "... който си въобразяваше, че думите „цар“ и „отечество“ можеха да трогнат дори джебчиите от криминалното отделение на затвора." Край на цитата.
Та така, вместо с превантивни мерки можем да борим престъпността с "Отче наш" и светена вода, колко му е? Ами ако помогне?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!