Проблемът е, че те имат против нас.
Ние не сме смели и безстрашни воини, които пазят родината си. Не сме храбри рицари, които бдят над земята на дедите си.
Ние просто сме най-обикновени крадци и разбойници.
На границата ни има тълпи от хора, най-различни. Има хора, които са платили хиляди евра за да стигнат до Западна Европа и които за нищо на света няма да останат тук. Има хора, които бягат от бомбите в Сирия, Ирак и Йемен, от ислямския фундаментализъм и фанатиците му. Хора, които искат да живеят мирно и спокойно и да работят и вадят хляба си честно и почтено.
Но ние не ги пускаме на нашата земя!
Е, вярно е, няма как да знаем кой какъв е. На ничие чело не пише "крадец", "лъжец" или "честен човек". Трябва да се пазим.
Па като погледнем какво точно пазим ... то без пари да го даваме няма кой да го вземе, ние го пазим, все едно ще ни вземат земята и ще си я занесат в Сирия или Афганистан, и на жените ни бурки ще сложат, а децата ни ще качат на самолета за Осло.
Пиша го това заради новината, че Абдулах ал-Мохамед, сириецът, който беше научил дъщеря си да се смее на бомбите е емигрирал от Сирия. Емигрирал е в Турция - може и да не е искал, но поне за него и семейството му там е безопасно. Принципно не проумявам що за сила се иска за да научиш 3-годишното си дете да се надсмива над смъртта, и то в момент, когато всеки миг може да е последен, но е имало и, очевидно още има такива хора. За такова нещо се изисква огромна смелост, много по-голяма от онази, която ще те накара да не побегнеш, когато срещу тебе се насочи дулото на противниковия автомат. Но ние това не можем да го разберем. За нас смели хора са Динко и Перата.
Честно да ви кажа, този човек, Абдулах, заслужава на гръб да го пренесем до България и да го поставим някъде на челно място в София, пред Народното събрание примерно. Да минават хората и да го гледат, па белким се замислят накъде върви света и що за хора са необходими.
Честно да ви кажа, този човек, Абдулах, заслужава на гръб да го пренесем до България и да го поставим някъде на челно място в София, пред Народното събрание примерно. Да минават хората и да го гледат, па белким се замислят накъде върви света и що за хора са необходими.
Такива хора като Абдулах бутат света напред. Но ние още не можем да го разберем. На нас такива като него не ни трябват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!