Добре забравено старо

След гредата с "Взлом" се преместих на една проверена и сигурна територия, Джон Гришъм. За една вечер минах 10% от книгата, и то при положение, че имах тренировка и трябваше и на танкове да играя, че има специални мисии.

Ето ви един цитат, на който се натъкнах тази сутрин:

– И изведнъж всичко приключи – намеси се Честър. – Цената на въглищата рязко спадна и “Вейдън” се изпариха за една нощ. Адвокатът на Уебстър им сервира сметка за четиристотин хиляди долара и ново съдебно дело. Около месец по-късно “Вейдън” обявиха фалит и изчезнаха. Преструктурираха се в нова компания и все още съществуват. Собственикът е някакъв милиардер от Ню Йорк.

– Значи семейството не е получило нищо? – попита Саманта. 

– Почти нищо – каза Мати. – Няколко дребни суми в началото, нищожна част от договореното. 

– Любимият номер в този бранш – обади се Честър. – Копаят въглища, докато има, после обявяват фалит, за да избегнат плащанията и всякакви искове. Рано или късно се появяват с ново име. Същите слаби актьори, само заглавието е ново. 

– Това е отвратително! – възкликна Саманта. 

– Законът го позволява.

Джон Гришъм, "Планината Грей" 

Позната картинка от родната действителност.

А както са казали хората, всяко ново е добре забравено старо.

За някои неща, като финансовите пирамиди, финансовите гимнастики със заплатите (осигуряват те на минимална заплата, а на ръка ти дават остатъка), нулевите печалби (или пък работата 10 години на загуба) или пък, както е описаното в случая, умишлените фалити - е, както казва една реклама, гърците са го измислили. Ние не сме чак толкова умни, че да откриваме тепърва топлата вода.

Май ще се окаже, че и Гришата, и Валентин Златев, и Сульо и Пульо четат книжки или поне хората, които им движат бизнес-делата четат, и това е поредното доказателство че тези, които четат книги управляват онези, които гледат телевизия.