 |
| Типичен германец с мустак тип "Анадолска гордост" |
 |
Крайните две гишета вдясно не работят, но за европейците с анадолски произхОд това не е проблем. Двете колони отдясно се мъчат
да се вмъкнат в моята колона. |
Та да започна от самото начало, от тръгването:
Тръгване
Тръгването беше в петък. Уж станахме нормално, някъде към 7:15 (не бързаме за никъде), докато закусим, докато свалим багажа, да не забравим нещо, да изгасим навсякъде каквото е светнато, и то станало 9:30! И като да тръгнем, хайде гориво да дозаредя, да ми е пълен резервоара и на границата пристигаме в 11 без 10.
На границата ударихме първата греда, вместо да е празна и да минем за 5 мин, както очаквахме, имаше някаква огромна тълпа гастарбайтери, завръщащи се от родните си места. Познатата картинка - мустакат "германец", разни чаршафосани кадъни, чаавета, одеяла, коли, натоварени до пръсване с багаж.
Нашите граничари бяха отворили 2 гишета, но като видяха каква тумба чака да мине, пък и нали са на излизане, не на влизане в страната и ускориха процедурата и за няма и 20 мин минахме нашето КПП и отидохме да се редим за влизане в Сърбия.
Сърбите обаче отворили 4 гишета и си проверяват внимателно и чинно документите на всеки. Не че не им е ясно откъде идва и накъде отива основната маса от чакащите.
И тук се почна едно свирене, едно пререждане, едно нервничене от страна на анадолските европейци. В един момент решиха, че свиренето им е дало резултат и сърбите са отворили още 2 гишета, юрнаха се да се нареждат, видяха грешката си и почнаха са да се намъкват в нашата колона, която до този момент вървеше най-бързо и благодарение на турската/гастарбайтерската солидарност мина на най-бавна скорост. Щото ония си говорят помежду си, в един кюп са, все път ги чака, двама минат, третия пусне някой, а ние, малкото българи, чакаме. И един сърбин не излезе да вкара малко ред в нещата, нещо там да контролира, мама им дебилна и на тях!
Турция в Европа ли?
Интегриране за гастарбайтерите ли?
Това са ориенталци бе, тия ги псувах до влизането ни в Румъния, там вече си намерих друга тема за размисъл, дее*а и ориенталците!
Влизаме в Сърбия, магистралата към нашата граница напредва видимо, но не с това темпо, с което очаквах и въпреки това вече трасето е излязло на Димитровград, а към Пирот и до Ниш е асфалтирано, дори се качихме на един участък от 40 км преди Ниш, който вече е готов. И всичкото това без да му реже лентичката Бойко и без Лилето да ходи да проверява строителството докъде е стигнало!
На Ниш се качихме на магистралата, въпреки че навигацията упорито се мъчеше още след минаването на Градина да ни завърти към Зайчар (дето е срещу Видин). Аз предварително знаех, че трябва да слезем на Смедерево, почвам да го търся Смедерево в навигацията, няма го, не го намира. Как не го намира не знам, на сателитната карта го показва, като град като го търся, не излиза!? Няма значение, знам го Смедерево, имаме и указания от румънска страна кой път да следваме, слизаме на Смедерево и нъцки, картата е до тук! Навигацията се мъчи да ме прекара през Белград и Панчево, ама това вече са ми излишни ~150 км.
Пък в края на краищата, с питане и до Цариград се стига.
Тръгваме към Смедерево, търсим табела за Ковин, намираме Ковин, после търсим Бела Църква, айде и Бела Църква намираме, търся КПП Калугерово (или както там го произнасят това Калуђерово сърбите)в навигацията, да и дам да ме закара направо там, и него го няма, а аз все пак съм си играл да проверя откъде ще минавам предната вечер!
И така малко пипнешком напредваме, навигацията се скъса да преизчислява, в един момент хвана някакъв познат участък, продължете направо, тука завийте наляво, надясно и бам, преди границата пак изгуби сигнал, добре че имаше голяма табела "Гранични прелаз Калуђерово".
Честно казано, селата във Войводина си личат, че са унгарски, малко са по-различни от тези в Западните покрайнини около Цариброд и Пирот. По-спретнати са, по-подредени са, по-богати са, нямат много общо с Балканите и балканската визия. И между селата някакви безкрайни царевичаци, само царевица и нищо друго!
КПП-то - умряла работа, за 5 минути минахме и сръбската, и румънската части. Накъде отивате, какво носите, цигари и алкохол имате ли, ми не пушим, а алкохол носим за подарък само, колко е, толкова е, а може, айде довиждане!
Румъния
Влизаме в Румъния контрастът със Сърбия е видимо осезаем. Пътищата са по-разбити, ама тотално по-разбити. Не че у нас няма такива разбити пътища, има, то не може Бойко Борисов и Лилето да огреят на всякъде, колкото и да се стараят, но такъв ужас не бях минавал откакто пресякох преди години чешко-полската граница при Кудова-Здуй и слизах през планините към Вроцлав. Селата след границата са по-бедни, улиците са по-разбити, къщите са овехтели, не всички са измазани отвън, някои са леко порутени. И влашки цигани на килограм (па може и да не са баш влашки, тук сме към Банат и Трансилвания)!
След границата трябва да стигнем до някакъв град Reşiţa (Решица), оттам до Гарана са 36 км според гуглето, та минавайки през някакво градче/село Oravița (Оравица) гледаме една табела Тимишоара и Решица наляво, а навигацията казва "дръжте вдясно".
А сега де? Тя Решица е на изток от Тимишоара, и това съм проверил, Тимишоара е близо до границата с Унгария, Решица е по-към средата на Румъния, викам си, тука нещо не е наред, ама дай да държа пътя, дето го знае навигацията, след като го има в картата. Обаче излизаме извън градчето/селото, и пътят от асфалтов става бетонов, викам си, край, после сигурно и макадамов ще е, нещо не е наред. След около 5 км стигаме до една кола, баща и дъщеря спрели нещо край пътя, спирам и аз да ги питам. Бащата естествено бъкел български не говори, и английски също, дъщерята извади някакви познания по английски, та със съвместни усилия ни обясниха - тоя път ще ви закара до Решица, ама има molte curve. Тръгнете към Тимишоара и има едно село Градинар, там ще завиете надясно за Решица.
Добре.
Тръгваме за Тимишоара, обаче навигацията тотален блок, няма такъв път, направете обратен завой, след 150 метра, след 850 метра, аз се ориентирам по табелите, държа за Тимишоара, карам, карам, това село Градинар ник`во го няма, викам си, да не съм пропуснал някоя табела, или пък да са я свили местните я за вторични суровини, я чушки да пекат на нея, то циганите са едни и същи навсякъде. Минаваме през друго село, Греони, и гледам някакъв селски панаир, сергиите с пластмасите, масите, скарите, бира и кебапчета. Спирам, питам ги как са с английския, зле са, това ли е пътят към Решица, като чуха Решица почнаха да кимат, това е, това е. Има ли село Градинар? Има, там си надясно.
Добре, не ме е излъгал оня, не съм пропуснал нищо.
Карам, карам, накрая го стигам това Градинар, оказа се Градинари (Grădinari), там има табела за Решица на 29 км, добре, обаче тук се повтори историята от Смедерево, в смисъл, тия селски райони от Румъния ги няма в картата, съответно GPS-а ne fungue*.
За пръв път ми го прави тоя номер, къде ли не съм шетал из Европа, в Литва ме закара до Мажейкяй и до Плунге до точния адрес без грам проблеми, що сега реши да стачкува, не знам? Аз ли нещо грешно съм я настроил, тя ли нещо взе да издиша?
Както и да е, стигаме до въпросната Решица, звъним на Отилия, тя ни обяснява, че е не е в Решица, а в Гарана, да продължаваме направо. Катето и казва да не се притеснява, че имаме GPS координатите, въвели сме ги в навигацията и виждаме мястото, на 18 км по права линия. Оная ни обяснява, че има много завои и че пътят е около час. Добре бе, няма проблем, навигацията отново проработи, виждаме флагчето за крайната дестинация, затваряме телефона, ха да тръгнем, и отново греда: навигацията че я вижда Гарана-та, вижда я, ама ми дава път през Тимишоара, после не знам откъде си да мина, да заобиколя, и така още 300 км!
Бе вие нормални ли сте, аз нали го виждам флагчето на екрана.
И пак се почва едно питане, спирам на един паркинг пред Пени маркет, минават един домнул и една доамна, "Bonasera, говорите ли английски?", не говорят, но доамната ми казва нещо, което видимо е да почакам. Връща се след минута-две с някакво младо момиче, с нея да с разберем.
"Накъде е Гарана?"
Онова почна да чупи ръце, ох, как да ви обясня, бе там е, ама не ми стигат английския и ръцете да ви покажа. Доамната почна да пердаши нещо на влашки, аз чувам spital и poștă, питам девойката "Поща и болница ли трябва да търся?" Ами да, ама те са тука в квартала, не знам как да ви обясня как да ги стигнете.
Ще се оправим, не се притеснявай.
Тръгваме, болницата я намерих, сетих се да включа навигацията да ми показва географската посока, пощата или я подминахме, или нещо я няма, карам на Изток, тая Гарана на Изток беше, спряхме тук, спряхме там, ще питам пак "Гарана накъде е?" "Само направо, натам е!" - викам си, как го уцелих това шосе от воле!
Излизаме от Решица, държа си пътя, виждам че и флагчето наближавам, караме, караме, по едно време и табела да Гарана излезе, само направо, айде, уцелихме го, ма то едни завои, едно чудо, мисля си, ако стане нещо тука у тия пущинаци, докато ни намерят ...
Та в крайна сметка я намерихме тая Гарана, като изключим двучасовото забавяне на нашата граница заради ония дезинтегрирани хлебарки. Хората ни чакаха, нагостиха ни, заведоха ни в хотела и ... за останалото после.
_________________
* ne fungue (чеш.)- не работи, навик за изразяване от престоя ми в Прага.
На границата ударихме първата греда, вместо да е празна и да минем за 5 мин, както очаквахме, имаше някаква огромна тълпа гастарбайтери, завръщащи се от родните си места. Познатата картинка - мустакат "германец", разни чаршафосани кадъни, чаавета, одеяла, коли, натоварени до пръсване с багаж.
Нашите граничари бяха отворили 2 гишета, но като видяха каква тумба чака да мине, пък и нали са на излизане, не на влизане в страната и ускориха процедурата и за няма и 20 мин минахме нашето КПП и отидохме да се редим за влизане в Сърбия.
Сърбите обаче отворили 4 гишета и си проверяват внимателно и чинно документите на всеки. Не че не им е ясно откъде идва и накъде отива основната маса от чакащите.
 |
| Това е след Пирот, няма маркировка само. |
Турция в Европа ли?
Интегриране за гастарбайтерите ли?
Това са ориенталци бе, тия ги псувах до влизането ни в Румъния, там вече си намерих друга тема за размисъл, дее*а и ориенталците!
Влизаме в Сърбия, магистралата към нашата граница напредва видимо, но не с това темпо, с което очаквах и въпреки това вече трасето е излязло на Димитровград, а към Пирот и до Ниш е асфалтирано, дори се качихме на един участък от 40 км преди Ниш, който вече е готов. И всичкото това без да му реже лентичката Бойко и без Лилето да ходи да проверява строителството докъде е стигнало!
 |
| А това е някъде по средата между Пирот и Ниш ... |
Пък в края на краищата, с питане и до Цариград се стига.
Тръгваме към Смедерево, търсим табела за Ковин, намираме Ковин, после търсим Бела Църква, айде и Бела Църква намираме, търся КПП Калугерово (или както там го произнасят това Калуђерово сърбите)в навигацията, да и дам да ме закара направо там, и него го няма, а аз все пак съм си играл да проверя откъде ще минавам предната вечер!
 |
А това е временна маркировка, която (странно), не се трие за седмица-две.
|
Честно казано, селата във Войводина си личат, че са унгарски, малко са по-различни от тези в Западните покрайнини около Цариброд и Пирот. По-спретнати са, по-подредени са, по-богати са, нямат много общо с Балканите и балканската визия. И между селата някакви безкрайни царевичаци, само царевица и нищо друго!
КПП-то - умряла работа, за 5 минути минахме и сръбската, и румънската части. Накъде отивате, какво носите, цигари и алкохол имате ли, ми не пушим, а алкохол носим за подарък само, колко е, толкова е, а може, айде довиждане!
 |
... и освен асфалтирането сърбите укрепват и склона, както пише по книгите, а не колкото да издържи бате Бойко
да му резне лентичката и после да го ремонтираме след месец, щото едни пари сме взели. |
Влизаме в Румъния контрастът със Сърбия е видимо осезаем. Пътищата са по-разбити, ама тотално по-разбити. Не че у нас няма такива разбити пътища, има, то не може Бойко Борисов и Лилето да огреят на всякъде, колкото и да се стараят, но такъв ужас не бях минавал откакто пресякох преди години чешко-полската граница при Кудова-Здуй и слизах през планините към Вроцлав. Селата след границата са по-бедни, улиците са по-разбити, къщите са овехтели, не всички са измазани отвън, някои са леко порутени. И влашки цигани на килограм (па може и да не са баш влашки, тук сме към Банат и Трансилвания)!
 |
Пътищата във Войводина са в изключително добро състояние, като контраст не толкова на нашите, колкото на румънските.
|
А сега де? Тя Решица е на изток от Тимишоара, и това съм проверил, Тимишоара е близо до границата с Унгария, Решица е по-към средата на Румъния, викам си, тука нещо не е наред, ама дай да държа пътя, дето го знае навигацията, след като го има в картата. Обаче излизаме извън градчето/селото, и пътят от асфалтов става бетонов, викам си, край, после сигурно и макадамов ще е, нещо не е наред. След около 5 км стигаме до една кола, баща и дъщеря спрели нещо край пътя, спирам и аз да ги питам. Бащата естествено бъкел български не говори, и английски също, дъщерята извади някакви познания по английски, та със съвместни усилия ни обясниха - тоя път ще ви закара до Решица, ама има molte curve. Тръгнете към Тимишоара и има едно село Градинар, там ще завиете надясно за Решица.
 |
| Къщите във Войводина са спретнати, стегнати и почистени. В селата след границата румънските са олющени, неизмазани и схлупени, пътищата често са тотално занемарени. Чак когато наближихме Решица и пътищата, и къщите придобиха някакъв нормален външен вид. |
Тръгваме за Тимишоара, обаче навигацията тотален блок, няма такъв път, направете обратен завой, след 150 метра, след 850 метра, аз се ориентирам по табелите, държа за Тимишоара, карам, карам, това село Градинар ник`во го няма, викам си, да не съм пропуснал някоя табела, или пък да са я свили местните я за вторични суровини, я чушки да пекат на нея, то циганите са едни и същи навсякъде. Минаваме през друго село, Греони, и гледам някакъв селски панаир, сергиите с пластмасите, масите, скарите, бира и кебапчета. Спирам, питам ги как са с английския, зле са, това ли е пътят към Решица, като чуха Решица почнаха да кимат, това е, това е. Има ли село Градинар? Има, там си надясно.
Добре, не ме е излъгал оня, не съм пропуснал нищо.
 |
| Направих една панорама на село във Войводина, богат край. |
За пръв път ми го прави тоя номер, къде ли не съм шетал из Европа, в Литва ме закара до Мажейкяй и до Плунге до точния адрес без грам проблеми, що сега реши да стачкува, не знам? Аз ли нещо грешно съм я настроил, тя ли нещо взе да издиша?
 |
| Селата в таи част на Румъния, след границата с Войводина са бедни, пълни с цигани. И циганията няма да е пълна ако местният цигански барон не си е построил малък палат. Вратите от кованото желязо са задължителни. Вдясно в ъгъла на снимката е местна циганка с чааве. |
Бе вие нормални ли сте, аз нали го виждам флагчето на екрана.
И пак се почва едно питане, спирам на един паркинг пред Пени маркет, минават един домнул и една доамна, "Bonasera, говорите ли английски?", не говорят, но доамната ми казва нещо, което видимо е да почакам. Връща се след минута-две с някакво младо момиче, с нея да с разберем.
"Накъде е Гарана?"
Онова почна да чупи ръце, ох, как да ви обясня, бе там е, ама не ми стигат английския и ръцете да ви покажа. Доамната почна да пердаши нещо на влашки, аз чувам spital и poștă, питам девойката "Поща и болница ли трябва да търся?" Ами да, ама те са тука в квартала, не знам как да ви обясня как да ги стигнете.
 |
| Ковано желязо, задължително. |
Тръгваме, болницата я намерих, сетих се да включа навигацията да ми показва географската посока, пощата или я подминахме, или нещо я няма, карам на Изток, тая Гарана на Изток беше, спряхме тук, спряхме там, ще питам пак "Гарана накъде е?" "Само направо, натам е!" - викам си, как го уцелих това шосе от воле!
Излизаме от Решица, държа си пътя, виждам че и флагчето наближавам, караме, караме, по едно време и табела да Гарана излезе, само направо, айде, уцелихме го, ма то едни завои, едно чудо, мисля си, ако стане нещо тука у тия пущинаци, докато ни намерят ...
 |
| Селце в румънски Банат. Къщите са долепени една до друга, вляво са палатите на циганорите. |
_________________
* ne fungue (чеш.)- не работи, навик за изразяване от престоя ми в Прага.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!