Пътуване - Унгария

В Унгария останах изумен - толкова удобства са създали за пътуващите, че няма накъде повече. Веднага след границата спирам, трябва да проверя за винетки, пътни такси и прочие. Оказва се много удобно - в Унгария продават винетки за Австрия, Чехия и Словакия. Гишето - ламаринена будка като нашите РЕП-ове навремето, а него - какво? - две унгарки! Бре, да ви видя, като сте толкова известни из Европата що за красивици сте вие двете! Айде де, една Чичолина извадихте и сега не можем да ви запушим устите - брей, и всяка година на секс-изложението в София все унгарски порно-звезди идват.

И двете не ми отговориха на критериите - едната се оказа дребна и (откровено) грозничка, а другата беше некво несъразмерно високо женище, с широк ханш, яки бутове и липсващи цици. Но пък говори английски, което е добре.

Кефът да си купя винетки за Унгария, Словакия и Чехия ми струва 29 Евро. Малко повечко, от колкото ми каза Сашко Петков, ама ... кво да правя, случва се.

Купувам винетките, лепя където каквото трябва - унгарска винетка няма, пази си касовата бележка - ми казва несъразмерната наследница на Илона Сталер.

И тръгвам през Унгария. А там - магистрали, магистрали, да ти е кеф да шофираш. И на всеки километър, буквално, на почти всеки километър, или хайде - 10 да са - направили хората място за почивка. Отбиваш, и тоалетна има, и къде да си измиеш ръцете, и масички отвън. А полетата - едни зелени, засадени - няма да мрънкат, че им спряли евросубсидиите и парие по ФАР и САПАРД! Шофирам,, шофирам, само магистрали, няма ограничения по 90 или по 70. Шофирам, и чакам да дойде Будапеща, а движението като в Сърбия - рехаво.

Е, стигнах я Будапещата, там слезнах от едната магистрала и като се забилх в едно кръгово, някакво околовръстно на Будапещата, и то вече 4 следобед станало, целокупният унгарски народ се прибира от работа - и хайде пак у задръстването. И пак се минава бързо, никой не ти присветва, не те псува, не ти свирка, не ти ръкомаха. Искаш да минеш в съседната лента - пускаш мигач и минаваш. Караш с ограничението от 50 и никой не те псува, който си бърза, намира начин да мине. Така, пътувайки в задръстването лека-полека стигам зо нещо като нашето околовръстно - пак е с ограичение от 80 км/ч, то вече е с 4 ленти и двете посоки са разделени с мантинела. Така и минавам над Дунав за втори път (първия беше в Белград или там над Сава минах) - голяма река е Дунав. Минавам я, въртя по околоврстното на Будапеща и стигам до магистралата за Словакия. Е тук вече си има движение - натоварва си се, има и камиони, и коли повече. Шофирам и гледам - Шкода само за Средна Европа да произвежда, няма да фалира - само Октавии и Фабии. И аз с мойта де! И най-странното - като шофираш в лявата лента и те настигне някой забързан юнак, не ти присветва отзад, не ти ръкомаха, а кротко изчаква да се прибереш в дясно и продължава - той си знае, че е кара над ограничението, не е необходимо всички да го разберат.

Вече спирам по-често, минал съм 800 км общо. Не сещам умора, но 30 мин дремване ми идват добре. Баницата намалява, но не чувствително - не знам защо, нещо не ми се яде. Шофирам и се чудя - абе тая магистрала не е строена вчера и онзи ден, от времето на комунизма е. Добре де, а ние що нямаме? Къде бляхме? И се любвам на природата, толкова е красиво, едно поле се ширнало, едни жита, треви - цветовете се преливат един в друг.

Красиво, красиво, ама трябва да вървя. Тук поне е магистрала, не се изнервям за пристигането на унгаро-словашката граница - тя просто изниква пред мен изведнъж. Граничари няма, митничари също, само минавам с 20, че има ограничение, пък де да знам дали няма някоя камера да ме снима и да ме спрат в Словакия. Някъде към 6:30 - 7 вечерта минавам в Словакия - хайде, още малко остава.